Дете, което лъже

  • 8 727
  • 27
# 15
Тежко тийнейджърство! Важно е да не го упреквате постоянно за лъжите, а да му обясните, че за вас ще е по-добре да знаете истана, макар и да не ви харесва. Станете му приятел, а не майка която постоянно го хока за това или онова. Вероятно в момента, в който установи, че не печели нищо от поведението си, ще го преустанови.
Виж целия пост
# 16
Няма как родителят да е приятел, защото има ролята на родител, а не на приятеел. Децата си имат приятели.
В пубертета децата са склонни да лъжат до дупка, ако знаят, че това ще им донесе ползи или ще ги спаси от проблеми за момента. Не мислят за бъдещето, нито за последствията. Освен здрави нерви и да чакате да порасне, друго не виждам какво можете да направите. Идва момент, в който осъзнават какво са натворили, важното е да се ограничат щетите поне, да не стават големи бели като наркотици, кражби, поолиция и т.н.
Виж целия пост
# 17
Андариел, не е нужно да възприема родителя като приятел, а като човек, който е на неговата страна и да няма притесненния да споделя с него - каквото и да е. Без страх от осъждане, за да не се спира.
Виж целия пост
# 18
това е само на теория и в романтичните представи на родителя. То на пубертета затова му казват пубертет, защото родителят вече не е човекът, с когото се споделя въпреки всичко, а е отделяне, бунт, понякога и някаква невинна реплика я възприемат като осъждане. Действителността е далеч от романтиката. сега сигурно ще се изредят сто човека да обяснят как точно те навремето са си споделяли всичко или как децата им им споделят всичко. По подразбиране пуберите всичко си знаят и всичко си могат, а родителите са задръстени и нищо не разбират от живота. особено ако вече има някакви проблеми. Дори най-кротките деца си имат тайни и лъжи.
Виж целия пост
# 19
Аз не съм имала диалог с родителите си. Не ги чувствах близки. Не усетих връзка. Отношенията ни бяха студени и дистанцирани. Не знаех как да се държа като родител, знаех как не искам да се чувстват моите деца с мен. Със синът ми имаме връзка. Мисля, че ми се доверява. Сигурна съм, че е имал и има тайни. Не ровя в душата му. Но винаги когато му се говори съм на разположение. И говори. Вече е голям. Води битките си сам. Аз се намесвам само ако го поиска и ако се наложи. Имали сме конфликти и за напред ще имаме със сигурност, но дали критическата при родителите или пубертата при децата - за мен от изключителна важност е отношението между двете страни. Има ли дистанция - не се получават нещата.
Според мен.
Виж целия пост
# 20
Андариел, и аз като И. Хр..
Да, моят ме смята за дърта, задръстена, досадна и т.н - защото така смятат всички за родителите..))
Обаче ми споделя.
И с лекота го прави - и когато той поиска.
А аз с времето се научих как да го предразполагам и смятам, че няма сериозни тайни от мен.
За у-ще знам, за алкохола, за секса, за амбициите му и за плановете в близките дни. Понякога - дори иска съвет от мен.
Понякога - и на мен ми идва да му шибна един зад врата, но се въздържам и успявам да обърна ситуацията.
Виж целия пост
# 21
Децата, както и възрастните, в повечето случаи много добре знаят или усещат кога правят неприемливи неща и съвсем естествено поне премълчават, дори да не е откровена лъжа, само и само да остане покрито. Тук вече няма никакво значение дали има близка връзка с родителя или не. Просто някои неща се случват въпреки или не благодарение. Не сте ли чували реплики на изумени родители, когато разберат, че децата им са извършили кражби или са станали наркомани - ама, как, ние сме толкова близки, всичко ми споделяше...? И веднага се намира някой да им каже, особено психолоозите това го обичат - е, щом е мълчал, значи не сте били близки, вие сте виновни, били сте емоционално далечни от децата си, щом не са ви имали доверие...  А доверието и близките отношения ги е имало, но младежът много добре е усещал, че прави нередни неща и естествено няма да отиде и да изтропа на майка си "мамо, снощи се надрусах на купона за енти път".
