имам ли психични проблеми

  • 3 660
  • 2
Здравейте!
Аз съм на 21 години.
Ужасно бързо се ядосвам, като например никой нищо не ми прави , не ми казва аз съм си ядосана. Това не е от скоро време , от както се помня все съм си такава.
Проблема е , че понякога като се ядосвам върша някакви глупости, говоря такива неща, които не трябва, т.е. не мога да си контролирам нервите. Пък по този начин наранявам близките си, отдалечават се от мене (поне аз тъй мисля).
Колко пъти набих братчето си само.
След време ми минава яда и съжалявам за това, което съм направила или казала .
Моля помогнете ми, аз не искам да наранявам никой вече.
Разбирам, че имам проблеми дали с психиката, дали с нервите не знам .
Но не искам да го възприемам.
Освен това не знам дали всеки си говори сам, но аз си говоря. Въобразявам си някои неща, т.е. това което искам и в действителност да се случи , говоря си с хората, които ги няма всъщност, ставам танцувам, все едно съм на дискотека и хората ме гледат. Изпитвам някакъв страх...
Какво мога да направя по въпроса?
И какъв е проблема с мене ?
Благодаря Ви предварително! 😊
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Отговорът на въпросът ви дали ви има нещо, се съдържа в написаното от вас - след като разбирате, че поведението ви вреди на най-близките ви и вас, значи е добре да вземете мерки. За всяко поведение си има причини и най-добре е да разградите тези механизми на реакция с помощта на психотерапевт и да формирате нови, по-ефективни, защото всяко нещо, което отпада, трябва да се замени с по-добро, иначе в настъпилия вакум се настаняват практики, които не винаги за успешни.
Обикновено зад непровокираната агресия седят дълго и продължително потискани емоции, които избухват не контрулируемо в най-неподходящия момент. Понякога "избухването" е плач, а понякога за съжаление, е агресия.
Другата част от въпроса ви касае превключването от реалността във фантазния свят и обратно. Понякога  бягството във фантазиите е начин да се спасиш и да отвентилираш насъбралия се стрес. Това е причината, хората да ходят на кино, театър, спорт и други активности, които "хранят душата". Понякога обаче става въпрос за невъзможността контролирано и безопасно да се превключва от единия свят в другия. Това също се нуждае от терапия и вероятно хапчета, но това не мога да преценя, без да сме се видяли на живо.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 2
Благодаря Ви много!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия