Работа от вкъщи и социални контакти

  • 22 074
  • 143
# 15
Има си изолация като работш от дома.
Не си толкова волна птичка, която сколасва с всичко. Общо взето май си все на работа Simple Smile Ако работиш в офис - свършваш, ставаш и се прибираш. Сутрин и следобед кафенце с колежки, обед с колеги ... тези неща ми липсват.
Но с малки деца е добро решение.

Да, и аз точно за това говоря...
Виж целия пост
# 16
Като работиш в офис какви са толкова социалните ти контакти? Хората в градския транспорт и тези в офиса. И едните, и другите не са нито приятели, нито са по избор и един да има непоносим, а винаги има поне един, това харчи излишна енергия и време, в което можеш да си почиваш.
От 10 години основно работя от вкъщи и е прекрасно. Дори не мога да си представя отново да работя другаде, да си губя времето в път, енергията в чужди драми и най-вече да стоя някъде, дори когато в момента нямам работа.
Но вероятно работата вкъщи или сам в офис, не е за всеки. Има тип хора, които се развличат от наличието на други, дори и да са неприятни. Докато работя се вълнувам само от работата, а за когато съм свободна предпочитам да се видя с приятели и приятни, интересни за мен хора. И понеже съм ужасно мързелива не се размотавам, нямам нужда някой да ме организира – като има нещо за вършене го върша в първия възможен момент и после си почивам Simple Smile

При наличието на интернет ми се струва странно да се говори за изолация, дори човек да живее на самотен планински връх, а ако си в нормално населено място винаги, когато искаш можеш да видиш хора. Даже и неприятни Wink
Виж целия пост
# 17
Може би няма да съм ти много от полза, защото цял живот работя в къщи, като изключим 3 години държавна работа на времето, но там не беше добре, отидох по принуда, не по свое желание.
Работех в къщи, защото изкарвах много добри пари, които не можех да взема на никоя работа по онова време. Само че.... много е досадно. Никога не бих работила от в къщи, ако имах друга възможност. Първо - работното ти време никога не свършва. Второ - имаш толкова много съпътстващи задачи за семейството (защото всеки те брои за безработен), че редовно си върша действителната работа из малките часове. Трето - наистина го няма това да се гримираш, облечеш елегантно и да отидеш на работа - стоиш по домашно облекло и не ти се облича дори да отидеш до магазина. Четвърто - непрекъснато имаш възможност да подхапваш и това се отразява много зле на телесното ти тегло... и т.н. Сега съм си намерила работа извън къщи (от време на време - 1-2 пъти седмично), всичките ми домашни ме презират, но аз се чувствам много по-добре - за няколко часа свършвам това, което в къщи ще върша 3 дни, прибирам си парите и забравям за работата до следващият път
Виж целия пост
# 18
На мен не ми липсват социални контакти и се чувствам много добре с работа от дома. Но имам клиенти, които виждам по 1- 2 пъти на ден и не съм съвсем изолирана.Не би ми пречело и ако не ги виждам.


