Здравейте,момичета !
От години чета форума.
Ето,че и аз се престраших да пусна тема.
По-скоро сякаш имам нужда да поговоря с чужди,безпристрастни хора.
Имам достатъчно приятели и много познати но никога не си позволявам да изливам душевните си състояния пред тях.
Емоционален и зрял човек съм. На пръв поглед животът ми върви чудесно. Работя много,градя кариера,уча и се развивам.Среда имам.Хоби също.
Имала съм един брак.И няколко връзки.Никога до сега не съм била без партньор (и съвместно съжителстване)
След последната обаче,преди близо 4г - нищо не се случва в личен план с мен.
Адски ангажирана съм,постоянно или работя или уча за изпити,а в малкото време,което ми остава гледам да се видя с най-близките си хора ( в това число и приятели,които обаче вече са семейства и са затворен кръг).
До скоро това не ми пречеше.Дори не се замислях. Но от известно време ..... съм изпаднала в много кофти емоционално състояние заради липсата на човек до мен.
Опитвала съм с всякакви емоционални настройки. Понякога си казвам,че е въпрос на съдба и каквото и да правя,не ми ли е писано - няма да се случи. В други периоди си давам сметка,че трябва да излизам по-често,да се срещам с хора....но и тогава нищо не се случва. Аз просто не се срещам с нови хора.
Вече искам да намеря сродна душа и да създам семейство.Много искам и деца.... 33 години започна да ми звучи страшно,а биологичният ми часовник вече постоянно ми напомня за себе си...
Излизала съм с разни мъже,но не съм намирала в тях нужното,за да създам това,което искам.
Чудя се ...колко компромис трябва да направя със себе си в името на това да имам деца ? И все си казвам,че не бива ... че такъв компромис е мечешка услуга и последиците от това ще са плачевни.
Знам,че никой няма как да ми помогне.
Просто ще се радвам ако ми дадете вашето мнение за ситуацията,препоръките си и идеите си,вашият опит.... ( сигурно има и хора от вас,които са или са били в моето положение ).
Благодаря ви !
Виж целия пост
От години чета форума.
Ето,че и аз се престраших да пусна тема.
По-скоро сякаш имам нужда да поговоря с чужди,безпристрастни хора.
Имам достатъчно приятели и много познати но никога не си позволявам да изливам душевните си състояния пред тях.
Емоционален и зрял човек съм. На пръв поглед животът ми върви чудесно. Работя много,градя кариера,уча и се развивам.Среда имам.Хоби също.
Имала съм един брак.И няколко връзки.Никога до сега не съм била без партньор (и съвместно съжителстване)
След последната обаче,преди близо 4г - нищо не се случва в личен план с мен.
Адски ангажирана съм,постоянно или работя или уча за изпити,а в малкото време,което ми остава гледам да се видя с най-близките си хора ( в това число и приятели,които обаче вече са семейства и са затворен кръг).
До скоро това не ми пречеше.Дори не се замислях. Но от известно време ..... съм изпаднала в много кофти емоционално състояние заради липсата на човек до мен.
Опитвала съм с всякакви емоционални настройки. Понякога си казвам,че е въпрос на съдба и каквото и да правя,не ми ли е писано - няма да се случи. В други периоди си давам сметка,че трябва да излизам по-често,да се срещам с хора....но и тогава нищо не се случва. Аз просто не се срещам с нови хора.
Вече искам да намеря сродна душа и да създам семейство.Много искам и деца.... 33 години започна да ми звучи страшно,а биологичният ми часовник вече постоянно ми напомня за себе си...
Излизала съм с разни мъже,но не съм намирала в тях нужното,за да създам това,което искам.
Чудя се ...колко компромис трябва да направя със себе си в името на това да имам деца ? И все си казвам,че не бива ... че такъв компромис е мечешка услуга и последиците от това ще са плачевни.
Знам,че никой няма как да ми помогне.
Просто ще се радвам ако ми дадете вашето мнение за ситуацията,препоръките си и идеите си,вашият опит.... ( сигурно има и хора от вас,които са или са били в моето положение ).
Благодаря ви !
Има прекрасни мъже от всички възрасти. 
