Многодетни мами № 69

Което между другото от сегашната ми гледна точка е много важно. В класа на дъщеря ми, която е в подготвителна група има доста диви деца. После се оказа, че всъщност те не са ходили на градина и просто не знаят как да се държат в такава среда (градина). А в училище е още по-стресово, защото не спят и времето е организирано на часове.

Доколкото си спомням закона домашно обучение се разрешава само при болест, за активно спортуващи и мисля ако детето живее за определен период извън страната с липса на достъп до у-ще. Не съм гледала  за промяна на тези правила.
Що се отнася до социализацията преди у-ще, с двете задължителни предучилищни групи няма как да има в първи клас деца не ходили .И проблемите пак са налице , с лошата дисциплина . За мен проблема е в липсата на умение да наложи авторитета си преподавателя.Но не ангажирам никой с моето мнение, всеки сам си решава.
По времето на големите ДГ не беше изобщо задължителна имаше голям процент деца идващи направо в първи клас от вкъщи и  учителките не са вдигали ръце още ноември от поверените им класове.Справяха се от прекрасно с обучението на класове с по над 30 деца. В момента учителката на внука ми 1 клас , събра родителите на четвърта родителска среща по повод лоша дисциплина, като 2/3 от класа идват от предучилищната на същото училище останалите от ДГ, няма дете не ходило поне 4г. в подготвително детско заведение.Едва ли проблема е в липсата на втълпявани социални умения.
Когато се работи с хора от първия момент се налага авторитет, това важи и за преподаватели и за ръководители и изобщо за всяка професия в която управляваш или обучаваш хора. За мен последните години в училището точно това куца авторитета на сферата Образование като цяло и в частност на преподавателя като се почне от ДГ и се свърши с Университетите.Авторитета и уменията всеки сам си ги изгражда никой не му е виновен за липсата.

Има индивидуален план на обучение.На мен лично не ми допада този кафезен вариант.

Има и индивидуален, и самостоятелен план на обучение, при които децата могат да получат българска диплома. Имаше промяна в закона през последните години и може това да стане по желание на родителите, без да има здравословен проблем и т.н.

Относно социализацията при домашното образование - има много варианти децата да се срещат с връстници(и други хора) и да се социализират, но се изисква доста повече време, усилия и финанси  от страна на родителите в сравнение със стандартното изпращане в училище. Ако някой се интересува от темата, бих му препоръчала да се срещне със семейства, които вече го практикуват и да прецени дали това би паснало в собственото му семейство.

В зависимост от това как се организира, домашното обучение би могло да срещне децата с много по-широк кръг от хора и да им позволи да се занимават с различни неща и да придобият разнообразни познания или пък да ги ограничи. Също както и училищното образование може да има различен краен резултат в зависимост от това как е организирано. Всеки вариант си има плюсове и минуси и съответно може да е подходящ или неподходящ за дадено семейство.

Гледала съм по ТВ че в щатите е много полпулярно. Обикновено майката не работи, и само с това се занимава. И са много многодетно семейство.
Или пък професията на родителите е свързана с много пътуване, постоянни.

За мен не е подходящо, де, ама всеки си знае.

Да - и мисля, че не е задължително да си болен. Има промяна някаква в това отношение - да.

Детските надбавки ги спират когато детето стане на 18, но това няма общо с това колко пари вади детето. То може да започне да работи на 16, даже и на 12 в някои страни.

На 20, ако все още учи в гимназия. Но за детските не знам, може би ще включат и неговите пари в доходите на семейството, когато е навършил 18 и тогава пак няма майката да ги получава.

Наистина, трябва да умеят да налагат авторитета си. Когато аз започнах първи клас, не помня вкъщи да са ми обяснявали как трябва да се държа в училище. Г-жата ни запозна с правилата на поведение и не съм чула да е говорила с нечий родител на тема "Вашето дете не спазва правилата в училище и прави така и така в клас" А с мен редовно се обсъжда този въпрос по отношение на сина ми. Ами говорим му вкъщи, обясняваме, наказваме... С какво повече да им съдействаме не знам. Даже съм им казала, че няма да придирям, ако и те го наказват, да дърпат уши, щом се налага... Ами, в трети клас е вече, но пак му куца дисциплината... В него ли е проблема, в госпожите ли е... Не знам вече на какво да го отдавам.
Впрочем, в моите ученически години не съм се оплаквала, когато съм имала конфликт с някой съученик, нито съучениците са се оплаквали от мен, когато са имали конфликт с мен. Успявахме да ги разрешим някак без намеса на родители. А помня, че с някои момичета в четвърти клас се съюзявахме, за да дразним едно момче. Спряхме сами в някакъв момент.  В пети клас имах конфликт с друго момче. Дразнеше ме нещо, вече и аз не знам точно за какво, та имаше период, в който се биехме с него всяко междучасие. Тежеше ми, но не съм се оплакала на никого. След едно по-сериозно сбиване сама реших да сменя тактиката. Пълно игнориране. В шести и седми клас също ми се е случвало някой да ме дразни с нещо, но вече си имах тактика - пълно игнориране. Така, че не съм сигурна, че е правилно родителите непрекъснато да се месят във взаимоотношенията на децата. Като патерички, без които децата не могат да живеят. "Мамо, той ме обиди еди как си" "Тате, тя ми вика еди какво си" Хайде сега мама/тате да се нахвърли върху чуждото дете, че и да се кара и на родителя му...

