Бихте ли напуснали половинката си 2
- Публикувана: 13 март 2018, 21:06 ч.
- Последно мнение: 26 март 2018, 14:22 ч.
# 45
15 март 2018, 08:55 ч.
Бг-татко, аз не изчетох темата, а само 2-3 поста, но не ми е и минало през ума че проблемът на този човек е точно че в момента е безработен или няма жилище. Това си е класически типаж, за съжаление има много такива велики комбинатори. Лъжат и мажат, странното е как някой им се връзва. Но според мен това няма никаква връзка със ситуацията, в която свестен човек не може да работи или има временни затруднения. Ами, случва се, в по-голямата част от случаите хората някак продължават напред. Затова са и еднотипни повечето отговори, защото и в реалния живот е така, наистина по-често май се разделят при сериозен проблем с детето, отколкото при финансови затруднения двойките.
Виж целия пост
# 46
15 март 2018, 08:57 ч.
Не мога да говоря, защото е много болезнено и деликатно и не бих искала да накърнявам достойнството му. Никой не си избира сам да го хранят със сонда и да му сменяват памперса.
Виж целия пост
# 47
15 март 2018, 09:06 ч.
Ако един човек не може да работи поради болест, обикновено взима пенсия по болест. Със същата сила, може да попиташ , как успяват да оцелеят повече от 50% от пенсионерите тук в бг.
Понеже познавам доста инвалиди, сравнително млади, някои са сами- гледат ги родители или децата им, други -съпрузите им.Та така, няма гаранции в тая работа .Мисля дори, че повечето семейни хора , остават до партньора си. Обикновено има и деца.Знам за един особено тежък случай- жената е с бързо прогресираща МС, а детето с псих.заболяване.Ами гледа си ги човека, не са кучета да ги зареже, а и няма кой да ги гледа друг:(. Дори нае жена, за да помага.Детето е в помощно училище, но прави страхотни рисунки и таткото наистина се гордее с това.
Друг заряза малко бебе и жена след като се влоши.Тя изгледа детето- на 10 вече, с помощта на майка си и сестрите си, сега е на количка, а на таткото през тия години му бе "трудно" дори издръжка да плаща .
Между впрочем, бг татко, това важи и за здравите, нали? Знам много истории, дори за болна жена с дете, зарязана заради болестта от първия, но омъжена повторно вече доста болна.Болестта много и пречи, но наистина се надявам много да се запази и да успее да ушие булчинската рокля на дъщеря си.Даже съм сигурна, че ще се справи
.
Болестите не пречат само на работата, пречат и в ежедневието. Най - трудно е осъзнаването, че това ти се случва .Хокинг е прав, оттам насетне е лесно и всеки се бори според капацитета си.
Виж целия пост
Понеже познавам доста инвалиди, сравнително млади, някои са сами- гледат ги родители или децата им, други -съпрузите им.Та така, няма гаранции в тая работа .Мисля дори, че повечето семейни хора , остават до партньора си. Обикновено има и деца.Знам за един особено тежък случай- жената е с бързо прогресираща МС, а детето с псих.заболяване.Ами гледа си ги човека, не са кучета да ги зареже, а и няма кой да ги гледа друг:(. Дори нае жена, за да помага.Детето е в помощно училище, но прави страхотни рисунки и таткото наистина се гордее с това.
Друг заряза малко бебе и жена след като се влоши.Тя изгледа детето- на 10 вече, с помощта на майка си и сестрите си, сега е на количка, а на таткото през тия години му бе "трудно" дори издръжка да плаща .
Между впрочем, бг татко, това важи и за здравите, нали? Знам много истории, дори за болна жена с дете, зарязана заради болестта от първия, но омъжена повторно вече доста болна.Болестта много и пречи, но наистина се надявам много да се запази и да успее да ушие булчинската рокля на дъщеря си.Даже съм сигурна, че ще се справи
.Болестите не пречат само на работата, пречат и в ежедневието. Най - трудно е осъзнаването, че това ти се случва .Хокинг е прав, оттам насетне е лесно и всеки се бори според капацитета си.
