Здравейте! Искам да споделя това с вас .Приятелят ми е ром ,който много обичам, държи се добре с мен ,кара ме да се чувствам наистина щастлива. Не е от ,,мазните цигани,, както почти всички биха казали .Семейството му е много добро и образовано. Но има един проблем , моите родители не знаят за него. Постоянно ме питат с кой разговарям по телегона, имам ли си гадже ...и просто ме е страх да им кажа истината. Предполагам, че ако разберат ще се ядосат много и най-вероятно ще ме накарат прекратя отношенията си с него. Много се чудя как да им кажа...ясно е че ще говоря сериозно с тях по тази тема , но не знам какво да им кажа ...
Виж целия пост
Приятелят ми е ром
- Публикувана: 12 фев. 2018, 16:35 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2018, 15:17 ч.
# 1
15 фев. 2018, 15:17 ч.
Здравейте,
В крайна сметка за родителите си винаги си оставаме деца. Дори да станете на 40, както съм аз, пак ще се опитват да се "грижат" за вас. Колкото по-възрастни ставаме, толкова повече стават случаите, в които не сме на едно мнение с родителите си. Има и нещо друго - за да се отнасят към вас като възрастастен човек, който има правото и уважението сам да избира сексуалните си партньори, трябва да им докажете, че сте възрастен човек, който знае как да се пази и изборите, които прави са нещо, отговорността от което може да понесе. Така че само вие може да си извоювате "порастналостта" и "възрастността". Получава се малко парадоксално - хем пречат на това, самаа да вземате решения, хем искат решенията които вземате да са "правилни" и "отговорни". На всичкото отгоре правотата на повечето важни житейски решения се доказват във времето...
С други думи хубаво е, че стоите зад решението си, макар и родителите ви да не е ясно дали са съгласни или не, защото това не е тяхна работа. Обаче имайте в предвид, че отговорността за решението да бъдете с този човек си е изцяло ваша. Има някой културни, етнически и битови различия, които някак ще трябва да разрешите с партньора си, ако искате да сте заедно. Така или иначе това е ценнен житейски опит.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
В крайна сметка за родителите си винаги си оставаме деца. Дори да станете на 40, както съм аз, пак ще се опитват да се "грижат" за вас. Колкото по-възрастни ставаме, толкова повече стават случаите, в които не сме на едно мнение с родителите си. Има и нещо друго - за да се отнасят към вас като възрастастен човек, който има правото и уважението сам да избира сексуалните си партньори, трябва да им докажете, че сте възрастен човек, който знае как да се пази и изборите, които прави са нещо, отговорността от което може да понесе. Така че само вие може да си извоювате "порастналостта" и "възрастността". Получава се малко парадоксално - хем пречат на това, самаа да вземате решения, хем искат решенията които вземате да са "правилни" и "отговорни". На всичкото отгоре правотата на повечето важни житейски решения се доказват във времето...
С други думи хубаво е, че стоите зад решението си, макар и родителите ви да не е ясно дали са съгласни или не, защото това не е тяхна работа. Обаче имайте в предвид, че отговорността за решението да бъдете с този човек си е изцяло ваша. Има някой културни, етнически и битови различия, които някак ще трябва да разрешите с партньора си, ако искате да сте заедно. Така или иначе това е ценнен житейски опит.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Препоръчани теми