Здравейте, първо, аз съм момче на 20 години, без предишни психични заболявания, не взимам наркотици.
Всичко това започна преди 6 месеца(22.07.2017г.),буквално за по-малко от 10 минути, когато случайно попаднах на статия, че известен изпълнител се е самоубил. Когато я видях, нещо много странно се случи, предполагам, че е беше тревожност, но няма как да съм сигурен. Та прочетох я и изведнъж в главата ми изкочи следната мисъл 'щом той го е направил, значи е възможно и аз да го направя.' Зрението ми се замъгли, имах топка в стомаха.
Малко след това започнаха да се повтарят такъв тип мисли в главата ми, постоянно имам топка в стомаха и не излизам колкото преди.
Започнах да търся в интернет.
Първото нещо което написах беше 'натрапчиви мисли за самоу****'.
Резултата беше 'Клинична депресия'. Изпаднах в нещо като паника(Трудно ми е да го опиша.
От там всякаш живота ми се преобърна, през първите два месеца, почти не ставах от компютъра/телефона, постоянно търсех информация за това което ми се случва.
Сега съм малко по-добре, не търся толкова информация, но все още изпитвам много странни неща които ще опиша по-долу(много е трудно, да се опише.) Нещата които ще опиша долу, не са постоянни, случват се изведнъж, със или без специфична тема/обект/дума която да ги предизвика.
1. Все едно съм откъснат от стария си живот. Странно е.
2. Натрапчиви мисли и изображения за горе посочената тема.
3. Когато тези неща се случат, всичко изглежда някак по-тъмно. Все едно зрението ми се изменя.
4. Не мога да изляза от главата си.
5. Чувство, че живота е безсмислен(Това е най-плашещото, защото ме кара да мисля, че съм като човека от статията.) П.С. наясно съм, че живота, няма универсален смисъл и точно това е нещото, което дава свобода и красота на всичко. Всеки се изправя пред предизвикателството да избере какво да следва и в какво да вярва. Simple Smile
6. Чувство за топка в стомаха?
7. Някак откъснат от всички(Това се случва, когато се появи чувството е стомаха.)
8. Страх, че ще загубя контрол?
9. Страх, че ако живота стане тежък ще направя нещо.
10. Че, ако работя или се почувствам претоварен ще свърша като него. (Това е другото най-страшно.)
11. Странно чувство, че живота е дълъг.(Което ме кара да мисля, че съм като човека от статията. Ужасяващо е.
12. Дори когато съм добре, ги има във 'бекграунд'.
13. След като се случи нещо от по-горните, започвам да мисля, защо и дали значи нещо.
14. Станал съм малко по-избухлив.
15. Постоянно съмнение, че е нещо сериозно или, че съм като човека от статията.. Т.е 'самоу...ц'
16. Не излизам толкова колкото преди.
17. Настроението ми не е добро както преди(когато тези неща се случват)
18. Нямам интерес към нищо когато това стане. (Но, не като депресия, а може би е? Sad не знам, прочетох прекалено много неща и ми е трудно да определя.)
19. Някой дни спя по 9-10 часа(когато съм си легнал във време от порядъка на 5 сутринта.)
20.когато цял ден са се случвали горе описаните чувства, чувствам физическа умора(може би е депресия?)
21. Имам чувство, че е нещо необратимо, което ме ужасява.
Ходих на няколко психиатри. Никой не каза, че е 'клинична депресия' - това беше най-големият ми страх в началото. Мислех,че съм в такава. (Човека от статията е бил.)
Единият психиатър ми постави диагноза 'Разстройство в адаптацията.',но коментара му беше нещо от сорта на 'не знам точно какво ти е', а другият 'ОКР'.
Прочетох доста за почти всички диагнози:
Минах през биполярна депресия, шизофрения, психоза, генерализирано тревожно разстройство, окр, borderline personality disorder, дереализация, екзистенциална криза, екзистенциална депресия, дисоциация, деперсонализация и тн.
Но, симптомите ми не пасват на почти нищо, най-много пасва ОКР със тревожност.
Но, няма как да съм сигурен и всеки път когато публикувам нещо което описва състоянието ми, имам чувството, че съм пропуснал нещо.
П.С. : Когато например прочета за някой в депресия/мисли за с..., биполярна депресия и тн. В началото (?тревожността, може би?) се усилва и ми е трудно да намеря разлика, между мен и човека X. Което пък от своя страна още повече увеличава (?тревожността, може би?) и цикъла започва.
Полудявам ли и в опасност ли съм?
На какво ви прилича това?
Звучи ли като психоза с делюзии?
