Избор между 7-месечен проект с пътуване и работа от вкъщи

Това няма как да стане, хората държат да работят с мен. Копирайтър съм и това може би обяснява защо е така.

Ами ти стой като фронтмен, подавай работата на някой и после оправяй детайлите и качеството лично. Някой ще отработва и приготвя и после ще имаш по-малко работа. Ако някой от клиентите все пак разбере и каже нещо кажи , че е временно.

Подкрепям с две ръце. Работила съм точно това и е много удачен вариант.

Зависи какъв тип човек си, какъв темперамент имаш, какво те влече.
Ако си фен на такива пътувания си струва да го направиш.
На мен и на млади, и на стари години ми звучи ужасно. Мразя да пътувам, не обичам дългите отсъствия, не обичам да си нарушавам навиците, не ми е комфортно да съм отделена от близките си. Но пък за друг човек, който обича да пътува, да посещава нови места, би били чудесно предложение.
Така че първо за себе си изясни дали го искаш, работата си е работа, не е нужно да се приема всяко предложение.
И след като го обмислиш, обсъди го и с човека до теб. Така ще видиш и дали двамата сте на една вълна (независимо в коя посока), което е много важно, за да се чувстват и двамата добре във връзката.

Аз бих приела. Такъв шанс ми се струва, че не е за изпускане.
Все пак обсъди го с приятеля си. Чуй мнението му и си прецени сама.

Не забравяй, че решението си е твое. Направи това, което чувстваш, а не това, което трябва.

Здравейте! Обикновено не съм от хората, които много време се чудят, но в този случай си дадох време и претеглих + и - на двата избора.
В крайна сметка няколко дни водих дебат със себе си, като в първите 2 дни предпочитах да замина. Мислех си, че искам малко разнообразие, движение, живот и така нататък. Слушам електронна музика и обичам да излизам на партита, но тук рядко има по вкуса ми и искам да отида в Холандия или Германия на някой фестивал (за техно музика става въпрос), обичам да излизам въпреки че напоследък не се случва въобще, но приоритетите са здравето и работата, а постепенно свикнах да си стоя вкъщи и ми е хубаво. Пак ми се излиза, но пречки много - или няма с кого, или не е удобен момента, или се почват едни уговорки, а аз на чалга не излизам например
С приятеля ми редовно си излизаме на разходка навън, в мола, по книжарници и се разнообразяваме,  но приятелките се отдръпнаха с годините. Просто не бяха моите хора и сами си тръгнаха.. Малко ми е неприятно, че и в момента нямам такива, а би ми се искало.
Като работещ от дома човек, който няма много приятели и основно контактува по работа, а като съм свободна всички са заети, си казах "може би ще си струват тези 7 месеца".
Да, обаче какво правим след това? Аз имам всичко, което искам в момента, работа много и даже в повече, ако приема работа по проекта трябва да се местя или всеки месец, или в София за 7 месеца и така денят ми ще минава в 8-часов работен ден с 2 часа път, още 3-4 часа работа, ако искам да запазя клиентите си в момента, 8 часа сън и дотук станаха 22. В останалите 2 часа трябва да тренирам, да се къпя, да ям и толкова. А това е крайно недостатъчно и ще се наложи да не тренирам или ... не знам.
Мислих варианти как да се запазя и на 2-та стола едновременно, но стигнах до извода, че няма да мога и ще се о*сера на някой от тях. Не защото нямам умения, а защото физически времето няма да ми е достатъчно за всичко (всеобщ проблем).
В крайна сметка щеше да ми липсва момчето ми наистина, а за котките - да, те са непукисти и не им пука кой е около тях, знаят само да реват за манджа, но и двете ги обожавам.
И моренцето щеше да ми липсва.. като човек, който живее 12 години тук нямаше да ми е лесно да отида в София, която по принцип мразя
Компанията, за която ще работят други мотивирани хора, днес направи много неприятен гаф по повод на националния ни празник. Предполагам вече се досещате коя е А ако има второ издание, тогава ще се включа.
Вярвам, че ще имам още по-добри възможности, но в дългосрочен план за мен е по-добре да работя така, както в момента и да си осъществя инвестициите и плановете за годината. Една от тях е общ дом, за който трябва да спестяваме, а аз искам книжка и кола.
Вчера казах на половинката ми за проекта и че бих заминала, ако не беше за толкова много време и ако не се налагаше да ходя толкова далеч. Той беше съгласен, че е добра възможност и е интересно, но ме попита как бих се справила с всичката работа и наистина ли ми се мести толкова далеч..
Сама взех решението след няколко дни сериозна преценка и не съжалявам. Оставам си вкъщи, където се чувствам на мястото си - спокойно, комфортно и любимо. А след още няколко месеца ще започна да посещавам и любимите си плажни заведения, от които също ще работя ))
Пожелавам ви здраве, мъдрост и търпение, за да вземате важните решения в живота си. И до скоро!
Честит национален празник!

