Случи ми се нещо странно XVII

Преди месец ме измъчваха кошмари 2 поредни нощи. В единият бях на брега на много спокойно море и изневиделица ме обля огромна вълна, но нито ме събори, нито ме заболя-само ме намокри. Следващата нощ сънувах празна конюшня, през която вървя и от една от клетките се подаде същество, което беше като от филм на ужасите-като маймуна, но с огромна рошава черна козина и червени очи. Погледна ме и каза:"То ме вика, То ме вика"
На същият ден, докато пушех цигара на терасата, от съседният блок с периферно зрение видях нещо да лети надолу-първо си помислих, че някой изхвърля боклук, после осъзнах, че е човешко тяло. Размаза се на плочките пред блока, младо момче, лека му пръст. Самоубил се е, оставил и писмо. Още не мога да преодолея шока и безсилието, което изпитах, осъзнавайки какво се случва и пълната безпомощност да го променя. Не знам дали е било съвпадение или е проява на някаква свръхсетивност това с кошмарите и случката.

Изчезна ми важна книга, сетих се, че тук писахте преди за безследно изчезнали предмети. Преди няколко дни я видях последно и имам спомен, че я приготвях за почивката, по принцип стоеше или в хола на масата или в спалнята на нощното шкафче. Когато стягах багажа така и не я открих, търсих я много, повдигах матрака, гледах зад шкафовете и леглото, в гардеробите, в хола претърсих всичко и не мога да си обясня къде потъна.

Провери ли подробно И в багажа за почивката?

И аз имах такава надежда да съм я сложила в куфара, но я няма. Ще търся пак като се приберем вкъщи макар, че нямам идея къде още мога да търся, на всички възможни места проверих по няколко пъти.

Остави разтворена ножица или 2 дървени молива на Х и си помисли колко много ти се иска да намериш книгата. Ще се появи.
Може би съм казвала за един документ, винаги ги оставям на едно и също място. Беше ми важен и ми трябваше, отивам да го извадя и го няма. Всичко прерових 100 пъти старателно- няма и няма. Оставих ножицата и на другия ден документа беше най-отгоре, където попринцип трябваше да бъде. Никой не влиза в тази стая, няма шанс да е взет и после върнат, само аз имам ключ..

Като споменахте темата за изгубените неща сега се сетих, че дъщеричката ми си счупи преди време една статуетка на ангелче, счупи се на две части - глава и тяло. Съпругът ми се опита да я налепи с гипс и имаше ефект, но веднъж докато чистех етажерката където се намираше я бутнах и пак се счупи намерих тялото, но главата я няма, рових навсякъде и като че ли в дън земя потъна. Добре че ми казахте този ритуал с ножицата и двата молива та да го пробвам

На мен пък вчера ми се случи другата крайност - да намеря предмет, който виждам за първи път! Пренареждах си магнитчетата на хладилника и отлепих това от Милано, на което е изобразена катедралата /бяхме там преди година-две/. И какво да видя - на гърба на магнитчето имаше метално кръстче, което нямам представа откъде се е появило, а аз съм го лепила на хладилника! Питах мъжа ми /само двамата с него живеем в тази къща и не сме имали гости/, няма идея откъде е дошло. Много странно, в крайна сметка го приех за добър знак, сякаш нещо ни пази отгоре... Ако някой има други идеи, моля да сподели.

Да не би така да си го купила? Да се е залепило още преди я в някоя чанта или покрай другите магнити и джунджурии които са се продавали.

Здравейте. До сега ви четох, много интересна тема, ще се включа и аз да ви споделя какви странни неща са ми се случвали.
Баща ми почина преди 10г. Първите няколко месеца бях в ад. Малко след смъртта му спях с майка ми за известно време в една стая. Една сутрин и двете чухме скърцането на гардероба, как се отваря и затваря. Но най-големият ми страх и ужас продължи точно 1 месец. Бях последна година ученичка и бях втора смяна. Това се случва може би 4 5 месеца след смъртта му. Всяка Божа сутрин в продължение на този месец както си спях, се събуждах изведнъж, с ококорени очи, без пробуждане, без разсънване. Точно в 8:00 отварях очи и всеки път в позиция "поглед срещу вратата" (вратата беше със стъкло, от тези размазаните), виждах силуета на баща ми, както си ходеше в къщи по бельо, как влиза и излиза от банята. Казвах си в началото, че ми се привижда, но това беше цял един месец всяка сутрин в 8. Не мога да ви опиша какъв страх изпитвах, идеше ми да бягам по пижама навън. Оттогава не мога да стоя сама вечер където и да е. Не живея вече там, но и не искам, изпитвам адски страх от дома на родителите ми. От както е починал и до ден днешен усещам присъствието му там.
Друго странно пак в този период. Спя си сама в стаята вечерта (тогава от семейните проблеми ми ставаше доста често лошо). Както спя започвам да се пробуждам, защото ми е лошо. Не можех да дишам, стана ми адски зле. Това се развива за няколко секунди. Изведнъж в тъмното усещам ръка, която ме помилва по челото и ми хвана нежно ръката. Мина ми мигновенно и заспах веднага. Не мога да си обесня и до ден днешен какво беше това. Баща ми ли, ангел ли, и аз незнам.
Пък да не говорим, че откакто родих на първата снимка на сина ми в родилното има личице на леглого му, на първият му рожден ден, на снимка с бабите и дядото има бяло син силует с две дупки като очи...  Скоро почина и бабата на съпруга ми, пак на снимка на стената в нейната стая има сянка на череп с гръбнак...
Пп: Дано не ме помислите за луда...

От какво е починал?

Страховете ти идват от незвестното. Ако приемеш, че ние живите съществуваме паралелно и с други светове, които под някаква форма контактуват с нас, страховете ти ще изчезнат. Още повече, че въпреки проблемите приживе, обичта и стремежът за закрила към нас от починалите роднини остава.

Спомням си, че отнякъде бях чула обясненията на Баба Ванга за тези светове как да повярваме, че тях ги има. Тя отвърнала: " Затворете си очите. Сега виждате ли какво има пред вас? Не, нали? Ама това, че не виждате не означава че пред вас няма нищо."

Преди време стана една тежка катастрофа на входа на Бургас и загинаха няколко млади момчета и момичета. Бащата на едно от момичетата разказва как всеки ден чувал дъщеря му как се прибирала вкъщи, чувал как откючва вратата, как тя трака с токчетата си по плочките в коридора, а после как скърцал и се люлеел любимият й стол. ЯВно внезапно починалите хора не разбират какво им се е случило или пък не искат да го приемат...

Аз вярвам, че има живот след смъртта. Страхът ми е породен от факта, че нямах кой знае каква силна връзка с баща си. Детството ми беше дроб. Свързвам го с пиене, изневери, студен човек беше. Даже сънувах, че се опитва да ме изнасили. Супер откачено. И точно защото вярвам, че живота не свършва със смъртта, ме е страх от него.

E,съвсем си се филмирала.Със сигурност баща ти няма да ти се яви откъдето и да било и да ти навреди.
Голяма суматоха щеше да настане ,ако беше така.

А от какво е починал?