Звучат ли ви като 'реални мисли за самоу.....тво' или като 'натрапчиви ОКР мисли'? - НИКОГА не съм пожелавал да не се събудя, да не съществувам, да не съм се раждал и тн. Но, все пак има съмнение, което ме плаши.
Дори не знам дали са натрапливи, НИКОГА не съм го помислял СЪЗНАТЕЛНО. Но, все пак изглежда много реално. И примерно когато се ровя в интернет и попадна без да искам на някой който е така, чувствата се увеличават и започва да изглежда още по-реално. Но, след време се успокоявам, после пак започват съмненията и пак започва да изглежда реално и цикъла се повтаря.
П.С. Така, днес примерно бях, горе долу добре, бях с приятел навън, мислите ги имаше, но знаех, че не са реални, че не го искам.
Та тук кошмара започва отначало.
Малко преди да се приберем, започнах да се чувствам изморен и мислите и чувствата започнаха пак да провират глава.
Прибрах се, легнах да спя. Опитай се да заспя, но не можах на пълно. Нещо като полубудно състояние. Тези мисли и чувства станаха много силни за секунда или две. После се оправяй горе-долу. (Това се случва в полусънно състояние.) Събудих се и ме удариха с пълна сила, все едно наистина го исках, усетих някакво чувство за 'хванат в капан/в живота'??!?!?!.
П.С. много от мислите които минават през главата ми в такъв момент е как говоря с най-добрия си приятел и му казвам, че искам да умра и тн. Ужасно е. И примерно когато някои спомене нещо за работа, веднага в главата ми се появява нещо от сорта на 'Защо ми е да работя като мога да се с.......' и тн. И някакво чувство за отдалеченост от всички, все едно скоро ще го направя, не мога да го обясня странно е.
Нещо друго, примерно преди няколко вечера реших да стана и да изпуша една цигара, беше късно вечерта. Както пуших, погледнах към ножовете и си представих как взимам нож и го правя. Веднага след това се появи това чувство на 'хванат в клопка/в живота?!' Опитах се да се успокоя, но веднага след това се появи чувството, 'че, живота е безсмислен', всичко започна да изглежда прекалено истинско. Отидох в моята стая, легнах във леглото и се опитах да се успокоя, беше много трудно, постоянно ми минаваха всякакви ужасни мисли във главата и изглеждаха все едно наистина се чувствам така. След като се успокоих, се пооправих.
Ясно мога да видя разликите между тези хора и мен. Също така, обичах живота преди това да се случи, не чувствам, че бъдещето ми е безнадежно(понякога имам такива мисли и чувства от сорта на 'безсмислено е' и тн. НО, са натрапчиви и реално не ги вярвам.(Въпреки, че когато тревожността ми е висока се усеща все едно ги вярвам, което от своя страна носи още тревожност и тн.
По въпроса относно работата:
Парадоксална и нетипична за мен е тази мисъл. Винаги съм обичал работата, влекат ме доста неща - фотография, дизайн, маркетинг, търговия, правене на електронна музика. Имах собствен бизнес и инвестирах огромна част от времето си в това. И ОБИЧАХ да го правя, въпреки, че беше стресово, въпреки, че е ималп нощи в които не спя. ОБИЧАХ да го правя и все още обичам. Просто е някакъв страх? Страх, че ще се почувствам претоварен и ще го направя?
Нещото което най-много ме притеснява са моментите в които се чувствам като в капан в живота един вид. Винаги се случва при средни до високи нива на тревожност и то предизвиква още тревожност, защото във тези моменти имам чувството, че ще изгубя контрол и може да го направя импулсивно, което от своя страна носи още тревожност. Всичко това продължава за различен период от време докато някъкси успея да се убедя, че това е тревожност или ОКР. Тогава се успокоявам и си казвам 'Боже, ми то т'ва си беше тревожност, а не истина, баси якото' и чувство все едно съм спасен от бедствие. Ставам щастлив и започвам да се чувствам себе си. След това започва 'дали наистина беше тревожност или го исках? и тн. И цикъла се повтаря.
Имах и друга мисъл върху която мислех постоянно 'Не искам деца на този жесток свят.' И отново...пълен контраст със мен, аз искам деца. Но когато тази мисъл дойде се усещаше все едно не искам и естествено, беше свързано и дъс главния проблем, а именно 'сам*****твото', та за щастие отмина.
Друго което ме притеснява: примерно започвам да си фантазирам как ще отида да снимам или ще правя нещо продуктивно, което ми харесва. Изведнъж в главата ми изниква мисъл 'безсмислено е' и веднага идва тревожност и мотивацията ми пада. Започвам да мисля дали е натрапчива мисъл или съм аз.