За мен лично работата от вкъщи ми пасва идеално на темперамента и нагласите. И ми е много удобна за детето след и преди у-ще и по време на всички училищни ваканции когато не работя и сме двете по забавления.
Виж целия пост
# 19
От около 3 г работя от вкъщи, социалните контакти с колеги никак не ми липсват, даже благославям възможността да нямам ежедневен контакт с колеги, колективи, интриги и глупости. Работата на мен ми е много интересна и ме увлича, освен това съм в пъти по-продуктивна така, отколкото бях в офиса, където всеки с нещо те занимава, поемаш задачи, които някой друг не можел да свърши и т.н.
Социално общуване - с приятелите, било ми е достатъчно.
Чудно ми е вкъщи. Всъщност, беше.
Вече 1 година съм по майчинство и съвместявам частично с поработване, но не е същото. Натоварването е различно, вниманието и "прозорците" за работа са хаотични и т.н.
Виж целия пост
# 20
Усещала съм се в 16.30 по пижама, след като съм работила от 9 ч. Синът иска сандвич, дъщерята почва да разказва, мъжът се блещи на пълната мивка...
Човек се разпуска здравата. И околните не го приемат, може би, защото не съм велик писател Sad
Виж целия пост
# 21
Усещала съм се в 16.30 по пижама, след като съм работила от 9 ч. Синът иска сандвич, дъщерята почва да разказва, мъжът се блещи на пълната мивка...
Човек се разпуска здравата. И околните не го приемат, може би, защото не съм велик писател Sad
Ако работеше в офис съдовете ти щяха да бъдат мръсни до 18.30, а дъщерята щеше да ти разказва по телефона или ич. Но човек може да се разкапе, така е, това е с годините, не с местоположението. Мое мнение, разбира се. А и наистина това не е за всеки. Има хора, които не могат да издържат една година майчинство, защото им липсват колегите в офиса, та хората сме различни. Понякога е нужна и промяна както от офис към работа от дома, така и обратното. И всеки избор има някакви недостатъци.

Иронията с великите писатели е друг въпрос. Понеже малко писатели са велики, повечето работят и поне едно друго нещо, а понякога и повече от едно. Освен ако не са готови да гладуват, докато света загрее колко са велики Wink Simple Smile
Виж целия пост
# 22
Настройвам се по - оптимистично като чета колко от вас се чувстват добре с работа от дома Simple Smile Предполагам, че моите мисли са породени главно от факта, че вече повече от 3 години съм вкъщи (работя, но много малко - 2 - 3 часа на ден) с детето и наистина вече като че ли имам крещяща нужда да изляза извън къщи. Дори си мисля, че сега имам повече социални контакти защото излизаме с детето и с други майки, не се застояваме много и въпреки това ми е еднообразно...
В краен случай мога да си наема малък офис, но си е разход все пак и на първо време ми се иска да си го спестя...хем няма да губя време в път и разходи за наеми и т.н. но пък от друга страна сте прави, че всички вкъщи ще ме третират като безработна и ще очакват да върша и още 100 неща едновременно...
Виж целия пост
# 23
но пък от друга страна сте прави, че всички вкъщи ще ме третират като безработна и ще очакват да върша и още 100 неща едновременно...
Ако ще те третират така, то и те са си вкъщи, т.е. също толкова безработни, та третирай ги и ти. Познавам достатъчно бели робини, които са по 8 и повече часа дневно на работа в офис, та и това не е от стоенето вкъщи. Детето/децата ще те закачат повече, но аз това го отчитам като плюс, защото можеш да прекарваш повече време с тях и да им обърнеш повече внимание. Но с малко дете си имаш нужда от почивка, пак където и да работиш, затова трябва да се направи организация с наличните сили. И си обособи работно пространство, за да могат всички да са наясно, че когато си на бюрото или в съответното помещение работиш и то не като домашна помощница.
Виж целия пост
# 24
Много са важни границите - пространствени и в отношенията, когато човек работи в къщи според мен.
Бюрото или мястото за работа да е само за работа, а не да е например върху кухненската маса, където ти бачкаш, а партньорът иска да си сложи храна и да пусне ТВ. Вярно е, че масата хора те третират като безработен, но аз просто не си вдигам телефона. Или кратко казвам, че не мога да говоря. Гости в работно време не приемам и избягвам да демонстрирам гъвкавост на хората, с които не живея. Компромис правя само за баба ми.

Що се отнася до работата извън работно време - така е, обаче и в офис да бях, пак щях да работя като се прибера в къщи, когато се насъберат задачи. Това, че съм в къщи при мен води до по-висока ефективност, защото има моменти, в които телефонът не спира да звъни и докато дрънкам служебни неща мога да правя механични действия като пране, гладене, подреждане, а в спокойните моменти сядам, свършвам си работата бързо и се насочвам към по-приятни занимания.

