Бихте ли напуснали половинката си 2

Не. Още не съм дала обет, подписала в гражданското или както искате го наречете, но сме сгодени. Това за мен е вид даване на обещание и волеизавление, че той е моят мъж. Не съм от жените, които се сгодяват просто, защото са им предложили и защото искат да се видят в бяло. Той е моят мъж и аз съм неговата жена. Да го изоставя за да спася себе си не е опция. Вярвам и в обратното. Романтично звучи "в болест и здраве", но ми е ясно, че зад "болест" може да стои и сменяне на пелени, така че не го казвам, защото това се очаква от мен.
П.С.: ако го застрелят по време на лов или ще го довърша или ще го оставя да се мъчи, но пак няма да го напусна. Господинът реши, че е над нещата и не е нужно да учи за разрешителното Той, естествено, е наясно с този факт.

Кой нормално мислещ и себеуважаващ човек ви напуснал половинката си , в момент в който тя има най - голяма нужда от помощ? Естествено че не бих!

Но... при други условия. Например започва да се излежава по цял ден вкъщи и го мързи да работи, здрав прав, харчейки готови спестявания, и продължава в същия дух дългосрочно, изобщо не бих се поколебала в избора си.

От какво е подтикнат автора да пусне подобна тема? 

Личността избледнява ако физическият проблем е толкова тежък. Аз ще обърна ролите.... ако АЗ съм със сериозен физически проблем ще искам да дам на човека до мен свобода да продължи живота си пълноценно. За тези, които непременно ще ме наскачат след това изказване .... не се хабете

Много е лесно да се биеш в гърдите по бгмамски форуми как няма да напуснеш партньор заради сериозен физически недъг без никога да си се замислял какво коства това да се грижиш за такъв 24/7 (ако съм разбрала правилно замисълът на bgtatko.... говорим за ДОЖИВОТНА грижа, нали?)

На повечето от нас ни се иска да отговорим с "не". Но дали е действително така, бихме могли да разберем, само ако описаната ситуация стане реалност. И тогава е много вероятно да останем изненадани от действията си.

Не мога да отговоря в анкетата.

Зависи какъв е недъга и какъв е бил той преди това. Зависи от много неща - колко време сме заедно, имаме ли дете и т.н.

Попадала съм в такава ситуация. Егоизма надделя.

В какви филми се вкарахте пак, ясно е че въпросът е 'ок, заради промяна във външния вид голямата част казвате, че няма да го оставите,а заради парите'? Като добавим многото разсъждения на тема 'меркантилни ли са жените или да като чакат да им се плати кафето' и картинката става ясна. Все пак въпросът не е ще оставите ли половинката ако се инвалидизира, а ще го направите ли ако няма финансова полза от него.
Иначе не, точно заради това не бих.  А съм виждала в семейството ми точно случай на дългогодишна ежедневна грижа след тежък инсулт, та не говоря наизуст. Но ако започне да проиграва всичко на хазарт - да, бих.

Много зависи защо не може да работи.
Ако е здравословно - не бих го напуснала.
Ако е от мързел и липса на амбиции - бих.

Въпросът според мен е некоректен и смесва две неща в едно. Повечето хора, които ще си тръгнат, няма да го направят основно заради  парите, а по-скоро заради тежестта на грижата натрупващата се умора, гняв, безсилие, липсата на надежда за промяна към по-добро, страх от бъдещето, депресия. Наистина не знаете за какво говорите "само хипотетично".

И аз не бих го напуснала, ако е някаква сериозна болест. Имам познато семейство, мъжът претърпя сериозна злополука и не може да се върне на старата си работа, за която е учил, харесва му и изкарваше добри пари. Може да си намери друга, не толкова престижна, но не иска, защото му е под достойнството да работи какво да е... И сега жена му издържа семейството. За мен това е ужасно и такова нещо не бих търпяла. Гордостта да надделее над грижата, не го разбирам.

Аз се влюбих в него заради интелекта му.
Докато акъла му е здрав, ще си седя с него или поне така смятам сега.
Наясно съм, че опре ли ножа до кокала, хората се изненадват сами себе си.
Той ми е обяснявал, че ако не дай си боже стане злополука и се инвалидизира ще го раздава ала Хокинг и ще развива квантови теории.
Дано никога не разберем.

