Аз съм на 29 г, преживяла съм доста сривове в живота си и много пъти съм била в дилема, дали да посетя психолог или не. Мнението ми по този въпрос нонстоп се върти от едната в другата крайност- от "добре съм, нямам нужда някой да ми казва какво ми е, да ме анализира и да ми казва какво да правя", до "мисля, че полудявам, трябва ми помощ".
В момента пак съм в този епизод, в който съм склонна да си дам шанс, но първата крачка ми се струва невъзможна. Трудно се доверявам на непознати и не мога да си представя как отивам и казвам "здравейте, мисля, че съм съвкупност от menatl disorders, искате ли да ме диагностицирате?"
Та въпросите ми са как правите първата крачка, как започвате разговор, казвате ли "мисля си, че имам еди какво си психично разстройство", или чакате мнението на психотерапевта?Мислите ли си, че не сте достатъчно "болни", за да потърсите помощ?