Въпреки, че имам друг човек до себе си, не спирам да искам да си доказвам че мога всичко сама..сякаш за да се предпазя от болката, ако отново остана сама! Изморително е, а и не се харесва на половинката ми, но не знам дали някога бих се излекувала от това си състояние...😐и дали изобщо бих допуснала някой отново толково близо до душата си...
Все пак си представи, че човека до теб те изолира и иска да прави всичко сам, за да не е зависим от теб?!
Не е по-добре да сте заедно в това което може да сте?
Сигурно си прав...въпреки, че го обичам този човек, аз слагам стена по между ни. Осъзнавам го, но не знам как бих могла да го променя..Усещането, че мога да се справя сама с поредното предизвикателство ме кара да се чувствам непобедима...действа ми като наркотично вещество...но до кога ли?