Малка тайна: между 20 и 30 има моменти за форсаж, в които -ами няма да тренираш, ще бачкаш по 12 часа. За да може после да е лесно. Но както си избереш де. Иначе аз лично съм скептична към нещо, зовящо се "проект" и с такова обвързване.

Работя от 15-годишна и съм свикнала на много бой, не ме е страх, но се чувствам по друг начин и не в настроение за експерименти. А работата се увеличава още повече, има и нови клиенти, след малко се пускам на разходка по моренцето и всичко е наред.

За такива неща (конкурси и пр.), където вероятността да си сред избраните, не е 100%, а много по-малко, в зависимост от това колко кандидати има за едно място и други фактори, не трябва да се вземат категорични решения предварително, ако има някакви колебания. Ако спечелиш, ако си сред избраните, тогава ще му мислиш. Участието в подобни съревнования е ценен опит, който е глупаво да бъде пропуснат. Със сигурност ще има и резерви към първоначално избраните участници, ако някой се откаже; подхлъзне се в банята и си счупи главата; блъсне го кола; мъжът/жената и децата не го пускат... така че ще се намери кой да те замести, ако случайно спечелиш и се откажеш.

Малко е късно за отговор, но в такава ситуация и на 24 години е грехота да изпуснеш такава възможност. В момента си уверена, в една спокойна вода (да не кажа блато), но свободната практика е борба. След време ще съжаляваш, че дори не си опитала. Тези 7 месеца вероятно сега ти се виждат егаааааааати дългото време (странно защо, след като си била такъв пилигрим), но като станеш на 30-35, гарантирано ще те хване яд и ще почнеш с оправдателните мисли за гаджето, котките, летенето и пр.
Между другото, една малко различна гледна точка за основния ти клиент - ти все едно не му работиш на свободна практика, а ти е баш шеф с малко люшкане по детайлите на наемането.
Сирената е права за форсирането. На 24 уж си на свободна практика, а говориш за стабилни клиенти, все едно им работиш от 9 до 5. Свободната практика не е само да не си на трудов договор и да трепериш дали ще имаш доходи. Това е да можеш да откажеш на клиент, за да насочиш усилията в по-обещаваща посока. С всички последствия от това, разбира се.
Не смятам, че щастието каца на рамото веднъж в живота, но  вярвам, че най-добрият шанс за всеки период в живота ти идва само веднъж...  след това трябва да чакаш да дойде следващия период с неговия шанс.

На стабилния ми клиент, който дава работа за целия китайски народ, работя доста повече от 9-5, защото естеството на работата го изисква. Не виждам причина след като има предостатъчно работа, плаща се добре и клиентът е точен да не му отдам заслуженото, че и повече.
Да, отказала съм на други, за да работя само с този клиент, така че другите остават в базата данни с потенциални клиенти.
Отделно за решението относно проекта - отдавна го забравих, а и виждам какви хора са се записали и по-скоро се радвам, че не заминах. Правим си подобрения вкъщи, работя на пълна пара и при следваща добра възможност може да се замисля, стига да няма местене.