Сега съм по-добре, не търся толкова в гугъл, даже почти не търся. Ям си нормално, излизам си както преди и тн.
Искам да добавя още няколко неща:
Така, когато съм добре(със странно чувство на безсмисленост на заден фон, което НЕ Е като депресивното или екзистенциалното чувство, в последствие разбрах, че има и такъв тип ОКР, ако е ОКР де, няма как да съм сигурен.) Та когато съм добре с това чувство и имам настроение има някакво чувство на напрегнатост, неспокойствие, странно е и също има като пепруди в стомаха.
Друго, когато съм добре и съм щастлив започвам да си следя действията, да не би да е биполярен епизод на еуфория или ниски нива на еуфория , както при биполярно разстройство от втори тип. Но, пък не се чувствам по-щастлив от обикновенно и нямам признаци на мания.
Друго, когато тези неща са там, понякога имам чувството, че 'не съм честен пред себе си и реално го искам', 'Че не съм го осъзнал все още', 'Че все още не съм достигнал тази крайност', 'Че тревожността е защото го искам, а знам, че не е правилно' и тн. което е СТРАШНО. Естествено казвам си, че не е така и че има неща за които ИСКАМ да живея, но веднага след това има обратен отговор и тревожността става повече и повече и тн.
Има постоянно съмнение дали това съм аз и го искам или е ОКР и съмнение за много други неща.
Друго нещо което се случи вчера: Та мислех си за бъдещето, за това как искам деца, представях си колко ще е хубаво и тн. Но изведнъж започнаха да нахлуват мисли като 'безсмислено е' и тн. И сценарии как имам деца и не издържам на напрежението и го правя и тн. И както ми беше много хубаво изведнъж се получи топка в стомаха и не ми беше никак комфортно, почнах да анализирам, и осъзнах, че не трябва и спрях, пак започнах да мисля за бъдещите си деца, знам, че съм на 20 и има много време до тогава, но все пак. И всичко беше нормално.
Друго важно нещо: та когато примерно брат ми или някой друг ме ядоса за нещо , има моменти в които съм по-раздразнителен от обикновенно, та в тези моменти започвам са мисля, дали това не е от депресия, дали не е защото го искам и го избягвам. И тревожността се покачва, което ме прави още по-раздразнителен и още повече започвам да се съмнявам и тн.
Виж целия пост
Всичко това започна преди 6 месеца(22.07.2017г.),буквално за по-малко от 10 минути, когато случайно попаднах на статия, че известен изпълнител се е самоубил. Когато я видях, нещо много странно се случи, предполагам, че е беше тревожност, но няма как да съм сигурен. Та прочетох я и изведнъж в главата ми изкочи следната мисъл 'щом той го е направил, значи е възможно и аз да го направя.' Зрението ми се замъгли, имах топка в стомаха.
Малко след това започнаха да се повтарят такъв тип мисли в главата ми, постоянно имам топка в стомаха и не излизам колкото преди.
Започнах да търся в интернет.
Първото нещо което написах беше 'натрапчиви мисли за самоу****'.
Резултата беше 'Клинична депресия'. Изпаднах в нещо като паника(Трудно ми е да го опиша.
От там всякаш живота ми се преобърна, през първите два месеца, почти не ставах от компютъра/телефона, постоянно търсех информация за това което ми се случва.
Сега съм малко по-добре, не търся толкова информация, но все още изпитвам много странни неща които ще опиша по-долу(много е трудно, да се опише.) Нещата които ще опиша долу, не са постоянни, случват се изведнъж, със или без специфична тема/обект/дума която да ги предизвика.
1. Все едно съм откъснат от стария си живот. Странно е.
2. Натрапчиви мисли и изображения за горе посочената тема.
3. Когато тези неща се случат, всичко изглежда някак по-тъмно. Все едно зрението ми се изменя.
4. Не мога да изляза от главата си.
5. Чувство, че живота е безсмислен(Това е най-плашещото, защото ме кара да мисля, че съм като човека от статията.) П.С. наясно съм, че живота, няма универсален смисъл и точно това е нещото, което дава свобода и красота на всичко. Всеки се изправя пред предизвикателството да избере какво да следва и в какво да вярва. Simple Smile
6. Чувство за топка в стомаха?
7. Някак откъснат от всички(Това се случва, когато се появи чувството е стомаха.)
8. Страх, че ще загубя контрол?
9. Страх, че ако живота стане тежък ще направя нещо.
10. Че, ако работя или се почувствам претоварен ще свърша като него. (Това е другото най-страшно.)
