Детето ми се чувства ужасно след късане на два изпити в МУ

  • 14 349
  • 62
Здравейте на всички,

Искам да ви споделя моя проблем, касаещ детето ми. Приеха го да учи медицина и беше в топ 10 на класираните мъже. Годината му започна много добре, имаше отлични и много добри оценки на контролните, които им правят през няколко седмици по различни предмети. Обаче на два изпита го скъсаха, защото не е писал 1 въпрос от 3. Когато ми каза аз се опитах да го успокоя, че всичко може да се оправи на поправителната сесия, но без да искам му казах "Защо не си учил като другите ?". В този момент усетих, че той се засегна и го ударих вербално в много болно за него място, защото го виждах колко много учи и какви усилия полага.
Опитах се да му се извиня, но като че ли забелязвам, че мотивацията, с която започна вече е намаляла рязко. Дали се обвинява, че не е успял да ги вземе ?

Какво да направя в този случай ?
Виж целия пост
# 1
Това не е твой проблем, да се оправя. "Колко много учи, и какви усилия полага" са твърде относителни понятия, има кой да го оценява, Много често студентите са пълни със знания, но не успяват да структурират мисълта отговора си, има и други фактори. И да се обвинява, няма да умре от мъка от това.  С всяка следваща сесия става все по-трудно. Желая успех.
Виж целия пост
# 2
Голям човек е, остави го да намери начина и пътя си.

Принципно може да му кажеш няколко думи, които да го окуражат - Че нищо кой знае какво не е станало, че ще има втори шанс да си вземе изпитите, че вече знае как протичат и ще му е по-лесно и подобни...

Както е казала Дренка, нещата стават по-сложни натам. Не съм лекар, но съм завършила висше образование и имам представа какво е. Материалът се усложнява и задълбочава, трябва да се запомнят много неща за малко време. Да си намери "неговия начин за учене".
Виж целия пост
# 3
Нищо няма да правиш. Това са техните битки. Синът ми също е добър студент. Високите оценки му отварят врати та се старае доста. Един от преподавателите имаше малко странна система за оценяване. На всеки грешен въпрос елиминираше един верен и го скъса. Беше ядосан, защото тези, които бяха отговорили само на въпросите които са знаели бяха минали, а той с повече писано и усилия беше скъсан. Изслушах го, казах му, че е урок който трябва да научи и за поправката ще знае какво да прави и нещата приключиха. Чак толкова вживяване няма смисъл според мен.
Виж целия пост
# 4
Какво да направя в този случай ?

Преставаш да го наричаш "детето" и започваш да се държиш с него и да говориш за него като за възрастен човек.
Каквото си могла да направиш, отдавна си го направила. Остави го да се бори сам и сам да си печели битките. Не е приятно да те скъсат на изпит, но не е нещо фатално и непоправимо. Ако днес драматизираш толкова заради някакви си изпити, какво ще правиш утре, когато започнат същинските житейски проблеми?
Изслушваш, съчувстваш, подкрепяш, мъмриш, когато трябва, а ако се наложи да се потърси външна помощ – даваш пари за частни уроци. Това е.
Създаването на комплекси и психирането на децата не е точно това, което те очакват от своята майка.
А, и не го сравнявай с другите "деца".

ПП Като знам колко родители изкарват оценките на децата си със скандали в училище, интересно дали ще свърши работа и в университета? Някой пробвал ли е?  Mr. Green
Виж целия пост
# 5
Съчувствам на авторката, но младежът е получил справедливи оценки (според мен).
Аз също пиша двойка, ако не е писано по някой от въпросите (при мен са два - по един от обща и от специална част). Не мога да приема, че материалът е усвоен в негова цялост и пълнота.
Считам това за особено важно в някои специалности, за "Медицина" пък хептен.
Да не би да не му стига време на студента и да не успява да стигне до края на конспекта? Не вярвам целенасочено да пренебрегва част от въпросите или да са му тотално неясни...
Виж целия пост
# 6
Като съвет - чете се целия конспект, до последния въпрос, колкото и малко време да има. По-добре да усвои повече нови знания, дори и да не е перфектно, но пък да е цялостно и да има по-ниска оценка, отколкото обратното.  Peace
Виж целия пост
# 7
Студентът по медицина е вече на такъв етап от живота, че няма нужда мама да го успокоява. И аз съм майка, и на мен ми се иска да се намесвам, да съветвам, но се сдържам и се старая да давам съвети, когато ми ги поискат. Това вече почти не се случва, но така става когато порастнат.
Виж целия пост
# 8
И какво, този човек ще се напъва някой ден да е лекар и да държи човешки животи в ръцете си? Ми като му умре първият пациент? Де да знам, да си наляга парцалите и да се замисля как да стане дерматолог или очен лекар:)
Виж целия пост
# 9
Какво дете, той е пълнолетен мъж. ooooh!
"Детето" казвам на моята, но тя е на 15 дни.
Децата не са ни собственост и не си длъжна да кръжиш над твоето като орлица...децата са в живота ни за определен период от време, и сме длъжни да им дадем своя максимум докато са малки. Студент медицина е дърт пергиш да го наричаш дете...Остави го да се справя с живота, ще му направиш голяма услуга.
Виж целия пост
# 10

ПП Като знам колко родители изкарват оценките на децата си със скандали в училище, интересно дали ще свърши работа и в университета? Някой пробвал ли е?  Mr. Green

 Joy Joy Joy нямам опит със скандал в училище, но виж в унито може да се пробвам да наваксам пропуснатото  Thinking

Нищо лично към авторката. Разбирам я.
Виж целия пост
# 11
Правилно са написали по-горе, че това са техните битки и техният живот и по един или друг начин, ще се справят, дори и за момента да не приемаме нещата. Дъщеря ми записа магистратура с голям хъс и голямо желание, но се оказа, че специалността изобщо не е това, което си е представяла. Накрая и остана един-единствен изпит, реши,
че не е готова и не се яви. Каза, че не може да го вземе, тъй като е свързан с математика и много графики - в това отношение прилича на мен. Каза, че е свикнала винаги да бъде сред първите, а не сред посредствените и няма смисъл да се мъчи. Междувременно си намери хубава работа, влюби се, отиде да работи в чужбина, обиколи един куп държави... За мен е важно единствено да е щастлива!
Виж целия пост
# 12
Детето е поне на 19 години. Сега е моментът да се научи как да си разпределя времето, как да учи и пр. Да не говорим, че е записал тежка специалност и ако двата скъсани изпита толкова му повлияват на психиката, значи да се замисли дали е в правилния университет.
Виж целия пост
# 13
Многоуважавани колеги висят в университета, за да разчистват пътя на поколението си, къде със скандали, къде с кротки разговори. Ужасно ме е срам от фактите. Оставете децата си сами в избора си и в професионалните битки!
Виж целия пост
# 14
Първата година се учат общи работи,нищо специфично или жизненоважно.Да не си го слага чак толкова на сърце детето-ще има много по-тежки изпити!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия