За мен ключовото, както казах, е преценката за човека. Явно има хора, които преценяват добре отсрещния.
Всъщност точно с Бамбина преди много време на друго място коментирахме една девойка, която беше заявила, че не би купила дори кофа боя за чуждо жилище. Аз също се възмутих, но както каза Гугъл, все слушам истории за прецакани и предпочитам да се "поуча" от чуждите грешки, не непременно да ги изпитам на свой гръб.
Скъсяваш причинно- следствената връзка, която се подразбира. Явно не.
Ако човекът при раздялата се окаже, че иска да прави номерца, по- нормално е да имаш неща, за които да предявиш претенция с по- чиста съвест и то не защото много си обичаш вещите (няма грам общо с вещоманията), а за да можеш да си поемеш най- основните битови нужди, вместо да си тровиш нервите с още едно перо по раздялата.
Смятам, че хората, които са много ларж и не им пречи да влагат всичко с лека ръка, просто не са изкарвали пари с пот или винаги са били презадоволени материално. Въпрос на среда и навици е. Те стоят в основата на мисленето по подобни казуси.
Простичко казано- тези, които знаят от къде извира мармаладът, каквито жени тук има доста, прилагат доза практичност, която не засенчва романтизма им по никакъв начин. Живот, какво да го правиш
А тези, които се изказват по пренебрежителен начин за имуществената част, нека не се фиксират в материалните си придобивки и зарежат лустрото и суетата изцяло. Тогава вече можем да говорим за светоглед, романтични персони, ореоли и прочие, иначе е просто мнение за една мини част от материалното изражение на битуването ни.