Кюретаж и забременяване след това - тема 77

И двата пъти, в които загубих бременността си ( 22 ра и 20+ седмица) бях сама. Мм беше и двата пъти дълга командировка в чужбина.... Първия път го изживях много тежко - плаках 3 месеца, а 6 не излязох от вкъщи. Втория път го изживях много по- леко, казах си, няма да се отпускам и да страдам, това ми е било писано. Имах и разговор с психолог, който много ми помогна. 10 дни след А, заминахме на море . Та, и ние с Мм си го изживяхме всеки поотделно, той си плачеше в чужбина, аз тук. И докато се върне, нещата се бяха успокоили и при двамата. Казала съм му, че при следващата ми бременност, няма да мръдне никъде...

Аз още не мога да кажа, че съм го преодоляла, не е минало и кой знае колко време. Имам си моите мисли как и защо и какво е можело да направя по-различно и по-правилно. В някои дни съм добре, все едно всичко е наред, но има и дни, когато ми е много тъжно, особено като видя бременна жена около мен, приятелка, колежка, дори непозната.
Споделянето тук определено ми помага, както и това, че правя изследвания и се интересувам за повече информация. И разбира се надеждата, че има много жени минали през това изпитание и успели след това да имат живи и здрави дечица.

Tъпо и банално, ама времето наистина лекува.
Относно споделянето.. за К знаеха само 3 близки приятелки, едната преживяла същото. Радвам се, че не споделих на роднините, че там щеше да настъпи една драма... , но пък ми беше кофти, че майка ми и сестра ми не знаеха, защото са ми близки, но пък в този етап беше лято и рядко се виждахме...
Форума и темата много ми помогнаха, определено разбрах, че не съм сама и  че не само на мене се случва.

Само да кажа още нещо - не очаквайте от мъжете да ви съчувстват и да ви разберат на 100 %. Мъжката психика е друга, мъжете мислят по друг начин и ако не можете да почерпите от мъжете сили, вяра и надежда, по-добре не ги товарете излишно. С моя мъж след кюретажа единствено си казахме три приказки, нищо повече. За него беше важно да знае, че всичко е минало успешно и аз съм добре. Кюретажа ми беше на 25.01. Чак скоро едва тези дни докато пътувахме на дълъг път с кола се върнахме на тази тема и знаете ли какво ми беше учудването когато установих, че ММ живее с идеята, че ембриона става "човек" едва в края на бременността? За мен този ембрион Е човек от първата си клетка. И аз сега осъзнавам, че съзнателно или подсъзнателно, ММ е избягал от болката като е решил, че тъй като бременността е на много ранен етап, това не е загуба на бебе. Т.е. неговата психика не свързва двете неща - ембрион и бебе. Затова природата е избрала жената за ролята на майка, ние имаме по-различна чувствителност. Изживейте си болката и продължете напред, затворете страницата и отворете нова. Банално или не - това са нещата от живота

За мен също ембрион в ранна седмица не е равно на бебе. Но е факт, че мъжете не могат да усетят нещата като нас. Просто те не го носят в себе си. Което пък не означава, че не страдат. Просто го изживяват по различен начин. И това е напълно нормално според мен.

Момичета болката от загубата не се забравя , аз го преживях 3 пъти макар че в ранни седмици те си бяха моите бебчета и винаги казвам че на небето имам 3 ангелчета ❤😢. Единия кюртаж беше 10.06.2015, втория 22.02.2016 и последния 12.01.2018 😢. На 22.02.2017 се роди моя син 🤗 Голяма радост ми е и целия ми свят.
Момичета няма кой освен вас самите да си помогнете за да се изправите и продължите напред 🤗. Бъдете силни защото хубавото тепърва предстои , аз силно вярвам в това 🤗❤. Тази година ще има много две чертички и бебчета ❤💙

О, аз не съм го обвинявала. Всеки си има свои начини. Колкото и да се чудя за причина, може и да няма такава. Не съм си пускала изследвания, не искам да се вманиачавам, а и все пак почти всяка втора жена има спонтанен аборт. Всеки ми казваше, че съм се променила. Ами, да, промених се, но не към тях, а като личност. За това и ви зададох въпроса. По едно време се почивствах чак виновно, че ми е мъчно.

CatGirl всеки явно си има свои разбирания. За мен щом имаше крака, ръце, глава, сърце - ами дори на едно първично ниво си е човек. Моя мъж не го е виждал на УЗ, изпращах му само снимки и то в първите седмици когато още не приличаше на нищо. Решила съм следващия път по-рано да го "запозная" с ембриона и да видим дали тогава ще мисли същото

Да. Всеки има свои разбирания и нагласа. Има и медицинска гледна точка. И не случайно в първите седмици се нарича ембрион, а не бебе. Винаги съм предпочитала обективността. Но както каза и ти, всеки с вижданията си по темата.

Брей, не мога да ви изчета днес...

Сладурче по време на овулация може да имаш зацапване - нищо страшно няма. Относно датите на овулация - всеки месец са различни, без значение колко скоро след К си.

Белали, мутацията в MTHFR е свързана с неусвояване на Б9 и Б12 - трябва да приемаш метилираните им форми - фолат /Неофолик Мета вместо синтетична фолиева киселина за Б9, и метилкобаламин вместо синтетичния цианкобаламин за Б12. И да следиш нивата и на двата витамина.

Астинед, всички имаме своите трудни моменти, без значение колко време е минало от загубата. Важното е да не се предаваш и да гледаш напред - животът продължава и трябва да го изживеем колкото може по-добре, въпреки горчилката. Пък мъжете имат различна чувствителност от нашата. Нали от малки ги учим да са железни и да не хленчат... трудно е хем да са железни, хем да са чувствителни.

Горе главата, стискам палци на всяка от нас да й се усмихне съдбата скоро.

[video][/video] Знам,че не е страшно,просто сега се чудя след К,дали са се променили нещата☺️
Наистина мъжете са доста различни от нас.

Всеки изживява болката различно. Аз втория път значително по-тежко го изживявам, просто имах други очаквания... Като ти кажат нормално е, случва се, няма място за притеснение, а после се случи пак е още по-гадно и мъчно. Затова идва и момента, в който се замисляме, почваме да търсим причини. Аз съм от хората, които дълбаят и искат да са максимално подготвени. Да, случва се, но ако има причина трябва да се вземат мерки, за мен успокоението идва от информацията, от лекарите специалисти, от вас тук и от усилията, които полагаме в тази посока. Що се отнася до ММ при нас ситуацията е малко по-различна, той понася нещата много по- тежко от мен, много е трудно когато и аз самата съм тъжна да го гледам и него така. Но може би това ни е писано, препятствия, борба и после нещо хубаво. Надявам се да е така. Всички тук са много силни жени и вярвам, че всички ще успеем да гушнем наша си рожба! Прегръщам ви, нещо се разчувствах и много дълго стана

Болката ни е събрала тук... за това как мъжете изживяват загубата... моето мнение е, че дори по - тежко от нас. Мъжете обичат контрола, обичат да могат да се грижат за жената до себе си, а бременността е единствения процес, който мъжът изживява отстрани. В мъжката глава, когато жената загуби общото бъдещо дете, той изпитва двойно безсилие... не е успял да защити жена си, не е успял да защити детето си, не знае как да разреши казуса по логичен път, а отгоре на всичкото, той е направил това дете, той й го е причинил. Как очаквате един мъж да реагира?!? Да реве с вас или да ви покаже, че е до вас и ви обича, че няма да се предаде и по - важното - няма да позволи на вас да се предадете, защото той друго не може да стори. Неговата функция е да ви защити, да се погрижи за вас.
Моят мъж се разплака, когато изкървих с втората си бременност, но тихо, в тъмнината на спалнята ни и ако не го бях помилвала по лицето, нямаше и да разбера, че е плакал. Не мислете, че са студени или безчувстени. Някой решава, че ембрионът не е бебе, за да си защити психиката... аз реших, че не съм го искала достатъчно и така е трябвало да се случи, до степен, в която се опитах да се почувствам добре от загубата. Това не променя седмиците на плач, които изживях или че след К се почувствах като празна обвивка и сякаш бях оставила душата си в болницата и едно парче, ще си остане там завинаги, колкото и да го отричам пред себе си.
Простете дългия пост. Желая на всички да сте силни и да се обичате, такива, каквито сте и да обичате човека до вас, защото с него сте решили да сте семейство и в един момент плод на вашата обич ще е това мъничко човече.

Аз мисля, че още в началото имах явен проблем. Само дето никой нищо не каза. Последният, който ме проследяваше даже не изчака да се доизлажа какво е станало и какви резултати имам. Тогава обаче не се замислих честно казано. Имах на ЧХГ 8000 и нещо, след два дена пак абсолютно същият резултат, след още три дена 11000 и нещо. Тъкмо ми казаха извънматочна, ама то си беше на място. След две седмици чухме сърце. На другата е спряло развитие и след още две прокървих. Сега, когато почнах повече да чета такива теми и постове, осъзнавам, че просто си е имало нещо не както трябва. И да бях се пазила като по учебник, пак щеше да е такъв крайният резултат. Надявам се със следваща всичко да е окей. Утре ще си правя тест за Б, имам съмнения, че може да са станали нещата. Гледам да не се пренавивам, де. Каквото такова

Момичета, аз много обичам да говоря на тази тема, защото наистина след бурята изгря слънце. Deli помни от самото начало как и аз се присъединих във форума заради всички тези мъки..... нямаше кой да ми помогне и намерих подкрепа само тук.... ММ не го изживяваше Хич, само се радваше, че няма нужда от кюртаж, аз съм добре и просто ще пробваме пак, а както той казва “ние не пробваме, ние просто се обичаме”..... естествено в мен беше коктейл от нерви, ярост, бяс........
единственото, което ме успокои беше срещата с репродуктивния, който още на първия преглед (рожденния ден на по-голямото ми дете) назначи купчина изследвания и също установи ову, която се оказа печеливша и заедно с резултатите назначи правилната терапия ...... аз осъзнах, че просто е трябвало да ги изживея всички тези неща, понякога нещата стават по сложния начин и се налагат повече нерви, но пък радостта като стане е още по-голяма... не че не съм се радвала на първото ми дете, но сега с второто и след вс тези мъки, наистина летя..... на моменти като гледам телевизия и репортажи за ин витро процедури сълзите ми не спират.... мн ми става болно, че трябва да я има тази мъка за нещо толкова свещено, но Господ да ни пази живи и здрави и децата ни.... ако това в мъката, която е трябвало да изживея .... изживява се, но да не взима готово дете, че това не знам как се преживява .. да пази Господ .....

Успех ви пожелавам момичета, а и на мен също.. едно осъзнах след тези загуби и то е че искам повече деца ....

Zara Bulgaria - честит ти рожденик! Да е жив и здрав.