# 48
15 март 2018, 11:48 ч.
Аз бих предпочела да умра , отколкото да бъда в това положение и да обременявам някой да ми сменя памперса.
Виж целия пост
Не мога да говоря, защото е много болезнено и деликатно и не бих искала да накърнявам достойнството му. Никой не си избира сам да го хранят със сонда и да му сменяват памперса.
# 49
15 март 2018, 12:04 ч.
Сега и аз казвам това. Но дали, ако наистина ни се случи, пак ше кажем същото? Може и да се изненадаме от себе си. "Бих" е много хлъзгава дума.
Виж целия пост
Аз бих предпочела да умра , отколкото да бъда в това положение и да обременявам някой да ми сменя памперса.
# 50
15 март 2018, 12:13 ч.
Сега и аз казвам това. Но дали, ако наистина ни се случи, пак ше кажем същото? Може и да се изненадаме от себе си. "Бих" е много хлъзгава дума.
Така е, спор няма. Затова и използвам хипотетичното "бих" , а не "ще".
Виж целия пост
Аз бих предпочела да умра , отколкото да бъда в това положение и да обременявам някой да ми сменя памперса.
# 51
15 март 2018, 13:14 ч.
А и да го кажем, не е едно и също да искаш и наистина да умреш.
Дори при запазени двигателни функции самоубийството не го може всеки.
Виж целия пост
Но дали, ако наистина ни се случи, пак ше кажем същото?
Дори при запазени двигателни функции самоубийството не го може всеки.
# 52
15 март 2018, 13:31 ч.
Факт
Виж целия пост
Никому нищо не забранявам. Нито мога, нито искам. Писах, че няма нужда, за мен няма, защото, със съжаление ще го кажа, мнението на женската страна е еднотипно клише, съдържащо се в поне 3/4 от мненията във всяка тема тук.
Факт
# 53
15 март 2018, 13:36 ч.
Да се самоцитирам:
Иначе това анкета ли е или конкурс по литературно творчество? Ако целта не е да си измисляме е нормално и в темата отговорите да съвпаднат приблизително със ситуацията в реалния живот, т.е. да са относително еднотипни отговорите.
Виж целия пост
Все пак въпросът не е ще оставите ли половинката ако се инвалидизира, а ще го направите ли ако няма финансова полза от него.
# 54
15 март 2018, 14:51 ч.
Ако няма финансова полза - ще намерим друг начин да е полезен, ако е здрав и прав. Работа има за целия китайски народ - кеф ти дворове, кеф ти вили, кеф ти мебели и всякакви мъжки хобита. Ако не иска - да готви. Абе все нещо може да прави и да е полезен.
Виж целия пост
# 55
15 март 2018, 18:35 ч.
бгтатко81, уж се пишеш голям емпирик, а си седнал да задаваш хипотетични въпроси по хипотетични теми в Бг-мамма с предвидим резултат. То тези същите въпроси социолозите ги нищят от поне 60 години. Прекалено е наивно виждането, че подобно сътресение не се отразява на брака по никакъв начин, само дето човекът не изкарвал пари. Или обратното, че айде сега, финито. Сивата зона между двете е там където се случва реалият живот, а не фантазиите "ама какво ли би станало ..."
Ако истински те вълнува темата, ето ти едно изследване, чети https://academic.oup.com/bjsw/article-abstract/23/6/565/1677328
Виж целия пост
Ако истински те вълнува темата, ето ти едно изследване, чети https://academic.oup.com/bjsw/article-abstract/23/6/565/1677328
# 56
15 март 2018, 19:29 ч.
Кратък и еднозначен отговор е, не. Но дяволът е в детайлите.
Още повече, аз лично се базирам на собствената си камбанария, дадености, обстоятелства и пр. А и след Н-на брой години се мисли различно, отколкото след 1, 2 или 3.
А ако трябва да разсъждавам хипотетично - мързи ме.
Виж целия пост
Още повече, аз лично се базирам на собствената си камбанария, дадености, обстоятелства и пр. А и след Н-на брой години се мисли различно, отколкото след 1, 2 или 3.
А ако трябва да разсъждавам хипотетично - мързи ме.
# 57
16 март 2018, 02:25 ч.
Мен ме е страх от хора с психически проблеми, признвам си, че би ми било невъзможно да живея с човек с шизофрения или агресивно поведение. Не мога да живея постоянно в страх. Чела съм тук мнения, че ако проблемът е лек, да се пият хапчета и всичко ще е наред. Но аз лично не бих могла да заспя, ако знам, че има вероятност, дори и малка, човекът до мен умишлено да ме нарани.
Подкрепям и съфорумката с мъжа ловец, бившият ми караше и все още кара много неразумно, направо си заплашваше живота на хората. Мен ме возеше нормално, но знаех какво се случва, когато не съм там, достатъчно хора ми докладваха, тях ги возеше и пил над разрешеното. Неведнъж му бях казвала, че направи ли беля, ще го съсипя, ще му утежня влизането в затвора максимално, а за чакане не е и ставало дума.
Виж целия пост
Подкрепям и съфорумката с мъжа ловец, бившият ми караше и все още кара много неразумно, направо си заплашваше живота на хората. Мен ме возеше нормално, но знаех какво се случва, когато не съм там, достатъчно хора ми докладваха, тях ги возеше и пил над разрешеното. Неведнъж му бях казвала, че направи ли беля, ще го съсипя, ще му утежня влизането в затвора максимално, а за чакане не е и ставало дума.
# 58
18 март 2018, 13:20 ч.
bgtatko, не съм чела другите теми, към които се реферира, но ако правилно съм схванала въпроса, отговарям така: дядо ми получи трети инсулт, който го парализира. Грижите за него паднаха изцяло в/у баба. Тогава му даваха 6м-1г живот. Всички около нас казваха да го остави в дом, защото наистина е тежко за сама жена(няма да влизам в детайли, сещате се). Живя 17г! Тя никога не се оплака.
Моите съседи : преди 5г мъжа получи инсулт. Жената ходи на работа и се грижи за него.
От такива неща никой не е застрахован. Въпроса с финансите... безпаричието е враг на любовта, така че не знам как би постъпила жена, която трябва да харчи по Х лв за грижи по него + ипотеки, деца и т н ако няма тези пари.
За наркомании/мързел/хазарт/алкохол и подобни - аз не бих.
Виж целия пост
Моите съседи : преди 5г мъжа получи инсулт. Жената ходи на работа и се грижи за него.
От такива неща никой не е застрахован. Въпроса с финансите... безпаричието е враг на любовта, така че не знам как би постъпила жена, която трябва да харчи по Х лв за грижи по него + ипотеки, деца и т н ако няма тези пари.
За наркомании/мързел/хазарт/алкохол и подобни - аз не бих.
# 59
25 март 2018, 14:22 ч.
Всъщност, много си права
Аз съм сигурно единствената, която не желае половинката ѝ да работи. За нищо на света не бих се отказала от работата си, а когато и двамата работим положението се изнервя, задълженията ми се увеличават, вечно сме изморени и прочее. Ако само се занимава с горните идилията е пълна.
Виж целия пост
Ако няма финансова полза - ще намерим друг начин да е полезен, ако е здрав и прав. Работа има за целия китайски народ - кеф ти дворове, кеф ти вили, кеф ти мебели и всякакви мъжки хобита. Ако не иска - да готви. Абе все нещо може да прави и да е полезен.
Аз съм сигурно единствената, която не желае половинката ѝ да работи. За нищо на света не бих се отказала от работата си, а когато и двамата работим положението се изнервя, задълженията ми се увеличават, вечно сме изморени и прочее. Ако само се занимава с горните идилията е пълна.
Препоръчани теми