Паническо разстройство - 31

  • 77 666
  • 731
# 180
Черния дроб не боли , може стомах да те боли Simple Smile
Виж целия пост
# 181
Далак нещо.  Но може и до си се ударила без да си усетила.  Болезнено е там.
Аз се спънах в карловски младеж
 И е ме в Карлово в хотелче с него.
Трудно пиша от телефона.
Поне до градския водопад да ме заведе. Не се оплаквам и от престоя в хотела де.
Нещо забравих за ПР -:)
Виж целия пост
# 182
Черния дроб е отдясно...

Спала съм докато пиша, отдясно съм имала впредвид:)
Виж целия пост
# 183
Преди 13 години отключих паническо разстройство. Стигнах до състояние, в което не можех да спя (събуждах се от тежки атаки през нощта) и не можех да се храня, защото непрекъснато ми се гадеше (станах почти като скелет). Движех се като в сън с чувство за нереалност и световъртеж. Започнах поведенческа психотерапия, която продължи 4 години. И до ден днешен казвам, че моят терапевт тогава ми спаси живота. Не знам как успя, но ще съм му благодарна до края на живота си.
Виж целия пост
# 184
Трябваше преди 3 часа да си пия АД, но аз забравих и не знам дали от това или от нещо друго, но се чувствам много отчаян. Хората са много гадни, и са като овце, грам не мислят, това ме дразни, отчайва и депресира. И пак проблеми на главата. Трябва да обикалям пак по доктори, после да се притеснявам за работата ми. Писва ми много жестоко, как някой се раждат със сребърни лъжички и имат късмет цял живот... Знам, че не трябва да гледам чуждата паничка и че има по зле от мен, но това ме демотивира адски много. Не трябва да се сравнявам с другите, знам, че е грешка, но явно съм се озлобил към хората и се ядосвам постоянно.

Какъв е смисъла да се мъча повече, видяло се е, че няма да видя по-добро. Защо да продължавам да се мъча? Това вече се превръща в мазохизъм.

Колко да липсвам на някого, все по някое време ще ме забрави... Баба ми е възрастна, изживяла е живота си, вуичо ми е жив ще я гледа...
Виж целия пост
# 185
Ей, ама какви са тия приказки? Защо така? Живота ни е един шанс, шанс да го направим такъв, какъвто искаме. Може да не успяваме винаги, но това е нещото което ни дърпа напред-мечтата. Ти нямаш ли някакви мечти? Не се ли опитваш да ги постигнеш по някакъв начин? Защо обръщаш внимание на “хората”, като не те кефи някой игнорирай го и толкова. Сега разсъждаваш така, защото си депресиран, но един ден ще се оправиш и отново ще имаш сили за живот. Не го пропилявай! Чудеса се случват и ние не трябва да спираме да вярваме в това! Гледай някой вдъхновяващ филм или прочети някоя хубава книга. Разсей мислите си. Лека вечер!
Виж целия пост
# 186
Драко, напълно те разбирам и аз често изпадам в такива дупки, а пък и нещо като имам физически проблем съвсем се сривам и ставам кисела и черногледа. Като ми е така се опитвам да се изолирам от дразнителите, малко се затварям в себе си и пускам стойностен филм или сериал, който да ме накара да се замисля за нещата от живота и бъдещето. И това ще мине...днес така, утре ще е друго Hug
Виж целия пост
# 187
Drako, моля те, послушай съвета ми. Отиди на психиатър и му кажи за суицидните ти мисли и отчаянието ти.
Flowers Four Leaf Clover и си помисли за психотерапия.
Виж целия пост
# 188
Дарко не се предавай.Знам,че ще ти прозвучи глупаво,но опитай да гледаш на живота,като на игра,като на състезание или обучение.Да се приключи е най лесно,но едва ли сме тук за това.Аз също се отчайвам и изпадам в дупки,но си втълпявам ,че всичко е една игра,или че съм тук за да се уча,и така ми е полесно да разбирам защо се случват всички гадости около нас.Втълпявам си,че не трябва да приемам всичко в този живот на сериозно,та дори и самия живот.Веднъж се живее и за да е качествено трябва да се сме борци.Като бивш спортист винаги съм избирала трудния път,защото при победа е по сладък.В спорта свикнах никога да не се отказвам,макар и да не съм най добрата.Опитвам се така да гледам и на живота,да не гледам тези на който им е лесното,а да си водя мойте си битки т.Ще кажеш,че не ти пука ,но повярвай краят просто не е решение.Отиди на психятър,просто не се оставяй на течението.Отчаянието ти напоследък е доста и е хубаво ако се налага дори и АД да смениш.
Виж целия пост
# 189
Драко, моят съвет е да погледнеш на себе си с други очи - просто да започнеш да се обичаш повече. Прегърни детето в себе си, успокой го. В трудни моменти много хора са стигали до мисли да приключат със себе си. Това е лечимо. Самоубийството е постоянно решение на временен проблем, запомни това. Ти можеш да се справиш!
Виж целия пост
# 190
Благодаря за отговорите. На 26 съм пак при психиатъра ми.
Виж целия пост
# 191
Дарко, приготвила съм си 20 ривотрила и съм готова да ги изпия. Не минава ден без мисъм за самоубийство.
Е го баща ми долу, с деменция, вероятно и рак, още го излеват. Нямм работа, живея на място дето преди това не бих си и помислила, ама не се давам.


Аз си взех АД-то от Карлово Relaxed
Виж целия пост
# 192
Абе, не е толкова лесна тая работа със самоубийството. Първо ще оставим някой съкрушен. После може да не е успешно. И тогава става вече най-страшното. В едно предаване казаха, че около 80% от опитите са неуспешни. Помислете. Няма такава ясна формула и билет за отвъдното.
Виж целия пост
# 193
Братле ти мн бързо се отписа ако си в моето положение, незнам досега трябваше 5 6 пъти да се гръмнеш, аз нито съм се оправил нацяло нито нищо за капак си спрях и лекарствата от които нямам кои знае какъв ефект, в последствие взимах 7 години ривотрил и се пристрастих, цялата зима ми мина в леглото защото бях в моите си кризи плюс отказа от любимото ми хапче което пък ме доведе до болки които едва ли някога ще изпиташ и не ти и пожелавам дори да знаеш какво са. Физически почвам да се възстановявам но ден със ден не си приличат вчера психически бях 6 сякаш нищо е нямало днес станах притеснен и загрижен и тревожен. Въобще при мен всичко се ден за ден и нищо не помага, както и други казват тук не си нито първия нито последния дето иска да се оттърве от всичко, съседчето ми бе на 27 хвана го ПР и ГТ не каза на никой и се обеси и аз бях с него 2 дни преди това да се случи ами да ти кажа след смърта му нищо не се промени живота продължава както по старо му само че него го няма да го вижда радва страда влюбва и т.н., рано или късно пак няма да ни има.
Renatta Ти как я докара до тук казваш че си бивш спортист е и аз също на колко години си и какъв спорт си тренирала?
Виж целия пост
# 194
Е, то това, че друг е по-зле не топли тия, които искат да се махат. Пък че живота и без тях си продължава също е ясно но всички. Аз гледах едно интервю с фронтмена на Депеш. Той казва, че след като опитал и се оказало трудна задача да се мре, решил да опита да живее. Реално много хора се отказват, защото не успяват или защото няма да успеят, а не се знае за последиците. И по-скоро човек има нужда да липсва на някого, за да махне тия мисли, а не да усеща, че е без него ще е все тая.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия