Чувствали ли сте несигурност

Напротив, всичко ти се нарежда!
Като ти досаждат роднините, стани и се разходи сама.

Не се притеснявай,не си единствената която е имала тези мисли,особено в началото.Ние също искахме бебе,спряхме да се пазим и се оставихме по течението-когато стане,тогава.И хем го искахме,и знаех че рано или късно ще видя двете черти,но когато ги видях бях с много смесени чувства.От една страна се зарадвах,от друга се притесних..Взех да премислям ама правилно ли беше да е сега,ама не избързахме ли,ще се справим ли и куп подобни въпроси.Хубавото е , че колкото повече време минава,толкова повече са положителните емоции и мисли.Особено,когато вече видиш оформено човече на ултразвука и чуеш сърчице..Така че,успокой се,временно е ! Аз вече вярвам,че даже и всичко да не е наредено в живота ни,както сме си го представяли и искали,точно малкото човече ще сложи ред на всичко и нещата ще се подредят.Колкото до роднините-и на мен ми беше досадно в началото,но и с това се свиква.Пази се,гледай ти да си добре,останалото което ти идва в повече - от едно ухо да влиза,от другото да излиза.Успех и леко бременеене!

Да. И не сам аз. Доста от жените минават през това. Нищо страшно, нормално е.

Нормални са чувствата ти. Това е може би най-голямата промяна в живота на една жена. Сега си объркана, но като родиш, ще разбереш всичко. За роднините, опитай да държиш дистанция, защото докрая на бременността ще те побъркат. Не съм се сблъсквала с такъв проблем и не знам как се процедира. Ние предпочетохме да кажем на роднините в третия месец.

Здравейте!
Аз съм на 33 години и все си мислех,че когато реша да имам дете ще бъде от човека ,който много обичам.
Преди една година преживях тежка операция,която ми повлия много.
През това време бях с моя обичана и жадувана половинка,но живеехме в две различни държави.имахме планове да се съберем,но не се осъществиха,защото той живее там от както се помни и си имаше банкови задължения и не можеше да дойде тук.Така де,дълга история,скарахме се и на оук си казахме,че се разделяме.
Мина се време се запознах с един мъж,който просто бяхме заедно,защото всеки носеше разочарованието си от предна връзка.Оказа се ,че на Коледа и Нова година бяхме самички и решихме да празнуваме заедно и така се възцари кратка любов между нас.Поне от моя страна кратка,защото знаех,че ме лъже за едни неща,но тогава не ми пукаше докато след няколко месеца се оказа,че ще става баща.От тогава на моменти го ненавиждам и не мога да повярвам,че ми се случва от човек,който не обичам и от който съм знаела ,че ме лъже за нещо.Може би това се дължи разочарованието ми къммен.
Така де,сигурно ще ме питате защо не съм се пазила?
Така наречената голяма любов в живота ми ,правихме хиляди опити и беше безрезултатно,тъй като си помислих,че заради тежката ми операция не мога да имам дете по нормален начин.А,голямата ми любов вече имаше едно детенце от друга жена дето са се разделили преди много време.
След раздялата ми с него бе минало много време се запознах с новия ми приятел и бях хлътнала малко ,но че разочарова.
И,сега като разбрах,че съм бременна за миг не съм се питала какво ще правя.Реших да си го родя.Дори не съм го питала да ли го иска.Само му казах,че ще имам дете от него и не съм искала нищо от него.Но,за мое щастие,той каза,че ще ме подкрепи и ще бъе с мен и с квото може ще ми помага.Това до кога ще е с мен ще се види!Но,явно нистина ще ме подкрепи за детето.
Решението за детето,което съм взела,не съжалявам за миг,дори той да не беше ме подкрепил.
Проблемът ми е как ще живея с човек,който ме е разочаровал и не обичам?Дори да преглътна лъжата му,не мога да си представя как се живее с човек,който не обичаш?
За сега го приех и сче под един покрив,но това ми е като лек кошмар и досада.
Но,може това негативно настроение да се дължи от хормоните ми.
За сега още не мога да чувствам такава радост,защото притесненията ми са много,но като отида не ехографа и видя бебето и как топти сърчицето,скачам до небето.Само бебето ме вълнува.С подкрепа или без подкрепа на баща му.
Но,реших да не захвърлям книга без да съм отворила да я прочета,реших да дм шанс на баща му,защото може да излезе страхотен и отговорен баща.Мисля,че с времето всичко ще се нареди!Ако ли не поне ще намерим начин да си гледаме бебо дори да не сме заедно.

Ти сама си даваш отговор
Поживейте,виж как ще се чувствате и прецени.Аз също гледам от очите на жена,която дълго време вече не може да забременее.Единствената грешка,която е можело да допуснеш е да махнеш детенцето.И ти си постъпила правилно.Така че,от тук натам,само положителни емоции ще има.Със или без таткото.
А може да се напаснете и да свикнете един с друг.Важното е на теб и на детето да ви е комфортно.А и на таткото,да не го забравяме

Vervam, пожелавам ти скоро да видиш двете чертички!

А тези мисли и емоции са нормални, ще ги имаш и след като се роди детето, като изкараш няколко безсънни нощи.

      Благодаря Ви,за подктепата.
И,аз бях като вас!Постоянно бях нащрек да ли ще ми дойд или не ,и така живеех с години.
Мислех си,дче никога няма да стана майка или ще еси необходимо инвитро.
Но,ето ,че ми се отдаде шанс и много се радвам.До ден днешен смятам,че тук има Божия намеса,стана чудо или така да го нареча,Божий подарък.
Каквото да е от всичко е изброено,знач само,че ми е Новогодишния подарък от Господ,нямам думи как да му се отблагодаря.За миг не съм помислила да дам назад и да направя грешка,която щях да съжалявам.Знам само,че сега е момента,защото друг такъв шанс няма да имам.
Аз съм си вярваща по мой си начин.Бях приела факта за проблема ми и бях се успокоила,макар и по някой път да ме тревожеше.Но,с бащата на детето ми,не съм се пазила,защото си знаех какъв е резултата в края на месеца и това беше ме успокоило,че ще бъде както преди.Но,уви,забременях!Много се радвам,не мога да опиша радостта ми,но и търпението ми е малко,ще ми се вече да са минали девете месеца и бебо да е с мен.
Само мога да кажа едно голямо благодаря на Господ и на баща му ,че ме даряват с едно малко и сладко ангелче.
Още един път ще напиша вярваща съм по свой начин,но не съм фанатичка.
Но,този случай е много специален и деликатен,защото бебо се зачена точно на Рождество Христово.
Така,че и Вие не се притеснявайте,то ще дойде само ,когато ни малко го очаквате,ще Ви бъде вашия подарък.
Просто не мислете ,че няма да стане,защото докато бях с голямата ми любов,така мислех и не ставаше.
Сега с бащата на детето,като се запознах не мислех,защото бях спокойна ,че няма да имам последствия и не мислех нищо,не се пазех и се наслаждавахме взаимно на момента и на празниците.Беше страхотно!Така,че бих казала,не мислете,а просто се успокойте и забравете за проблема,и бебо сам ще дойде,когато баш не очаквате!
Благодаря Ви,за подкрепата
Успех!