Познавам няколко човека в подобна ситуация, всички до един останаха. Още от дете съм останала в усещането, че това е нормалното, затова, да чукам на глава, но не мисля, че ще ми мине през акъла друго решение.
С уточнението, че сме заедно вече 2 десетилетия, ако съм в началото на някоя връзка и човекът ми е почти непознат нещата стоят по различен начин.

Изхвърча, като тапа, ако мисли да ми пробутва депресии, хормони и всякакви подобни, като причина да търка дивана и да се къпе 1 път в месеца, а аз да работя. Нулева толерантност.

Също и ако отключи шизофрения и разни опасни психични заболявания. 
Същото важи и за СПИН, или венерически болести - предизвикани от неговото поведение.
При алкохолизъм и наркомании - ще го напусна много преди да му докарат заболяване и невъзможност да работи.

При реална злополука или реално заболяване, като инсулт, инфаркт и подобни, с трайна или не толкова инвалидизация - не. 

Т.е. доказан с изследвания хормонален проблем не смяташ за реална болест?

Не. Хормоналния проблем обикновено има успешна терапия, а и едва ли е такъв, че да се наложи напускане на работа и обсебване на дивана. Не го приемам в никакъв случай, като основателна причина да чака да го отглеждам.

А, ако той застреля другиго по време на лов какво ще направиш? Ясно, че няма да го напуснеш, все пак той си е жив и здрав... ама от мързел  и лиготия да рискува човешки живот...
Загубих ума и дума! Той  извършва престъпление, наясно ли си?

Мисля, че и това вече беше обсъдено в доста страници на другата тема.

Не виждам смисъл от хипотези за бъдещото ни, евентуално поведение. Реални отговори на въпроса има всеки около себе си.
Повечето хора не напускат партньора си. Продължават напред в променените обстоятелства.
Грижата, парите, пък и други работи никога не са по равно. Все някое, в различните периоди е в превес в сравнение с онова от партньора ти. Смисълът на семейството/брака не е в това да не се прекараш, давайки повече. Ако някой е с такава нагласа, ще му е нелеко, неприятно.

Да, наясно съм. Все още има време да чете, надявам се да седне.
Ако убие човек няма да има каквато и да е подкрепа в мое лице, може би аз ще съм човекът, който ще го обвинява най-много. Да ходи да си го съдят и да влиза в затвора. Ако се влюбя докато е там, той си е виновен. За такива хора нямам грам толеранс, още повече ако ми е близък.
Редактирам така за да си остане и предишното мнение: сега се замислих и всъщност не нарушава закона. Той ще отиде на изпит. Ако го пуснат- пуснат, ако не - супер.

Няма да го напусна, ако не може да работи, заради болест. С едно изключение - алкохолизъм и наркомания, които също са болести, но там не бих си съсипала живота, за да се боря. Но бих го напуснала, ако не иска да работи.

Ако по м/у ви има любов тогава защо? Животът прави обрати днес има утре няма или обратното.Ако сте заедно заради парична изгода няма смисъл.

То няма смисъл и ако сте заедно за да работиш и да отглеждаш възрастен мъж, а той да мързелува и да следи На Кафе, че да може да си избира повече болести от арсенала на Папазова.

Говорим за сценарии, при които доживотно не може да работи. Очевидно има различни варианти - при някои не изисква грижи, при други изисква грижи.
Т.е. дори парите по някакъв начин изобщо да не са фактор, да има предостатъчно финанси за всякаква помощ - санитарки, чистачки, помощници, шофьори, супер колички, хай тек уреди и т.н. и т.н. - пак повечето хора ще си тръгнат заради "гняв, безсилие, липса на надежда за промяна към по-добро, страх от бъдещето"? На мен ми се струва, че точно в тази ситуация парите са доста фактор. Апропо не съм казал да изисква грижа непременно. Казах да не може да работи.
Да, точно това е въпросът. И условието е, че има обективни причини, за които не е виновен - не е мързел, хазарт, пропил се, продрусал се и т.н. И че обективните причини не са се отразили на личността (т.е. не знам за инсулт, той може и да засегне личността доста често, различните психични проблеми, вкл. депресивните разстройства също отпадат).

Някои насочващи въпроси - как ще се издържа домакинството на отговорилите, че няма да го напуснат, ако не може да работи? Много пъти се спомена, че ако не иска да работи (мързи го), биха го напуснали. Ще ми е интересно да прочета мнение за огледалната ситуация - партньорката не иска да работи (мързи я). Същото ли е, по-различно ли е там, как стоят нещата? Също така ми липсват мъжки отговори в темата нещо...


Тази нощ е починал Стивън Хокинг. Много ми е тъжно за него, някакси имах чувството, че ще е вечен този човек с така борбен дух и страхотно чувство за хумор. Не съм имал предвид него като съм пускал темата, но той е един възможен пример за човек запазил личността си въпреки инвалидизация. Само не отговаря на критерия, че не може да работи - все пак работи с ума си. Но ако беше танцьор, художник, майстор мебелист или много други неща - тогава нямаше да може да работи при подобно заболяване, особено в България.

От теб научавам. Много ми е мъчно, това е човек с дух и непобедима воля. Предвид заболяването му е изумително, че успя да доживее до 76 години. Чела съм част от неговите неща и гледах филма за него - уникален човек.

Стивън Хокинг май се е развеждал 2 пъти...или 1 път беше.

По случая- не бих напуснала, но няма как да не се дистанцирам. Тоест има неща, при които нищо не може да се направи и положението става - Любовникът на Лейди Чатърли. Той накрая нали награби болногледачката си...та така, най-вероятно ще наема някоя гледачка, а аз - с дивечовъда в някое ловно стопанство. Щото съм гадняр и не мога да си представя да си погреба живота.

Сега сериозно -ако нараняване или болест е много сериозна, има си застраховки, активи, имоти, не всичко е текущи доходи, все пак мъжът в един момент успява да подсигури нещата в по-дългосрочен план.

Вече ако просто е сдухан и мързелив - има доста напуснати по тоя параграф. Макар че не вярвам да стане, навикът да лежиш на дивана и да цъкаш код много трудно се изкоренява. Виж, бих се притеснила, ако закопае в писане на код за кеф, някакви стартъп глупости и проекти, но не е от тоя тип. Но познавам такива типове, напуснати по причина, че са се хвърлили да пишат много извисен, некомерсиален код. С години. Докато ги издържат.

Не, не бих го напуснала заради болест или инцидент, който да го промени физически и да не може да работи. Бих го обичала и обгрижвала още повече. Защото това ще е същия човек в когото съм се влюбила. Както и в обратния ред ако са нещата- той да ме напусне заради болест, няма да ми стане никак приятно.
Заради алкохол, наркомания или просто мързел- да бих го напуснала- това е негов избор с който не съм длъжна да се съобразявам цял живот и да проваля и моя и живота на децата си!

по темата

Бг-татко, май само аз ти разбрах болката от раз. Затова да ти го кажа директно - няма връзка плащането на кафето и т.н. с това дали жената гледа на мъжа си като банкомат или като на човек. Търсиш несъществуваща корелация в н на брой вече теми. Едно е да гледаш има ли потенциал и желание един човек да се грижи за семейство, друго е да го нариташ и да си тръгнеш като спре да може да го прави. Всъщност повечето двойки не са тип кифла - чичко паричко. Дори когато за някакъв период доходите ги носи основно или единствено мъжът.

Повечето хора при описаната от теб ситуация остават, казвам го от гледна точка на това което съм виждала, а не чисто теоретично. Дори мъжът да е бил водещия, пак някак се продължава напред. Ясно е, че стандартът няма да е същия но такъв е живота. Да не говорим че това е положението когато става въпрос за пълно инвалидизиране, иначе ако си бил танцьор не значи че не можеш да се преквалифицираш. Ти ако утре стане нещо и не се търсят повече инженери какво ще правиш, няма ли да се преквалифицираш? Аз познавам доста инженери от поколението на родителите ми, които едни 10на години работиха съвсем различни неща.

Много ясно, че ще се преквалифицираш. Ние сме здрави, ама постепенно се преквалифицираме, защото нашата област не е доходоносна и се опитваме да тъчем на два стана какво остава за някой, на когото се налага.

Гугъл, добре правите според мен. Животът е толкова непредвидим, че и без инвалидизиране и подобни понякога просто се налага рязко да смениш посоката. И пак затова е хубаво човек като избира половинка да гледа дали е свестен, а не да го бута да е "гребец" ли беше или да гледа само точно колко кила е.

Мислех да пускам такъв вариант на темата, но все се отказвах.
Но ето, че БГтатко се е решил.

По темата: зависи човек на какъв стандарт е свикнал. Обаче, както казват: дупе знае две и двеста. Намаляването на приходите в едно семейство, може да се окаже изпитание за връзката, ако се наложи семейството да се лишава от съществени пера. Не знам защо обаче, когато се стигне до там,  в повечето случаи нещата с извъртат в посока: ами жената не борави добре с финансите. И нали, пак тя крива.