11. Странно чувство, че живота е дълъг.(Което ме кара да мисля, че съм като човека от статията. Ужасяващо е.
12. Дори когато съм добре, ги има във 'бекграунд'.
13. След като се случи нещо от по-горните, започвам да мисля, защо и дали значи нещо.
14. Станал съм малко по-избухлив.
15. Постоянно съмнение, че е нещо сериозно или, че съм като човека от статията.. Т.е 'самоу...ц'
16. Не излизам толкова колкото преди.
17. Настроението ми не е добро както преди(когато тези неща се случват)
18. Нямам интерес към нищо когато това стане. (Но, не като депресия, а може би е? Sad не знам, прочетох прекалено много неща и ми е трудно да определя.)
19. Някой дни спя по 9-10 часа(когато съм си легнал във време от порядъка на 5 сутринта.)
20.когато цял ден са се случвали горе описаните чувства, чувствам физическа умора(може би е депресия?)
21. Имам чувство, че е нещо необратимо, което ме ужасява.
Ходих на няколко психиатри. Никой не каза, че е 'клинична депресия' - това беше най-големият ми страх в началото. Мислех,че съм в такава. (Човека от статията е бил.)
Единият психиатър ми постави диагноза 'Разстройство в адаптацията.',но коментара му беше нещо от сорта на 'не знам точно какво ти е', а другият 'ОКР'.
Прочетох доста за почти всички диагнози:
Минах през биполярна депресия, шизофрения, психоза, генерализирано тревожно разстройство, окр, borderline personality disorder, дереализация, екзистенциална криза, екзистенциална депресия, дисоциация, деперсонализация и тн.
Но, симптомите ми не пасват на почти нищо, най-много пасва ОКР със тревожност.
Но, няма как да съм сигурен и всеки път когато публикувам нещо което описва състоянието ми, имам чувството, че съм пропуснал нещо.
П.С. : Когато например прочета за някой в депресия/мисли за с..., биполярна депресия и тн. В началото (?тревожността, може би?) се усилва и ми е трудно да намеря разлика, между мен и човека X. Което пък от своя страна още повече увеличава (?тревожността, може би?) и цикъла започва.
Полудявам ли и в опасност ли съм?
На какво ви прилича това?
Звучи ли като психоза с делюзии?
Звучат ли ви като 'реални мисли за самоу.....тво' или като 'натрапчиви ОКР мисли'? - НИКОГА не съм пожелавал да не се събудя, да не съществувам, да не съм се раждал и тн. Но, все пак има съмнение, което ме плаши.
Дори не знам дали са натрапливи, НИКОГА не съм го помислял СЪЗНАТЕЛНО. Но, все пак изглежда много реално. И примерно когато се ровя в интернет и попадна без да искам на някой който е така, чувствата се увеличават и започва да изглежда още по-реално. Но, след време се успокоявам, после пак започват съмненията и пак започва да изглежда реално и цикъла се повтаря.
П.С. Така, днес примерно бях, горе долу добре, бях с приятел навън, мислите ги имаше, но знаех, че не са реални, че не го искам.
Та тук кошмара започва отначало.
Малко преди да се приберем, започнах да се чувствам изморен и мислите и чувствата започнаха пак да провират глава.
Прибрах се, легнах да спя. Опитай се да заспя, но не можах на пълно. Нещо като полубудно състояние. Тези мисли и чувства станаха много силни за секунда или две. После се оправяй горе-долу. (Това се случва в полусънно състояние.) Събудих се и ме удариха с пълна сила, все едно наистина го исках, усетих някакво чувство за 'хванат в капан/в живота'??!?!?!.
П.С. много от мислите които минават през главата ми в такъв момент е как говоря с най-добрия си приятел и му казвам, че искам да умра и тн. Ужасно е. И примерно когато някои спомене нещо за работа, веднага в главата ми се появява нещо от сорта на 'Защо ми е да работя като мога да се с.......' и тн. И някакво чувство за отдалеченост от всички, все едно скоро ще го направя, не мога да го обясня странно е.
Нещо друго, примерно преди няколко вечера реших да стана и да изпуша една цигара, беше късно вечерта. Както пуших, погледнах към ножовете и си представих как взимам нож и го правя. Веднага след това се появи това чувство на 'хванат в клопка/в живота?!' Опитах се да се успокоя, но веднага след това се появи чувството, 'че, живота е безсмислен', всичко започна да изглежда прекалено истинско. Отидох в моята стая, легнах във леглото и се опитах да се успокоя, беше много трудно, постоянно ми минаваха всякакви ужасни мисли във главата и изглеждаха все едно наистина се чувствам така. След като се успокоих, се пооправих.