Виж целия пост
# 22
Да, така е.
Но приеми, че има и такива, които наистина не се съмняваме в децата си.
И засега е проверено във времето.
А и съм убедена, че трудният период го минахме преди няколко години вече, та затова съм спокойна вече.
Виж целия пост
# 23
Никой не се съмнява, докато някой ден не изскочат някакви неща. Това е съвсем естествено - да не се съмняваме в най-близките си хора. То и мъжете и жените не се съмняват в партньорите си - всеки ще се закълне, че половинката му споделя всичко и е абсурд да му изневерява, да прави дългове или нещо друго. Докато човек е жив не се знае какво знае и какво не знае. Има нужда от илюзии и свято вярва в тях.
Виж целия пост
# 24
Ами колкото и наивно да звучи аз вярвам и на синът си и на мъжът си. За момента не са ми дали повод за обратното. Както казах и с двамата имаме диалог и имам идея какво могат да ми сервират. Пак повтарям - за момента. За в бъдеще не знам. Никой няма застраховка при Господ, но след трудните периоди които съм имала и с двамата мисля, че сме постигнали мир и разбирателство.
Виж целия пост
# 25
Нали това написах - и децата, и възрастните лъжат, когато имат изгода от това или когато се надяват да прикрият стореното. Независимо от близостта и възпитанието.  Няма нужда да го приемате лично и да се чувствате длъжни да напишете, че нямате основание да се съмнявате.
Виж целия пост
# 26
След като детето лъже, логично нещо го провокира да лъже. Разглеждаме крайния резултат, а не първопричината на проблема. При различните деца, причините са различни, но най-често срещаните сред тях са страх от признаване на истината, страх от неразбиране и страх от отхвърляне. Ако детето предполага, че когато признае истината пред Вас, то няма да разберете неговите мотиви, за извършването на действието X, веднага ще го обвините или ще започнете да го наказвате, е съвсем нормално да не споделя истината с Вас. По същия начин очевидно няма изградено силно доверие, детето е под съмнение дали ще разберете това, което ще Ви сподели. Редно е да работите върхо корена на проблема, юношите са като китайските капани за пръсти, подходът с наказанията затяга все повече и повече капана, ефектите винаги са негативни. Търсете обективна и рационална дискусия, научете се да изслушвате детето си и търсете неговите проблеми и мотиви, поставяйте се на негово място. Колкото по-лесно умеете да си разменяте ролите, толкова по-ефективно ще е общуването Ви.
Виж целия пост
# 27
silvestrozioziq, присъединявам се към мнението за помощ от психотерапевт (а не психолог). Не сте намерили добър и за това не сте доволни. При 90% от всички случаи обаче, при дете на тази възраст проблемът е в родителят, а не в детето. Мога да препоръчам 2-3ма на лично съобщение при интерес.

Що се отнася до съвет(имам 3ма тийна вкъщи): Ясни и малко правила и ясни последици, които са казани предварително и изпълнени задължително. Кратки наказания, които да са свързани с провинението.
Примери:
1. Ако прекарва цялото си време на мобилния телефон (игри, ФБ и т.н.) просто предупреждавам, после давам "Нокиа с фенерче" за месец.
2. Това с ходенето при приятел без твое позволение ми е немислимо. Не бих го оставила на вън обаче. Ясен разговор защо искаш да е у дома(безпокоиш се, има си дом и не е приемливо да е в чужд всеки ден и т.н.) и какви са последиците ако е при приятел без твое позволение - 1 седмица без срещи с приятели примерно.

Не знам дали вече(в момента) можеш да се наложиш, но за мен спортът е засължителен, не е опция. Какъв да е избира детето, но е задължително да се спортува.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия