Бях женена 4 години (обща връзка 7 години). Като имаме момиче което в момента е на 5. Живяхме само тримата Като проблема беше, че той взимаше наркотици и ме биеше. Бях го оставила, но след дълги разговори се върнах пак при него , като той обеща, че повече няма да взима наркотици. Общо взето 7те години с него бяха пълни с много стрес. Не питайте защо се омъжих за него и му родих дете просто бях сляпа и на 19. Та когато се върнах при него аз вече бях леко по отдалечена и не ми пукаше толкова. Някак си ми се отвориха очите. 2 месеца по късно той замина за Англия. Аз останах в България и се преместих обратно при родителите ми. За пръв път не бях под напрежение и стрес и ми беше някак спокойно. Видях, че мога без него и признавам беше ми добре. 3 месеца по късно отидох при него за 10 дена в Англия. Хареса ми и той беше много различен. Реших да дам още един шанс като отида да работя там и вземем дъщерята. Отидох там и месец по късно се започна същата история, като аз не бях вече изненадана нито разочарована. Просто вече беше достатъчно. Изневерих му, с което не се гордея, но просто нямах смелост да го оставя. След дълга изневяра с нещата с момчето се задълбочиха и аз се влюбих. Мъжът ми искаше да вземем вече дъщерята. Аз не бях съгласна защото работата вървеше на раздяла. Той продължаваше да ме бие и взима наркотици. Както и да е взехме детето, но месец по късно аз го оставих и поисках развод. Тогава той разбра за другото момче и поиска да върнем дъщерята в България. Като тогава тя беше още на 3 години и беше наистина трудно тъй като детските градини са страшно скъпи тук. Върнахме е като тя остана при майка ми и баща ми. 2 месеца след това той се прибра в България като аз разбрах от други хора. Месец след това аз също отидох, за да се разведем. Разводът беше по взаимно съгласие като се разбрахме на 150лв издръжка. Подписа документи детето да дойде с мен в Англия и да живее тук. Аз се върнах в Англия без нея като тя все още беше с моите родители, защото там се чувстваше добре. Аз пращах пари и колети абсолютно всеки месец, а той до тук е дал 300лв. Докато тя беше с родителите ми той не е взимаше и дори да е вземеше е гледаше майка му, защото той не спира да ходи по хаус партита и да взима наркотици. 6 месеца по късно взех дъщеря ми тук, за да може да започне училище. Тя е тук вече 7 месеца, а той се е обадиш 2 пъти. Последния път каза "Ще се обадя утре пак" и това беше преди 2 месеца и половина. Не плаща издръжка все още. Та въпроса ми е. Много искам да не е в живота на дъщеря ми. Незнам дали е правилно, но той винаги е лъгал и винаги ще лъже. Взима наркотици и очевидно не изпитва никаква отговорност към нея. Пуснах молба в съда, че не плаща и дори платих допълнително, за да проверят доходите му. Доходи по неговата сметка няма!! От приятелки, които имат неговия фейсбук виждам, че не спира да обикаля по клубове, което е странно нали няма пари за издръжка!? Малката дори не пита за него, а като стане въпрос за него казва че не иска да ходи там. Защото би трябвало лятото да прекара там 1 месец. Адвокатката ми ми каза, че имам пълно право да му откажа. Детето е напълно щастливо тук. Втория и баща е много грижовен и тя много бързо започна да го обича. Не заспива без него и постоянно го търси, като чувството е взаимно. Момчето е абсолютна рядкост, просто е страхотен. Правилно ли ще е просто да откажа на баща и да е види на скайп примерно, защото мисля, че след разговори с него тя просто остава разочарована? Вие как бихте постъпили?
Благодаря предварително