Аз не съм имала точно такъв случай, изведнъж мъжът да спре да печели добре, но пък съм имала връзка с човек, който по принцип не печели добре. Само за кратък период от няколко месеца успя да надскочи едно определено възнаграждение. А през повече време аз бях тази, която носи по-големи доходи вкъщи. И в един момент какво се случи? Тъй като той се комплексираше от това, че е с по-малки доходи, започна да компенсира с пестене понякога от неща, от които не бива да се пести. Аз от своя страна пък си имам своите разбирания за нормален живот, различен от мизеруване и все по-често бях упреквана, че не правя обиколка на магазините в следене на промоционални продукти. В момента, в който аз трябваше да направя компромис и да започна малко по-ниско платена работа, за да мога да имам спокойствието, нужно за изпълняване на една от общите ни цели, това се оказа огромен проблем, а аз се оказах безотговорна и мързелива. Опитвам се сега да я обърна ситуацията наопаки и да си представя как бих реагирала, ако мъжът ми печели добре и спре да печели добре. Сигурно няма да се зарадвам, но не бих го напуснала заради това. Освен ако обедняването не е в такава степен, че да гладуваме и да затънем в заеми. Или недай си боже ако е в резултат на някакви хазартни дейности.
Ако пък причината е инвалидизиране, съвсем не бих могла да му се сърдя, че се е получило така. Ще трябва някак да се борим.

Ако почнем с вариантите отиваме в съседната тема

А аз мислех, че за да не се стига до всичките 3789 варианта на саможертва говорим за конкретен казус...


Да? Не? Може би?

Естествено, че ще отговоря с ''не'', но и ще чукам на дърво подобно нещо да не ми се случва.
Но познавам двойки на които им се случи и от лични наблюдения ще кажа, че голяма част се разделиха.
Те си знаят причината. В много случаи пострадалият губи всякаква надежда и става много тежък характер и е трудно да се живее с него. Така, че не само парите са основание и не може да се коментира само загуба на работоспособност.

Като цяло при големи сътресения е трудно да се устои, някои успяват, други не. Такъв е животът.

+1

Ти да видиш? Продължение на заключената тема имало?!

Заключиха ли я? Проспала съм го.

И аз.
Явно доста неща са изтрити и нищо не се разбира защо и кой. Нищо де, ето поета е щафетата наново..

1995 г., след 27 г. брак от които 23 или 24 в инвалидна количка, Стивън Хокинг, лека му пръст, се развежда с жена си, заради една медицинска сестра. Бих бил любопитен бг-таткото да коментира това. За по-красивата и по-голяма част от форума - недейте, няма нужда

ПС. Пари ли, секс ли, какво? Зобравих да кажа, че има 3 деца, все пак родени 60-те години. Та не е и заради децата.

ПС2.  Забравих моите 5 ст. Тука се споменават некви обети, некви вечни вричания и още глупости. Няма такова нещо. Хората си омръзват и това е всичко. Някои са по-търпеливи, други са непукиси, от нищо не им пука, трети от муха ще направят слон. Има и такива, които се имат за божие творение, ама единственото и незаменимото. Да не дава господ да попаднеш на такава.

Е, не може.... аз точно такъв случай исках да коментирам, а то не може...

Лиъм, къде ги четеш тия глупости за обети и вечни вричания?

Ако не Ви е неудобно да ровите в клюки за интимния живот на прясно починал човек - коментирайте Вие. Аз ще се въздържа, най-малкото защото Стивън Хокинг няма нищо общо с темата, като изключим инвалидизирането, което обаче в неговия случай не просто не му пречи на работата, а най-големите му финансови (ако не научни) успехи са след инвалидизирането му.

Що се отнася до темата - може да се търси връзка по-скоро с темата за безработния мошеник, който се беше нанесъл уж за малко у авторката на темата. С естествено очевадната закачлива препратка към тема, която не съм чел или следил извън процентите в анкетата и последните 1-2 страници, които се бяха изродили в някакъв особено странен поне за мен офтопик.

Има огромна разлика между двете ситуации:
- да се инвалидизираш и да не можеш да работиш;
- да те мързи и да не искаш да работиш.

В първия случай човекът не е виновен за лошия си късмет и е жертва на обстоятелствата. 
Във втория случай човекът е паразит, търсещ гостоприемник.