По повод на това, наскоро влизам в shkolo.bg и заварвам забележка за сина си: "Ученикът крещи в ухото на Н......., вследствие на което ученичката се оплаква от главоболие". Питам ученика, той не бил помнел. И се питам, с такива работи ли се занимават в училище учителите?! То е един зверилник, не образователна институция!

Здравейте, мами, как сте, подготвяте ли се за празниците?

Ние се пренесохме! Най-сетне в наше жилище (така се стече животът при нас, първо децата, моето дълго учене, вилата, та тогава основното жилище). Две седмици не знаех къде се намирам, от преумора, кашони, багаж... Още сме полу-склад, полу-ремонт, но вече прилича и на дом и свикнахме! На децата им е на 2 крачки до училище, малкият е по-далеч с градината, но ми е на път за работа, то и без това него трябва някой да го води/закара.

Прекарахa скарлатина - най-малкият с обриви, но без бактерията, а се оказа и средният, че е носител на бактерията, но пък нямаше грам обриви. Допива си и той антибиотика. Тествахме се за всеки случай всички. Слава Богу шефът се съгласи да поработвам от къщи, че 2 седмици болничен не е малко (а в офиса съм сама и няма кой изцяло да ме замести, хубавото е, че сега и нямаме много работа). Та доста зор ни се струпа наведнъж, но мина. Надявах се новата кухня да ни е готова преди празниците, но т.к. в крайна сметка се спряхме на Икеа, а графикът им е... Почивните дни май ще минат в монтаж на кухня и ремонт на детска, но пък ще ни е по-хубаво после. Сега, ако намерим време и да се наспим, ще е супер.

Поздравления, новодомци! Много любов и безброй щастливи мигове да ви споходят в новия дом, Аня!

Ние ходим по зъболекарски мъки. Надявам се в понеделник вече да се свършва. Средното ми се оплака преди повече от месец, че я боли едно зъбче, от тогава поне 10 пъти сигурно сме ходили. Ту дава с машинката, ту не дава. Ту боли, ту не боли. А на два пъти напразно бихме път и се прибирахме, че бяха спрели водата и не можеше да се работи без вода. Пусти воден цикъл в нашия град. Цяло лято изкарахме без вода, та и още продължава. Пък за дупките по разкопаните улици да не говорим...

И от мен честито за новото жилище!

 Ние сме на прага да закупим една къща до София ( имаме предварителен договор), а аз съм на финалната права да родя - 35 седмица и един ден. Чака ни отново приключение с бебе и обзавеждане, но се надявам, че е за последно.
Да ви се оплача. Днес отидох до болницата, в която ще раждам, за да се видя с лекарката, която избирам всеки път. Тя не ме е запомнила, което е нормално, но като разбра, че е четвърто раждане, каза, че препоръчва да е последно. Матката имала капацитет. Разбирам, че съм особен случай, особено в България, но ми стана обидно. Зададе ми въпрос от какви съображения раждам - очевидно имаше предвид религиозни или етнически мотиви. Препоръча да взимам контрацептиви 😣 Иначе бебо е супер - води, тонове, плацента, размери
Това ми е най-важно, но си тръгнах със смесени емоции. Не че съм тръгнала да мисля за пето, но ...
Вие ще ме разберете най-добре !

Благодаря ви, момичета!

janin4eto_87, много добре те разбирам. Тъкмо днес се бях присетила как една позната коментираше, че тя не искала деца на килограм. Най-малкият беше съвсем малко бебе и с друга позната коментирахме нещо за бебета/деца, вероятно съм споменала, че мечтая(ех) за 4-то. Ами криво ми стана и на мен, въпреки че нито има право да ми се меси, нито трябва и на нас да ни дреме за такива коментари.

Ох

Болно и на мен ми стана скоро.  Първо преси да за говорим за трето близко семейство коментираше пред мен др. семейство с три деца.
Сега, преди да родя на мъжа ми същите хора му казвали еди как си .... на някакъв "плодовит" татко.

Без думи.


А пък малката ни е слънчице.  Единствено съжалявам,  че заради ужасяващите първи раждания не се роди по-рано сега да е порастнала и да не им е разликата 14 и 9 год. Но каквото такова, здрави да сме.

janin4eto_87 ако е удобно за коя болница става дума?
И честита придобивка. Преди пет г. и ние взехме на 30 км. от София. Само да дръпне малката и ще ги изнасям там и за по-дълго... Така съм замислила 😀 т.е го и правех докато тя се роди. Сега е малко по-така.

Здравейте, момичета!!!
Включвам се при вас с две големи момчета на 7 и 9 г. и трето момченце на път
Сигурна съм, че при вас ще намеря съвет и виртуална помощ при нужда

Привет на всички!😊

Аня, честит ви дом и със здраве да си го ползвате! 💓

jan4eto_87, аз не се връзвам нито на "Ти си луда", нито на "Ти си герой"(макар и да им се иска да кажат първото! 😂)
За контрацептивите са длъжни да ти кажат в болницата, но би трябвало да се придържат към професионалния етикет, а не да изразяват лично мнение с нелепи въпроси от сорта на "По какви съображения искате 4то дете?" 😮💪Аз бих попитала " А вас по какви съображения ви засяга?" 😬