Не, не за смешните митове на майките и бабите ни от рода на "кърмата ти е нехранителна" и "задължително кърмене под час". Обратното. Съвременните митове за кърменето като панацея, като алфата и омегата на майчинството, като супер-силата на супер-мама. Имало ли е случай да установите, че някои твърдения на консултантите по кърмене са маалко преувеличени, леко украсени и не дотам вярни? Че са повече пропаганда на кърменето, отколкото факти, почиващи на сериозни изследвания?
Не ме разбирайте погрешно. Имам две деца, които кърмих до една годинка точно благодарение на няколко консултанта и съм дълбоко признателна за това. Но при второто ми дете установих, че не всичко, което се разпространява като информация за кърменето, е вярно. Струва ми се, че една тема, която е откровена не само за предимствата, но и за ограниченията на кърменето, ще бъде полезна на всички.
А сега конкретно за моя опит.
Кърменето на поискване се препоръчва след навършване на 1-месечна възраст, при добро наддаване на детето. Т.е. ако детето суче продължително, пуска доволно гърдата, спи спокойно след това и напълва доволно количество памперси, майката може спокойно да си го храни "на поискване" - т.е. да предлага гърда тогава, когато усети първи признаци на глад. Моето спокойно, усмихнато, доволно и дълбоко спящо бебе обори това твърдение още на третия си месец, когато въпреки всички признаци на "нахранено" бебче, кантарът удари удивителните 200 гр. за един месец.
Друг мит, който бебчето ми обори, бе твърдението на един консултант, че кърменето пази не само от вирус, от който е болна майката, но и от вирусите на другите хора. Защо? Защото щом майката не се е разболяла от него, значи го е преболедувала в миналото. Значи, има имунитет. Значи, и бебето има имунитет към него. Логично, хм? Но невярно.
Мога още да допълвам, но много бих искала да науча за опита и на други майки. Как беше при вас? Всичко ли беше, както ви го описваха консултантите, или отрихте своите си истини? Ще се радвам да споделите!
Виж целия пост
Не ме разбирайте погрешно. Имам две деца, които кърмих до една годинка точно благодарение на няколко консултанта и съм дълбоко признателна за това. Но при второто ми дете установих, че не всичко, което се разпространява като информация за кърменето, е вярно. Струва ми се, че една тема, която е откровена не само за предимствата, но и за ограниченията на кърменето, ще бъде полезна на всички.
А сега конкретно за моя опит.
Кърменето на поискване се препоръчва след навършване на 1-месечна възраст, при добро наддаване на детето. Т.е. ако детето суче продължително, пуска доволно гърдата, спи спокойно след това и напълва доволно количество памперси, майката може спокойно да си го храни "на поискване" - т.е. да предлага гърда тогава, когато усети първи признаци на глад. Моето спокойно, усмихнато, доволно и дълбоко спящо бебе обори това твърдение още на третия си месец, когато въпреки всички признаци на "нахранено" бебче, кантарът удари удивителните 200 гр. за един месец.
Друг мит, който бебчето ми обори, бе твърдението на един консултант, че кърменето пази не само от вирус, от който е болна майката, но и от вирусите на другите хора. Защо? Защото щом майката не се е разболяла от него, значи го е преболедувала в миналото. Значи, има имунитет. Значи, и бебето има имунитет към него. Логично, хм? Но невярно.
Мога още да допълвам, но много бих искала да науча за опита и на други майки. Как беше при вас? Всичко ли беше, както ви го описваха консултантите, или отрихте своите си истини? Ще се радвам да споделите!