Бг-татко, тази тема не съм я следила, сега надникнах за какво става дума. Независимо от пола такива хора не стават, но според мен трудно можеш да се превърнеш така от нищото в подобен типаж. Тези хора са си винаги такива според мен.

Бях тръгнал да ви отговарям на дълго и широко, в един момент усетих, че заприличвам на вас, с  безмислените пространни обяснения/оправдания. Все пак ето по-накратко:
Общото на Хокинг с вашата тема е, че независимо от инвалидизиране, интелектуални способности, физически или финансови такива, морални принципи и тн., отношенията м/у двама души НЕ могат да бъдат вкарани в клишето - добрия е верен до гроб, лошия е безсъвестен и безотговорен, защото си тръгва, изоставя - болен, здрав, дебел, слаб, умен, глупав или каквото искате.
Груповото осъждане НЕ може да се прилага върху индивидуални отношения. И най-интелигентния може да изостави, най-големия темерут може да остане. Отделен въпрос е защо?
Затова не виждам какво ви помагат лицемерните отговори кой би и кой не би, писани от анонимни във форум.


Никому нищо не забранявам. Нито мога, нито искам.  Писах, че няма нужда, за мен няма, защото, със съжаление ще го кажа, мнението на женската страна е еднотипно клише, съдържащо се в поне 3/4 от мненията във всяка тема тук.
Драга Кикимора, моля коментирайте. Не ми пречи, а на вас може би ще помогне да излеете душата си по наболелия въпрос. Нали форума е за взаимопомощ?

Повечето говорят хипотетично, т.е. наизуст. Гледали сме с мъжа ми близък роднина, млад човек с неизлечима рядка болест, засягаща както физическите, така и психическите способности. Знам какво е. Така че моля, недейте да се гаврите с наистина болните!!!

Пределно ясно е, че този човек "не ставаше", въпросът е защо точно не ставаше. За мен неработенето и липсата на пари и жилище бяха сред най-малките от описаните му проблеми. За мен един мошеник и лъжец е боклук и нестабилен партньори, дори и да работеше и да имаше пари. И се замислих какво би се случило ако един свестен човек не може повече да продължи да работи по някаква причина - от там и темата
Че хората не са черно бели ми е ясно. Интересно ми е как разсъждават. Аз търся едни характеристики в жената до себе си, те в доста случаи търсят по-различни в мъжа/жената до тях. Примерно аз търся добър, благ характер. Ако този характер се промени в зла вещица, която се кара и тормози за всяко нещо, абсолютно бих напуснал. Аналогично жената търси спокоен мъж, който да не я бие (колкото и да е тъжно, че трябва да има подобни изисквания). Ако спокойният галантен мъж в един момент почне да удря, тя също ще го напусне. В доста от случаите, в други ще стиска зъби естествено. Ето една характеристика, за която може да се обобщи като фактор. Мисля, че спокойно можем да кажем, че и външността е фактор, макар и повече за мъжете, отколкото за жените. Но как стоят нещата за един парнтьор като provider? Или пък ""гребец" както беше наречен в друга една тема? Какво става ако provider-a/гребкинята престане да бъде такъв/такава? Надявам се да не е много пространно
Бихте ли разказали повече? Защо е в минало време, кой го гледа сега?

Бг-татко, аз не изчетох темата, а само 2-3 поста, но не ми е и минало през ума че проблемът на този човек е точно че в момента е безработен или няма жилище. Това си е класически типаж, за съжаление има много такива велики комбинатори. Лъжат и мажат, странното е как някой им се връзва. Но според мен това няма никаква връзка със ситуацията, в която свестен човек не може да работи или има временни затруднения. Ами, случва се, в по-голямата част от случаите хората някак продължават напред. Затова са и еднотипни повечето отговори, защото и в реалния живот е така, наистина по-често май се разделят при сериозен проблем с детето, отколкото при финансови затруднения двойките.

Не мога да говоря, защото е много болезнено и деликатно и не бих искала да накърнявам достойнството му. Никой не си избира сам да го хранят със сонда и да му сменяват памперса.

