Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Работа от вкъщи и социални контакти

  • 9 021
  • 133
# 120
Социалните контакти са както си ги направиш. Ако трябва да ходиш до офиса, то офиса ти избира социалните контакти, а ако не трябва да ходиш - ти си ги избираш и по принцип така е по-добре.
Виж целия пост
# 121
Не мога да си представя да работя от вкъщи и едновременно с това да гледам дете. Ако това е факт бих могла да работя само когато детето спи,през другото време не бих могла да свърша нищо. За социалните контакти също не мога да се изкажа - защото моите социални контакти са или в работата или с някоя майка в градината докато децата си играят.Ако не ходя на работа или не ходя с детето по градинки и разходни не бих имала никакви социални контакти  - само виртуални. По принцип и аз искам поне е един ден от седмицата да работя от вкъщи, но само при условие, че децата са на детска градина или училище - в противен случай би било отпуск, а не работа.
Виж целия пост
# 122
christina1980, опитвам се да правя нещо подобно, с едно дете на 2 години в момента и не е особено приятно - имам чувството, че правя 1000 несъвместими неща едновременно и накрая съм супер изнервена. Не мисля, че ако трябва физически да ходя до офис и да оставям детето в ясла ще е по-добре...но си е натоварващо психически. Защото детето си иска внимание, а работата ми - концентрация. Основно наваксвам с работа до късно след като си легне, макар че някои неща не търпят отлагане и ги вкарвам в стандартния работен ден. Но имам чувството, че така не ми остава никаква почивка и накрая пак не съм огряла достатъчно всички навсякъде, та става малко изтощена и неудовлетворена накрая Grinning Също така ми е трудно да превключа от работна на играеща си с детето, готвеща и там всякаква друга вълна. Нищо не вземаме отвън (просто защото не съм си харесала достатъчно някое място, въобще не ми се готви нон-стоп), всичко планирам и готвя, което си е направо 3-та работа. И като се комбинират 3-те неща ми идва в повече. Честно казано, бих се радвала много да имах някаква помощ за 2-3 часа поне през деня за детето, да мога да се концентирам и да свърша малко работа, без да съм под такъв стрес. Или поне малко помощ за готвенето. Но детегледачка не желая да наемаме, баби нямаме, в държавна ясла няма да го дам, частни хубави също не знам, кооператив няма тук и ми се иска някак да изкараме така до градина поне, но не знам дали ще успеем Sad
Иначе и преди, и след детето, за мен работата от вкъщи определено е по-добрият и щадящ вариант, само че с малко дете, докато работиш, е доста натоварващо, за всички страни мисля. В един момент просто усещаш, че нито на детето обръщаш достатъчно внимание, от което ти е супер гадно, от друга - и работата ти отнема повече време заради постоянните прекъсвания и загуба на концентрация, докато в това време трябва да се приготвиш за излизане с детето и да имате нещо готово за хапване, като се прибере гладно след разходката. Принципно вечер бих могла да наваксвам с готвене за другия ден, но обикновено вечерта наваксвам с работата основно и накрая имам само сили да хапна малко и засипвам. В цялото денонощие ми се събират 6-7 часа сън, което ми е крайно недостатъчно, а не е като детето ми да не спи.
Виж целия пост
# 123
Aurora_89, защо само ти готвиш у вас? А защо не искаш детегледачка или домашна помощница?

Не звучиш никак щастлива или удовлетоворена, то и не виждам кой би бил на твое място. А ситуацията, ако продължи още една година, съвсем ще те потисне. Не ти ли се струва, че трябва нещо да се промени?
Виж целия пост
# 124
Аз също мислех за детегледачка преди да реша да пускам детето на ясла. За работа докато детето е будно не съм си й помисляла. Тя се заиграва сама за максимум 30 секунди, е има и добри дни, в които си играе от 5 до 7 минути без мен. Просто е абсурд с моето дете да се случи това...

Aurora_89, защо наистина не искаш детегледачка? Така хем ще си спестиш яслите и детето ще е у вас, хем ще имаш възможност да работиш и вършиш някаква домакинска работа?

