Тя ми е споделяла, че се чувства добре след раздялата и че докато са били заедно той някак негласно я е ограничавал от излизания и срещи с приятели. А сега иска да се жени за него, не защото го обича, не защото е хубав човек, а защото сама се чувствала зле. На въпроса ми дали го обича и защо ще се жени за него, ми отговори, че той си е той и тепърва ли да си търсела друг мъж, следващият също нямало да го хареса, само си губела времето.
Според вас нормално ли е да се ожениш за някого, само, за да не си сам? Аз се опитах да й припомня за лошите неща, които ми е разказвала за него, но не смея да й се бъркам прекалено много. Ако се разделят под влияние на моите думи, ще ми е тежко, че аз съм причината за раздялата и че евентуално е могло да бъдат щастливи. От друга страна, не искам да си мълча, защото този човек може да й провали живота... Чувствам се ужасно, държа на нея и ме е страх от решението, което е взела...