Ако един човек не може да работи поради болест, обикновено взима пенсия по болест. Със същата сила, може да попиташ , как успяват да оцелеят повече от 50% от пенсионерите тук в бг.
Понеже познавам доста инвалиди, сравнително млади, някои са сами- гледат ги родители или децата им, други -съпрузите им.Та така, няма гаранции в тая работа .Мисля дори, че повечето семейни хора , остават до партньора си. Обикновено има и деца.Знам за един особено тежък случай- жената е с бързо прогресираща МС, а детето с псих.заболяване.Ами гледа си ги човека, не са кучета да ги зареже, а и няма кой да ги гледа друг:(. Дори нае жена, за да помага.Детето е в помощно училище, но прави страхотни рисунки и таткото наистина се гордее с това.
 Друг заряза малко бебе и жена след като се влоши.Тя изгледа детето- на 10 вече, с помощта на майка си и сестрите си, сега е на количка, а на таткото през тия години му бе "трудно" дори издръжка да плаща .
Между впрочем, бг татко, това важи и за здравите, нали? Знам много истории, дори за болна жена с дете, зарязана заради болестта от първия, но омъжена повторно вече доста болна.Болестта много и пречи, но наистина се надявам много да се запази и да успее да ушие булчинската рокля на дъщеря си.Даже съм сигурна, че ще се справи .
Болестите не пречат само на работата, пречат и в ежедневието. Най - трудно е осъзнаването, че това ти се случва .Хокинг е прав, оттам насетне е лесно и всеки се бори според капацитета си.

Аз бих предпочела да умра , отколкото да бъда в това положение и да обременявам някой да ми сменя памперса.

Сега и аз казвам това. Но дали, ако наистина ни се случи, пак ше кажем същото? Може и да се изненадаме от себе си. "Бих" е много хлъзгава дума.

Така е, спор няма. Затова и използвам хипотетичното "бих" , а не "ще".

А и да го кажем, не е едно и също да искаш и наистина да умреш.
Дори при запазени двигателни функции самоубийството не го може всеки.

Факт

Да се самоцитирам:
Иначе това анкета ли е или конкурс по литературно творчество? Ако целта не е да си измисляме е нормално и в темата отговорите да съвпаднат приблизително със ситуацията в реалния живот, т.е. да са относително еднотипни отговорите.

Ако няма финансова полза - ще намерим друг начин да е полезен, ако е здрав и прав. Работа има за целия китайски народ - кеф ти дворове, кеф ти вили, кеф ти мебели и всякакви мъжки хобита. Ако не иска - да готви. Абе все нещо може да прави и да е полезен.

бгтатко81, уж се пишеш голям емпирик, а си седнал да задаваш хипотетични въпроси по хипотетични теми в Бг-мамма с предвидим резултат. То тези същите въпроси социолозите ги нищят от поне 60 години. Прекалено е наивно виждането, че подобно сътресение не се отразява на брака по никакъв начин, само дето човекът не изкарвал пари. Или обратното, че айде сега, финито. Сивата зона между двете е там където се случва реалият живот, а не фантазиите "ама какво ли би станало ..."

Ако истински те вълнува темата, ето ти едно изследване, чети https://academic.oup.com/bjsw/article-abstract/23/6/565/1677328

Кратък и еднозначен отговор е, не. Но дяволът е в детайлите.
Още повече, аз лично се базирам на собствената си камбанария, дадености, обстоятелства и пр. А и след Н-на брой години се мисли различно, отколкото след 1, 2 или 3.
А ако трябва да разсъждавам хипотетично - мързи ме.

Мен ме е страх от хора с психически проблеми, признвам си, че би ми било невъзможно да живея с човек с шизофрения или агресивно поведение. Не мога да живея постоянно в страх. Чела съм тук мнения, че ако проблемът е лек, да се пият хапчета и всичко ще е наред. Но аз лично не бих могла да заспя, ако знам, че има вероятност, дори и малка, човекът до мен умишлено да ме нарани.

Подкрепям и съфорумката с мъжа ловец, бившият ми караше и все още кара много неразумно, направо си заплашваше живота на хората. Мен ме возеше нормално, но знаех какво се случва, когато не съм там, достатъчно хора ми докладваха, тях ги возеше и пил над разрешеното. Неведнъж му бях казвала, че направи ли беля, ще го съсипя, ще му утежня влизането в затвора максимално, а за чакане не е и ставало дума.

bgtatko, не съм чела другите теми, към които се реферира, но ако правилно съм схванала въпроса, отговарям така: дядо ми получи трети инсулт, който го парализира. Грижите за него паднаха изцяло в/у баба. Тогава му даваха 6м-1г живот. Всички около нас казваха да го остави в дом, защото наистина е тежко за сама жена(няма да влизам в детайли, сещате се). Живя 17г! Тя никога не се оплака.
Моите съседи : преди 5г мъжа получи инсулт. Жената ходи на работа и се грижи за него.
От такива неща никой не е застрахован. Въпроса с финансите... безпаричието е враг на любовта, така че не знам как би постъпила жена, която трябва да харчи по Х лв за грижи по него + ипотеки, деца и т н ако няма тези пари.
За наркомании/мързел/хазарт/алкохол и подобни - аз не бих.