Аз се отказах от този вариант защото усещам, че на детето му е скучно вкъщи с мен и реших, че ще е по - добре на ясла. Има и варианти до обяд да ходи...
Виж целия пост
# 125
Не искам детегледачка, защото това е помощ, която е налична, докато можеш да си я позволиш. Не ми допада мисълта, че детето може да се привърже към детегледачка, с която да се разделим в един момент, поради финансови причини или смяна на местоживеенето. Освен това и двамата с мъжа ми работим от в къщи от 9 до 18 (като при мен е по-гъвкаво, поради прекрасен работодател) и няма как да се "затворим" така, че детето да не ни прекъсва, реално мъжът ми работи от спалнята, аз от кухнята, холът и спалнята са за игри и сън на детето. Нямаме нужното пространство и ще е гадно да се отделим в други стаи, докато синът ни знае, че сме в същия дом, но не може да ни вижда... Освен това предпочитам детето да прекарва повече време сред връстници, което постигам засега чрез ходене в два прекрасни детски центъра до нас, където обаче съм и придружител. Надявам се в едното място, което е Монтесори център, съвсем скоро да мога да оставям детето само за 4 часа в работни дни, при положение, че той спи до късно, ще ми е по-лесно - въпросът е дали ще го вземат, понеже официално не е достигнал минималната възраст за там. Отделно правим планове тази пролет да се местим в друг град и е малко сложно. Мъжът ми помага с чинии (основно той ги мие), пазаруване, чистене, понякога прави вечеря, но трябва да съм му дала точни инструкции и грижи за детето като цяло. Не мога да се оплача от него. Бабите и дядовците си живеят живота и не желаят особено да се занимават с деца, внуци или нещо подобно. Показват се минимално, колкото да не ги забравят, и все за по-малко и набързо, че животът им тече, време не могат да губят...и така. Напоследък съм изпаднала в лека депресия, защото вземам и едни фриленски проекти от работата на мъжа ми и там ми отиват и събота и неделя в работа. Или е зимна депресия, не знам. Но определено не ме радва положението, само че като се замисля за алтернативата с ранното ставане и оставяне на детето по цял ден на ясла, където не се знае на какво ще попаднем също - в смисъл, човек или животно за възпитател, не ми се струва по-добра. Детето засега се развива перфектно, супер спокоен, адекватен и разбран е - не искам да ми го повредят, ако не случим на хора. Предпочитам да го оставя някъде, където съм запозната с хората, които ще го гледат, затова и се надявам на въпросния център. И на половин "работен" ден като за начало, пълен работен ден ми се струва твърде много за дете на тази възраст.
Виж целия пост
# 126
Разбирам добре ситуацията ти, но накрая всичко опира до това, че явно не изкарваш достатъчно пари с работата си, за да може да плащаш на детегледачка с някаква определена финансова сигурност или за частна ясла, където няма да бият детето и т.н. останалите ти притеснения. За съжаление, след като искаш да работиш и нямаш безплатна помощ имаш две алтернативи: платена такава или ти да вършиш всичко. Честно казано, май в момента у вас всеки освен теб има прекрасно посрещнати нужди: идеално обрижвано дете, мъж затворил се в отделна стая по цял ден. Но на теб изобщо не ти е лесно. Съчувствам ти.
Ако това ти е от полза, имали сме различни три глесачки във възрастта 4 месеца - 3 години и раздялата с нито една от тях не се е отразила на детето. Помни ги добре, приятели сме, две от тях я гледат от време на време в петък вечер. Но на 2 години детето осезаемо и с тъга няма как да се афектира от раздялата с човек, който вижда 10 часа на седмица.
Най-добре се погрижи за себе си, защото дълго на това темпо няма да изкараш.
Виж целия пост
# 127
Само ще добавя, че скоро ще съм в ситуацията на Аурора, но без ММ в съседната стая през деня и имам същите опасения, само че аз не мисля, че ще се справя с всичко сама и по-скоро обмисляме варианта за наемане на почасова домакинска помощ и вече след една годинка ще го мислим тогава, но определено не се виждам да съм навсякъде и за всички.
Виж целия пост
# 128
Надявам се в едното място, което е Монтесори център, съвсем скоро да мога да оставям детето само за 4 часа в работни дни, при положение, че той спи до късно, ще ми е по-лесно - въпросът е дали ще го вземат, понеже официално не е достигнал минималната възраст за там.
Колко време трябва още да "избуташ"?
Направо не знам как се справяш; звучи адски натоварващо.

Може би е добре вместо да вземаш допълнителни проекти, да намалиш работните часове.
Възможно ли е? Примерно ти се грижиш за детето до 11:00, после мъжът ти, докато работиш. После се сменяте - и така... Потърси място с хубава кухня и поръчвайте вечерята там. Аз не съм от много готвещите, готвачите се справят по-добре от мен и не страдам от този факт. Предвид порциите, които изяждаме, даже ни излиза често и по-изгодно да поръчаме. Помощ в домакинството два пъти в месеца? Ти само да позабърсваш прах и прахосмукираш.

За детегледачката: вземе някоя възрастна мила жена, която ще е отговорна и спазва часовете. Ние имахме за помощ пенсионирана учителка, която намерих чрез препоръчки. Така се получи, че не успяхме да си кажем "довиждане" официално, когато вече не беше заета при нас. Един болен, друг болен, после Коледа, ски почивки.. И така все отлагахме "сбогуването" официално, докато не стана лято и започнаха пак ваканции. Децата я виждат в парка, защото сме в един квартал и нямат абсолютно никакъв проблем с това, че вече не се грижи за тях или пък не сме им обяснявали подробно ситуацията. Всяко дете е различно, разбира се.
Виж целия пост
# 129
Aurora, от опит с моите  деца и няколко детегледачки, включително au-pair, която беше при нас повече от година, живееше вкъщи и беше важна част от живота на децата ни, децата приемат тези раздели съвсем естествено. Същите наблюдение имам и относно децата на приятели. За всички това е нормален процес и се случва съвсем естествено.
Виж целия пост
# 130
Тази тема ми е много интересна. Извинявам се, че ще говоря по принцип, а не по случая на Aurora_89. Искрено й съчувствам, но не я подкрепям в страховете й по повод обществените градини. Това, че има изолирани случаи на агресия и луди учителки, не значи, че всички градини са такива. Аз имам например неразбирателство с една от учителките на малкото ми дете (конфликтът не е личен, по-скоро тя е малко странна), но имам и опция да сменя групата догодина и да го прехвърля в другата втора група, така че варианти винаги има. При нас не става дума за агресия, разбира се, която не би ме оставила толкова спокойна. Като цяло обаче ме дразни изключително много организираната кампания срещу обществените градини - за мен лично те са чудесна идея, останала от соца и ако организацията (включително и на труда, т.е. по-малки групи, повече персонал, по-добро заплащане и пр.) им е добра, са съвсем приемливи. Не мога да се оплача от нищо например при големия ми син, който си харесва много градината, има чудесни учители, много приятни емоции и приятели там. Така че за мен лично подобни тревоги винаги са ми били чужди, защото познавам децата си (те са много интензивни и забавачката им доставя достатъчно стимулация с контакти, занимания и емоции) и нямам нереалистични очаквания. Но след като човек не може да си повери детето на никого, просто си го гледа сам и не работи, толкоз. Или търси работа, която е съвместима с гледане на дете, което е почти кауза пердута в България, за съжаление.

По темата аз, общо взето, работя от къщи вече доста години (факт е, че в момента имам донякъде социални контакти, имам чат-пат срещи с хора няколко пъти месечно и те са ми много обогатяващи, защото са с доста различни хора; това прави работата поносима за мен поне в някаква степен) и моето собствено усещане е, че ако това не ми позволяваше да съм близо до децата, никога не бих го избрала за себе си. Заради социалните контакти (няма какво да се лъжем, нищо социално няма в самотния обяд с лаптопа в кварталното заведение, с приятелки няма как, защото те често работят в другия край на града или ако това се случи, е рядко; видеоконференции и празни чатове не броя за социални контакти, за мен социалният контакт е контакт преди всичко очи в очи), а и заради липсата на динамика, която за мен лично е много важна. В това отношение, още ме поразява какъв интересен професионален портрет ми беше направила една жена онлайн, макар и да беше непрофесионален астролог. Та тя ми беше написала следното: Независимо че Слънчо ти е в риби, при теб е в 10 дом, а това дава лидерска позиция и желание за изява на егото. Имаш риби на МС и Нептун в 6 дом. Там се намират също Уран и Луната. Доста емоционална и грижовна си и ако можеше да стоиш на едно място, бих ти препоръчала твоята професия (аз съм психолог по образование, а и по професия). Но стрелец е на върха на 6 дом, а той изисква работа, свързана с повече динамика. Затова изкуството и новите му форми, фотографията, дизайнерството, рекламата са сфери, където мисля, че би се изявила доста добре.

Е, не се занимавам с нищо от гореизброеното (поне не и професионално), но кой знае, всичко се случва в живота, може и в някакъв момент да се променят нещата. Но идеята ми беше, че аз действително не мога да стоя на едно място Simple Smile и все още имам огромно желание да срещам различни хора. Просто няма как това да ми се случи с толкова малки деца и съм наясно с този факт. Освен това веднага искам да добавя, че ако работиш от вкъщи действително околните не осъзнават, че работиш, подценяват труда ти и постоянно те занимават с техни неща, особено ако са от предишни поколения и не разбират какво е това животно работата от вкъщи. Отделно, не винаги отделната стая е опция - ОК, аз имам отделна стая, мога дори да я заключа, но ако имам деца, поне моите, те ще се съдерат да думкат по нея и да крещят да им отворя. Вече стават една идея по-спокойни, но като цяло това е ситуацията. Т.е. аз работя основно от вкъщи, но те ходят на градина и така си осигурявам няколко часа концентрация.

Иначе ми прави впечатление, че в темата не се прави разлика между някаква дейност навън (куклен театър, музей, библиотека, ако щеш и планински излет или разходка или пък градска разходка с деца) и пълноценен социален контакт, фокусиран върху майката в нашия случай. Признайте, едно е да заведеш детето на куклен театър и да ти се наложи да общуваш лимитирано с отбор фитки (с извинение, но наскоро точно на такива попаднах) и съвсем друго да можеш да излезеш на протяжно кафе с приятелка, по време на което никой не те дърпа постоянно, не крещи и не скандира, че има разни физиологични нужни. Социалният живот, в който си напълно потопен в дейност и забавление, от типа посещение на шумни места (заведения, милонга барове, нощни клубове и нормални ресторанти без детски кът) изобщо няма да го споменавам - факт е, че с деца този начин на живот за доста време е табу, а понякога на човек му се иска да посети и такива места (да, има вариант баба, детегледачка, но става много трудно логистично) - на мен лично все още не ми се е изчерпало желанието да бъда и в други социални роли, нищо че ролята на майката е основна. Така че едно е излизане с деца (през което те натоварва самото дебнене какво ще направи и по принцип не общуваш пълноценно с другите, говорим за малки деца), а съвсем друго социален контакт с роднина, приятел, колега или непознат, в който можеш да се потопиш в по-голяма степен и фокусът да е върху теб самата, а не върху човечето.

За занемаряването и вдигането на теглото от работата от вкъщи изобщо няма да отварям дума - те се подразбират. Не че ходя по екип, но е факт, че не отделям такова внимание на външния вид, както би било в друга ситуация. Изглежда ми и безсмислено да се приведа в някакъв много специален вид, след като цял ден може да не видя никой.

И отново, съвсем не казвам, че животът с деца ограбва от нашия личен живот, той по-скоро го обогатява с много непознати допреди емоции и преживявания, но социалните контакти, личните, на майката като отделна личност, са ограничени максимално. Аз съм имала период, в който не можех да се чуя по телефона дори с майка ми, защото децата се надпреварваха кой да ми привлече вниманието и  да говори по телефона, с приятелките не бе по-различно. Абсурд е да водя и някакъв служебен разговор с тях дори и сега по същите причини.