Ясно мога да видя разликите между тези хора и мен. Също така, обичах живота преди това да се случи, не чувствам, че бъдещето ми е безнадежно(понякога имам такива мисли и чувства от сорта на 'безсмислено е' и тн. НО, са натрапчиви и реално не ги вярвам.(Въпреки, че когато тревожността ми е висока се усеща все едно ги вярвам, което от своя страна носи още тревожност и тн.
По въпроса относно работата:
Парадоксална и нетипична за мен е тази мисъл. Винаги съм обичал работата, влекат ме доста неща - фотография, дизайн, маркетинг, търговия, правене на електронна музика. Имах собствен бизнес и инвестирах огромна част от времето си в това. И ОБИЧАХ да го правя, въпреки, че беше стресово, въпреки, че е ималп нощи в които не спя. ОБИЧАХ да го правя и все още обичам. Просто е някакъв страх? Страх, че ще се почувствам претоварен и ще го направя?
Нещото което най-много ме притеснява са моментите в които се чувствам като в капан в живота един вид. Винаги се случва при средни до високи нива на тревожност и то предизвиква още тревожност, защото във тези моменти имам чувството, че ще изгубя контрол и може да го направя импулсивно, което от своя страна носи още тревожност. Всичко това продължава за различен период от време докато някъкси успея да се убедя, че това е тревожност или ОКР. Тогава се успокоявам и си казвам 'Боже, ми то т'ва си беше тревожност, а не истина, баси якото' и чувство все едно съм спасен от бедствие. Ставам щастлив и започвам да се чувствам себе си. След това започва 'дали наистина беше тревожност или го исках? и тн. И цикъла се повтаря.
Имах и друга мисъл върху която мислех постоянно 'Не искам деца на този жесток свят.' И отново...пълен контраст със мен, аз искам деца. Но когато тази мисъл дойде се усещаше все едно не искам и естествено, беше свързано и дъс главния проблем, а именно 'сам*****твото', та за щастие отмина.
Друго което ме притеснява: примерно започвам да си фантазирам как ще отида да снимам или ще правя нещо продуктивно, което ми харесва. Изведнъж в главата ми изниква мисъл 'безсмислено е' и веднага идва тревожност и мотивацията ми пада. Започвам да мисля дали е натрапчива мисъл или съм аз.
Сега съм по-добре, не търся толкова в гугъл, даже почти не търся. Ям си нормално, излизам си както преди и тн.
Искам да добавя още няколко неща:
Така, когато съм добре(със странно чувство на безсмисленост на заден фон, което НЕ Е като депресивното или екзистенциалното чувство, в последствие разбрах, че има и такъв тип ОКР, ако е ОКР де, няма как да съм сигурен.) Та когато съм добре с това чувство и имам настроение има някакво чувство на напрегнатост, неспокойствие, странно е и също има като пепруди в стомаха.
Друго, когато съм добре и съм щастлив започвам да си следя действията, да не би да е биполярен епизод на еуфория или ниски нива на еуфория , както при биполярно разстройство от втори тип. Но, пък не се чувствам по-щастлив от обикновенно и нямам признаци на мания.
Друго, когато тези неща са там, понякога имам чувството, че 'не съм честен пред себе си и реално го искам', 'Че не съм го осъзнал все още', 'Че все още не съм достигнал тази крайност', 'Че тревожността е защото го искам, а знам, че не е правилно' и тн. което е СТРАШНО. Естествено казвам си, че не е така и че има неща за които ИСКАМ да живея, но веднага след това има обратен отговор и тревожността става повече и повече и тн.
Има постоянно съмнение дали това съм аз и го искам или е ОКР и съмнение за много други неща.
Друго нещо което се случи вчера: Та мислех си за бъдещето, за това как искам деца, представях си колко ще е хубаво и тн. Но изведнъж започнаха да нахлуват мисли като 'безсмислено е' и тн. И сценарии как имам деца и не издържам на напрежението и го правя и тн. И както ми беше много хубаво изведнъж се получи топка в стомаха и не ми беше никак комфортно, почнах да анализирам, и осъзнах, че не трябва и спрях, пак започнах да мисля за бъдещите си деца, знам, че съм на 20 и има много време до тогава, но все пак. И всичко беше нормално.
Друго важно нещо: та когато примерно брат ми или някой друг ме ядоса за нещо , има моменти в които съм по-раздразнителен от обикновенно, та в тези моменти започвам са мисля, дали това не е от депресия, дали не е защото го искам и го избягвам. И тревожността се покачва, което ме прави още по-раздразнителен и още повече започвам да се съмнявам и тн.