Всъщност, много си права

Аз съм сигурно единствената, която не желае половинката ѝ да работи. За нищо на света не бих се отказала от работата си, а когато и двамата работим положението се изнервя, задълженията ми се увеличават, вечно сме изморени и прочее. Ако само се занимава с горните идилията е пълна.

Аз се включвам в темата с малко по-различен нюанс, но с пряка връзка към лошото здраве някой ден и подкрепата на човека до вас.
Днес след кратко пререкание по повод на това, че не си давам парите за наем на определеното за целта число, моят партньор ми каза, че не би изтеглил ипотечен кредит с мен за жилище. Също така ми обяви, че това е последният компромис, който правел по този повод (той ще плати наема утре, на уж падежната дата, за която дори няма актуален договор) и ако се повторело отново той щял да заживее сам.
Това нещо мен ме нарани изключително много, все още съм будна и се чудя какво става. Не му проговорих след тези реплики, мих чинии и мислих.
Запитах се: това ли е човекът, с който да продължа напред след като той не проявява разбиране към мен по толкова важен въпрос? Стотици пъти съм го молила да говорим с хазяйката ни да променим срока за плащане на наем, но уви, той не ме чува. Никога не го направихме.
Да, проблем е, че не го давам на определеното число, но го давам и всичко си делим по равно. В крайна сметка ако не мислим за парите, това според вас дали е човек, който би останал до мен да ме гледа, ако нещо ми се случи, дали би ме подкрепил в трудна ситуация или каквото и да е?
Аз си задавам тези въпроси много сериозно днес след този опит за разговор. Не му казвам нищо, защото не знам какво да му кажа. Да, аз имам вина за ситуацията, но това ли е най-важното за него, което поставя над отношенията ни и сякаш не вижда качества в мен, заради които да бъдем заедно? Всичко това, което той каза прозвуча сякаш просто му е удобно да си дели наема с някой и да му е по-лесно ... Страшно съм озадачена по темата и се чувствам като лисната с ледена вода ...

Betina, този човек просто си е такъв, може би ще остане до теб в трудна ситуация, но най-вероятно няма да може да се въздържи да ти натяква, че си му в тежест.  Не знам струва ли си да се търпи това, а аз на твое място бих се замислила сериозно дали от своя страна аз бих изтеглила ипотечен кредит заедно с него.

Аз го разбирам, защото за няколко месеца се насъбраха пари за ремонт на колата, които надхвърлят 1000 лева.
И все пак му казах, че ще му помогна и за това въпреки че не съм шофьор.
Обаче това той да си има готов план какво да прави и да решава сам бъдещето на връзката ни...Дойде ми в повече.

Тези приказки понякога са си просто манипулация, но въпреки това ми се струват доста неприятни, защото показват определени черти от характера, които ще се отразят и в други ситуации.
Може и да не съм права... говоря от позицията на човек, чийто съпруг е свръхтолерантен към финансови неблагоразумности

Бидъфърст, не можем на базата на няколко реда написани от теб да съдим как ще се държи той, ако нещо се случи с теб.
Но от прочетеното оставам с усещането, че сякаш и двамата сте твърде делови един към друг, опре ли въпрос за пари. Ето, че колата се развалила. Ти ще МУ помогнеш ( на него), макар че не си шофьор. А като не си шофьор, не се ли ползваш от удобството да се возиш в колата? Малко така излиза, сякаш колата е изцяло негов проблем. За мен нормалното е, проблемите, свързани с колата да са обща грижа, а не проблем само на единия в семейството.
Не знам на какъв етап сте в отношенията си, но не ми звучите като да сте станали още семейство. По същия начин, по който описваш, бихте могли да сте си просто съквартиранти.

Егати наглия сметкаджия. За какво пък всичко трябва да е по равно? Ами като дойде време за децата, тогава какво ще прави, ще му се развали счетоводния баланс. Сигурно и яденето ти следи, да не лапнеш нещо повече от него и да се мине. Отвратих се.