Та ако работиш от вкъщи, изолация вече става пълна - работата ти е без особени реални контакти с хора, а през уикенда имаш 1, 2 или повече шумни деца, които правят контакта с другите труден или по-скоро натоварващ за самата теб, защото постоянно следиш какво правят те, шъшкаш им да не се карат и да не викат и пр. и пр.  или просто си изморена до такава степен, че искаш да поспиш и да не те закача никой. Както обичам да цитирам една картинка от нета: отношенията дори с близки хора, докато децата са малки, са от типа "Мога ли да ти звънна след 5 години?". И така... Това е моята гледна точка. Т.е. обобщено, аз съм приоритизирала децата и съм си избрала работа, която е предимно от вкъщи, но не бих го направила в друга ситуация или когато децата ми пораснат - тогава определено бих се насочила повече към работа, която ми дава постоянен поток на идеи, хора и преживявания, независимо дали са позитивни (доколкото всеки контакт с други хора носи и негативи понякога).  В момента потокът от идеи го имам (много съм креативна, да се похваля сама), но другите две неща определено ми липсват много, целият ритуал около излизането от вкъщи, възприемането напълно на друга социална роля, контакта с различни хора (без да е задължително отношенията с тях да стават близки, разбира се) и т.н. и т.н. Явно е въпрос на личност, моята е такава.
Виж целия пост
# 131
Шехина, за излизането можеш примерно ти да водиш децата на градина. Така ще имаш причина да се въведеш в друг вид освен домашен и то от сутринта. За мен е важен ритуал сутрин. От това ми зависи понякога нагласата за целия ден. А за храненето - просто заместваш едно хранене с плодове, ако не ти е проблем, разбира се. Ако имаш време за спорт, няма нужда и от заместване. Или пък си слагаш една кана вода с лимон на бюрото и пиеш, пиеш... Много пъти човек е жаден, а не гладен. Аз не мога да се виждам с никого от приятелите ми през деня, защото и те работят. Два пъти седмично се виждаме, но само вечер. Независимо къде работех, щеше да е така.
Виж целия пост
# 132
Благодаря за съветите, момичета. Само ще уточня, че мъжът ми не се е затворил в стаята по цял ден, а се включва доста активно в отглеждането на детето и си поема обличания и събличания преди излизане и играе с него по час-два на ден. В зависимост от натовареността на работния му ден, си го гледа винаги, когато може.Също така сам си оцелява хранително някак и не очаква да готвя нещо за него, а когато имам работа си готви нещо за детето вечер.   Алтернативата по цял ден да беше някъде в офис и да го виждаме за малко вечер не виждам как щеше да е по-добра. Тогава съвсем нямаше да може да се включва. Проблемът е само реално, ако има някакъв важен разговор, в определен час - тогава няма как да се грижи за детето и трябва да му обясня (добре, че той разбира), че тате сега говори по телефона и няма как да влезем при него, ще дойде като приключи. Мисълта ми е, че всичко е с постоянни прекъсвания и концентрацията е трудна и за двама ни, поради което вечер наваксваме, вместо да си починем и да се видим. Добрата жена-помощница и аз я обмислям, не съм я зачеркнала съвсем като вариант, но ми трябват малко повече финансова и жилищна сигурност, които засега нямам. Частна кухня с удоволствие, но в Русе има две опции и не ми допадат. Това по моя казус, следя темата и различните виждания с интерес Simple Smile
Виж целия пост
# 133
Ако мога да работя постоянно от вкъщи, бих.  Детето ми е на градина вече.
Адски уморително ми е в офис, шумно, разсейващо, много хора...Абе - не.
Може би вариантът в предната фирма, бяхме 2-3 колежки в една стая, беше приемлив, но тия оупън спейсове с по 40 - 50 човека на етаж направо ме убиват.
Но аз не съм от най-социалните типове.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1