Имам колежка с дете, с която работим заедно по горе-долу един и същи начин. Това, което при нея се промени като роди са моментите през деня, в които работи и които почти изцяло са съобразени с режима на детето.

Но от човека си зависи да си спазва графикът и плана, да не се разсейва и да научи околните, че в работното му време не е момента за кафе и ориказки. В този смисъл е по-трудно и трябва самодисциплина.
Виж целия пост
# 25
Аз мечтая за такова нещо! Изобщо не ми трябват соц. контакти в офиси. Има приятелства за това-излизаш си с приятели и така. Радвай се, че имаш тази възможност. А нещата ще се наредят и все ще имаш контакти. Незаменимо е да можеш сама да си определяш времето и да работиш сама от вкъщи. Много хора искат това. Варианта да наемеш офис е добър за да си сред хора. Но аз не бих. А и за какво да плащам затова допълнително и да са ми още хора на главата като мога спокойно да си работя сама, това е чудесно. Идеята ми е да погледнеш от другата страна на нещата.  Защото това е идеален вариант. Ти може би си наистина по-социална и общителна и ти се иска да си сред хора,а и годините майчинство са си казали думата. За мен твоя вариант за работа от вкъщи би бил идеален. Но ми е невъзможен на този етап.
Ще намериш решение.😊
Виж целия пост
# 26
Валидното за един не е валидно за друг Simple Smile За себе си мога да кажа, че сутрин в седем съм готова с тоалета и не си позволявам да съм по пижама. А и воденето на децата на градина намаля риска от "размотаване по домашно". Храната не ми е проблем за щастие. По-скоро големите количества кафе и както писах по-напред - несвършването на работното време Grinning

Работила съм в счетоводство и контрол на голяма компания и не можех чак толкова да си бъбря с колежки. Може би и затова не ми липсва.
Виж целия пост
# 27
Настройвам се по - оптимистично като чета колко от вас се чувстват добре с работа от дома Simple Smile Предполагам, че моите мисли са породени главно от факта, че вече повече от 3 години съм вкъщи (работя, но много малко - 2 - 3 часа на ден) с детето и наистина вече като че ли имам крещяща нужда да изляза извън къщи. Дори си мисля, че сега имам повече социални контакти защото излизаме с детето и с други майки, не се застояваме много и въпреки това ми е еднообразно...
В краен случай мога да си наема малък офис, но си е разход все пак и на първо време ми се иска да си го спестя...хем няма да губя време в път и разходи за наеми и т.н. но пък от друга страна сте прави, че всички вкъщи ще ме третират като безработна и ще очакват да върша и още 100 неща едновременно...
Защо не пробваш да пуснеш детенцето на ясла. Аз след 2 години майчинство бях същата работа – толкова се бях изчерпала и изтощила от еднообразието, грижите (в онзи етап имах фикс-идеята, че трябва да съм перфектната майка, а то голяма грешка), да съм винаги на 6 за детето, че бях пред рухване и с единия крак в дълбока депресия. Тогава започнах работа, викам си "да се откъсна малко, да сменя ежедневието". Но както са писали по-горе – вместо да си "почивам" като ходя на работа, стана още по-натоварено – прибираш се и всичко на вили и могили, мивката пълна, няма нищо сготвено.

Та, пробвай да пускаш детенцето, ако не цял ден на ясла, градина, то поне за по половин ден, ако има вариант. Така ще можеш да оставяш сама за известно време и ще видиш колко по-събрана и спокойна ще се почувстваш. Ще можеш да поработваш, да излезеш (сама) донякъде, да свършиш нещо за себе си.
Виж целия пост
# 28
Здравейте, не знам дали тук е мястото да попитам, но някои знае ли някаква надомна работа?
Виж целия пост
# 29
Как ми се иска да се отърва от хорските интрижки, глупавите разговори, безмислените спорове и т.н. , които съпътстват работата сред хора. Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия