Как да преживея вече тази раздяла?

Спокойно, вече си на втора - трета фаза от раздялата. Скоро ще те е яд на копеленцето, а после въобще няма да ти пука за него.

Зарежи това с пиенето - то е самоагресия, самосъжаление, поза и още куп детински неща. Като не те кара да се чувстваш добре що освен 3 години от живота си му подаряваш и черния си дроб?

За да преодолееш раздялата трябва да има промяна. Хайде помисли какви промени можеш да създадеш около себе си. Започни от себе си - промени коса, дрехи, обзавеждане, квартира, хобита, светоглед. Не казвам всичко да промениш коренно - по един детайл от всеки "кръг" да промениш и ще се почувстваш на нов етап.
Търси приятели, нови хобита и интереси, стари приятели и стари забавления. Грижи се з себе си, както би се грижила за болно дете. Прегрърни се, обичай се. Не заслужаваш да страдаш и да тъжиш. О милото то! 

Предполагам си около 22-23 годишна. И аз имах една любов, когато бях горе долу на тази възраст. Той ме заряза и драмата беше голяма. Много ме болеше, рев, не можех да спя, да ям. На работа ходех като призрак.Помня, че не исках и секунда да оставам сама и постоянно бях с хора. Аз също пиех, но и ходих по дискотеки с мисълта да не мисля. Пробвах и варианта клин клин избива (горкото момче) хубаво си изкарвахме, но му говорех нон стоп за бившия не знам как ме издържа. След няколко месеца живнах и започнах да мисля, че всичко е за добро. Когато дойде този момент, трудното вече е минало. Горе главата.

К'ва свекърва, к'ви пет лева?!
Живейте си живота, събирайте се с хора, сприятелявайте се, пътувайте, ходете по събития, по купони...това обогатява и дава безценен опит и мили спомени, а не сватовете с изисквания...

Почерпи
Аз така правех - директно след всяка раздяла се явявах пред приятели и колеги с шоколадови бонбони. Като питат по какъв повод - директно си казвам. Така хем хората са наясно и даже повечето се стараеха да ме развеселят и излизах по-често с тях вместо да се самосъжалявам вкъщи, хем аз за себе си го преработвах по-добре като го обявя публично. А и шоколадът вдига серотонина, за разлика от алкохола.
Мъже с изисквания в списък се преживяват учудващо лесно, повярвай ми.

Мой бивш колега беше дошъл да черпи в работата с торта с надпис "Разведох се!"

А те и моите на работа - единия бил се върнал от отвъдното, видял бил светлината, душата му била извън тялото докато не дошло съдебното решение,  разни такива по повод развода

Дай си сметка, че тъгуваш не за него (очевидно си свалила розовите очила), а за навиците, които си си създала с него. Създай си нови занимавки и емоциите ще се пренасочат.
Трите години не биха били пропилени, ако си си извадила необходимите изводи, първият от които би трябвало да бъде, да се научиш да късаш навреме, т.е., че не си заслужава връзка, в която е нужно да спазваш нечии предписания и да вървиш против себе си. Още по-малко пък, да давиш в алкохол загубата ѝ.

Това със сладкото е добър вариант.

Този мъж си е бил за оставяне, след като е бил на страната на родителите си, а не е бил твоят "адвокат" пред тях.
Късмет си извадила, че не се е задържал около теб!

Warcraft, здравей!

С теб сме почти на едни години, малко по-малка си от мен - горе главата и си гледай кефа! Отдавна не съм писала във форума, чак съм забравила какво е, затова може да е малко хаотично, но ще ме прощаваш.

Аз бях в подобна връзка. С човек, патологично привързан и зависим от родителите си. Аз съм пълната противоположност - патологично несемеен тип човек съм, предполагам, че влияние оказва средата, в която отраснах. Съвет, който ми даде майката на кума ми, докато се развеждах - като си избираш мъж, гледай родителите му! (отнася се за "мъжете" тип Мамини синчета) Съвет от мен: от мамини синчета бягай с 200!!! Тва животно оправия нема, нема и да има. Двама души са заедно не за да се променят, а да изграждат. За да изграждат - трябва да гледат в една посока. Това е любовта.
Да се върна по същество: както разбра, аз не само че живях и бях във връзка с въпросната персона, но и се омъжих за него. За щастие, бракът продължи само два месеца. Бях много наранена, защото всичко се случи много внезапно, но е прекалено дълго за обяснение. Накратко: както обичам да се шегувам пред познати и непознати - тъкмо беше почнал да влиза в пътя и да се отделя от полата на мама и взе да получава нервни кризи (и то доста сериозни). Хем тъжно, хем смешно, но факт. Тогава се намесиха техните в нашите проблеми, защото той реши да ги допусне. Промиха му мозъка, той се озлоби адски много към мен и от там започнаха неистовите мъки. На мен ми дойде голям шок, защото не знаех какво се случва, в същото време имах голяма семейна драма. Човекът, озлобен, се възползва от момента ми на слабост (аз действително бях изключително лабилна, като лунатичка) и започна да ме мачка, но и аз бая му позволих. Изплаках си очите, но не се разделяхме, даже се бутах да съм при него. Лятото, след развода, останах при него месец-месец и нещо, и се държеше брутално, посягаше ми, крещеше ми, дори ни е спирала патрулка, за да му прави забележка. В очите му виждах толкова много злоба и кеф, че "най-накрая ме е поставил на мястото ми" и въпреки всичко не исках да се разделяме и стоях при него. И така за 2-3 седмици картината започваше да се избистря и избистря, докато не се върнах в София (живеехме във Варна). Бяхме се уговорили той да идва, по негови думи - "когато той реши", "и без да ми ревеш, че не можеш без мен - ако реша, ще дойда" и какви ли още не реплики. Пък аз, още в момента на заминаването си (от него), знаех, че една страница от живота ми се затваря. Че никога няма да допусна човека, в когото се бе превърнал, обратно в живота си. И какво направих? Намерих си занимания - много занимания, и лека-полека започнах да се връщам към стария си начин на живот - заобиколена от всички хора, които обичам, с които ми е приятно да прекарвам времето си; към заниманията и хобитата си - нещата, които ме правеха щастлива преди да го срещна. Живот и хора, които бях загърбила, за да бъда с него, което той не оцени. Апропо, хванах си и ново гадже. Не беше целенасочено и не те съветвам целенасочено да се хвърляш в нова връзка. Ако отнякъде нещо се появи и имаш сили и желание - впусни се, нищо няма да загубиш, но недей да бягаш от самотата. След време ще я оцениш. Моята "нова" връзка не се получи, не беше градивна, пък и не ми се занимаваше. Не мисля, че нараних човека, той мен също не нарани. После имах и още една връзка - имаше драматичен завършек, но пък ела да видиш колко бързо минах през него (буквално за минути )... всичките ми приятели ме будалкат И ако щеш ми вярвай - с живота, който съградих буквално за седмица след раздялата, съвсем забравих за човека и връзката си... Сетих се за него чак на Коледа, понеже майка ми ме пита какво се случва с него, та му писах да му честитя. Видяхме се и всичко беше наред, видях Него, когото някога обичах. Наскоро обаче осъзнах, че той така и не ми е простил нищо, въпреки да твърди обратното. Още я има насадената от техните вина върху мен, още има оправдания за всичките си грешки и честно казано е същият човек, с когото се разделих лятото. Благодарна съм на всички богове, че се спасих от тази агония, простих му всичко още лятото, а за него - искрено се надявам някой ден да преглътне цялата горчилка, която си причинихме един на друг, но най-вече да се отдели от родителите си чисто емоционално, защото това ще е само в негов плюс. За да се случи това обаче, той сам трябва да го осъзнае. Това съветвам и теб - не се опитвай да му "отваряш очите". Връзката се гради отвътре - навън. От там се и руши. А в една романтична връзка има място само за двама. (ако е моногамна де... )
И знам как се чувстваш, знам, че в момента не ти е до нищо, че си много емоционална и всичко ти напомня за него, но ще ти кажа нещо, което майка ми ми каза на мен, когато бях в твоето състояние: "вярвам ти за всичко, което казваш, че изпитваш, но ти ми повярвай, че най-вече изпитваш самосъжаление". Самосъжаление за всичко, което не е оценил, за това, което ти си дала, без да получиш нищо в замяна, за всичко, което си била готова да направиш за него и за Вас. НО! Двама души от различни светове не могат да гледат в една посока. Особено когато единият е егоист. Защото обратното на любовта не е омразата, а егоизмът.
Концентрирай се върху и в себе си. На върха на пирамидата на Маслоу стои самоусъвършенстването. Аз не съм много съгласна с нея, но пък учителката ми по химия едно време ми казваше: "Учи трудните теми. Всичко лесно впоследствие ще се окаже, че го знаеш, без дори да очакваш."
И търси хора, които са вълнуващи, интересни, хора-учители, с които обменяте непрестанно. Всичко останало ще дойде само. 

Всички сме имали такава първа връзка и такава раздяла. Изглежда непреодолима бездна, но не е! Дори отваря нови врати, колкото и да е клиширано!
Благодарна съм на този мой първи приятел, че след 3 години ме заряза с "Ми, не знам дали те обичам вече", наистина животът ми се промени към по-добро след него. Благодаря ти, Стефчо!

П.С. Алкохолът не е утеха, нито решение!

То и водата не е, но никой не говори за това...

Фаина, за Овньо ли разказваш?

Нека споделя развръзката на тази раздяла, която леко се проточи. Господин бившия ми се молеше да се върне със същите обещания и аз му дадох шанс. Преминаваше през тежък период и беше на път за операция и аз се смилих над него. Докато беше в болницата, всеки ден ходих при него и прекарвах почти половин ден при него, имайки предвид ,че съм студентка редовно обучение. Неговите родители почти го бяха забравили, за което не получих никаква благодарност или нещо подобно, а напротив - семейството му беше крайно недоволно, че съм си позволила да се погрижа поне малко за сина им, нито той самия благоволи да оцени какво правя за него. След това той се сети, че Деня на жената е дошъл и ми подари една роза, която след около две седмици се оказа, че му е струвала цяло състояние - поне по негови думи. Тъй като след розата нещата умряха буквално, мога да кажа, че този господин е мъртъв за мен и вчера вечерта му показах къде зимуват раците и ми олекна на душата, че точно така стана.