А вие защо не успявате да си давате наема на уречената дата? Каква е причината?
Принципно преди, когато живеех под наем, беше наистина важно да плащаме до определена дата и си подготвяхме сумата по наема да е готова поне 5 дена предварително. Така представено от вас не се разбира какви са ви уговорките за подялба за наема, дали са състоятелни или не вашите забавяния, какво ги предизвиква? Как сте се разбрали с хазяите и какви хора са. Всички тези нюанси имат значение. Чак генерални изводи за единия или другия от толкова малко информация, не мога да си направя.

Аз не мисля, че има значение защо не успява да плати на точно тази дата. За нас без хазяи е наистина важно да внесем вноската навреме, защото все пак е ипотечен кредит и не мисля, че е хубаво банката да се чуди защо на дата Х не сме платили. Моята заплата идва 6 дни по-късно. Винаги той е плащал ипотеката. Когато си получа заплатата, тя е на разположение за всякакви сметки, храна и прочие. За мен не е нормално всичко да се дели 50:50, че и да се правят скандали, ако единия с нещо не е успял навреме, а и за раздяла се говори - щял да живее сам. Това мога да разбера само и единствено, ако единия е с много широки пръсти и излива пари като луд по глезотии, докато другия поддържа бюджета. Ако случая не е такъв, финансите се разпределят така, че и двамата да живеят нормално, всичко да е платено и след това вече - да има някакви спестявания, а не единия да няма пари за билетче, докато другия сменя телефони през 3 месеца (примерно). Мъжката част сега ужасно ще писне, но аз не бих била с толкова сметкаджийски настроен мъж. Утре, когато тя забременее и излезе в майчинство, ако по някаква причина не може да се върне на работа след 1-2 години или не си намери достатъчно добре платена работа, какво? Ще й мрънка и ще я овиква, защото няма пари за точно 50% от общите им разходи ли? Това не е семейство, а съдружници.

Ами всъщност не е честно да се плащат 50% от общите разходи, защото тоя с по-високите приходи може да е надул стандарта така, че другият на практика да не може да се включи адекватно.

В тоя случай честното разделение е всеки да внася в планирания бюджет пропорционално на приходите. В един момент мъжът може да внася и 100% от бюджета, може и повече.

Не знам, варианти има. Но на мен ми е много едностранчиво поднесен поста – тя се натъжила, че той я притиска постоянно. И това явно е от известно време. Не е еднократно. Значи има нещо недоизказано между тях относно разходите. Тя работи ли, аз не разбрах – само разбрах, че все пак давала за наема. И всичко си деляло 50/50. Явно им се разминават очакванията за общи приходи и разходи.
Може и в нея да е вината, просто да е лежерна и да не е по сметките. Аз така съм се изнервяла понякога, когато трябваше да плащаме общи сметки, наем. Аз ги мисля, смятам, следя срокове. Моят човек хич го няма по тези дати, срокове, плащания, вятър го вее на бял кон. И като му кажех няколко пъти и такава досада му предизвиквах, че чак на мен ми става тъпо. Но това е положението – тогава се бяхме разбрали и всеки плащаше определен дял, досадно-недосадно, това е.

Защо да е сметкаджия? Те нито имат деца, нито са семейство. Съвършено нормално е да си делят разходите. И още по-нормално е да бъдат стриктни към финансовите ангажименти. Аз не само не бих изтеглила кредит с човек, който редовно просрочва датата на плащането на наема, но и под наем не бих живяла с такъв човек. Всъщност, освен приятна компания и сладка приказка, друго нищо общо не бих имала с такъв човек.

И аз съм на мнението на Уиш. Не е до сметкаджийство, а до уговорки и спазването им. Зависи какво са се разбрали, но като цяло и аз държа някой да си държи на думата и да поеме отговорност, когато е заявил, че ще го направи. Неспазването на уговорките (освен, ако не се появи обективна причина като болест, рязко сътресение със смяна на работно място) за мен също би било знак, че не мога да разчитам на този човек за по-сериозни тежести и ситуации.

[/b]Тя планира/иска сватба и ипотека с тоя човек, а не му знае дохода дори.Забавно, нали?Аз си мисля, че ако пък заговорим с конкретни цифри ще стане и нелепо..

Доходът е променлива величина. Но имайки предвид традицията на серийна моногамия, наистина не е честно още да са гаджета и единият да мисли повече за финансите.

Има цяла тема пусната от авторката, в случай, че не сте я видяли Не знам защо е решила и тук да се раздаде