какъв доход трябва да имат двама души за да се решат да имат дете

  • 12 684
  • 208
# 90
А защо смятате, че да имаш или да нямаш дете опира най-вече до доходите?
На това му се вика "Да си правиш сметката без кръчмаря".
Когато с мъжът ми сключихме брак през 98 г., решихме да имаме 3 деца. Сега, 8 г. по-късно имаме само едно, а не сме спирали да "работим" по въпроса. Но аз съм безкрайно благодарна и за него.
Разбира се, важно е да можеш да осигуриш някакъв стандарт на детето си, но как ли би се почувствала жена, отлагала майчинството си години наред поради не до там добро материално състояние, която открива, че има проблем, изискващ дълго лечение, а времето, през което все още може да стане майка, уви, е малко.

Много точно казано.
За съжаление имам такива примери пред мен - приели  като даденост възможността да имат деца в точно определен от тях момент. Уви не винаги става така както искаме.
Виж целия пост
# 91
Изчетох всички мнения с интерес, защото доста съм разсъждавала и продължавам разсъждавам по темата - нека и аз се включа.
И така - и аз съм напълно съгласна с мнението на Нансен и тези, които са я подкрепили.
Много жени тук казват, че деца се гледат най-вече с любов. Така е. Но...
Мисля само една жена обърна внимание в едно изречение как се чувства детето при липсата на достатъчно пари - нещастно, без грам самочувствие - съзнателно или не, няма как да не се сравни с другите деца и техните възможности.
В главата ми са останали като ярък спомен от детството фразите: "Няма пари." "Няма да ти взема ........, нямаш нужда. Много си капризна." "Има хора, които са къде-къде по-зле и не се оплакват като теб." "Трябва да си благодарна, защото съм те изучила, какво повече искаш от мен - това ти е напълно достатъчно." Да, благодарна съм, но къде останаха мъничките удоволствия за едно дете - естествено в графа "излишни глупости".
Джобните ми бяха мизерни (ще кажа, че вече разбирам защо родителите ми са ми давали толкова малко, просто заплатите им толкова са позволявали, но не мога да ги оправдая и няма да повторя тяхната грешка, защото детето расте и започва да оформя свои нужди, които ако се отричат и отритват непрекъснато, става страшно).
Аз израстнах без самочувствие - в междучасията, когато другите си купуваха сандвичи, вафли и сокчета, аз се чудех как да си разпределя парите за по-дълго време и да не ги харча за "глупости". Имах съученичка, на която за ден й даваха парите, които аз получавах за две седмици. Като станах студентка, "заслужих" повече джобни, но всичко пак си беше по старому - колегите ми ходеха насам-натам по пицарии, билярд, кино, театър, а аз най-често пропусках купона, за да не се излагам (другите да ядат, аз да седя на една бира цяла вечер и да се правя, че не съм гладна) и бях все по-нещастна. Имах учебници обаче... (колегите също, разбира се) и какво от това?
Това продължи, докато започнах да работя и леко-полеко се научих и да се поглезвам от време на време - и пак с мярка - там дълбоко в съзнанието ми "спирачките" скърцаха и често продължавах да давам дълги обяснения на себе си защо ми е необходимо това или онова и в крайна сметка да отлагам за "по-добри времена" - няма да цитирам примери, но най-често е нещо съвсем обикновено, което за другите да имат или да направят си е напълно в реда на нещата и хич не се и замислят. То им е в графа "основни разходи", а не "луксозни придобивки". Много, много бавно се освобождавам от този си начин на мислене...
Така че не искам да причиня нещо подобно и на детето си - да го осакатя за дребните радости в живота. Искам да мога да го запиша и на спорт, и на чужд език, и на рисуване, и на китара, ако пожелае, да ходи по екскурзии и да опознава нови места и хора, да му купувам дрехи и обувки, които му харесват - просто да му дам възможност да опита от всичко, от което аз не съм могла, а вече ми е късно за някои неща. Защото това разширява хоризонта неимоверно и все повече осъзнавам колко много уж незначителни неща са ми липсвали и опитвам да наваксвам доколкото мога, но горчилката стои...
И... в същото време искам да науча моето дете и да е разумно. Нека вметна тук, че страшно се притеснявам тъкмо тук да не объркам конците - в опита си да бъда коренно противоположна като родител спрямо моите родители да бъда твърда и строга не когато трябва, и обратното - да пропускам покрай ушите си неща, на които трябва да обърна внимание. Страх ме е, че ще бъда твърде мека с детето си и въз основа на моя опит ще ме естрах да му отказвам, за да не го разочаровам...
Иначе с приятеля ми в момента дохода ни общо е 1000 лева. На квартира сме. Живи и здрави, оправяме се сами засега, не ни се иска, а и не можем да разчитаме твърде много на родителите, които вече са пенсионери. На края на месеца каквото и да правим, или остават нула лева, или най-често сме на минус, като не ни изплатят редовно заплатите. Просто не мога да си представя как ще се справим, ако аз остана на мизерните 160 лева. И отлагам, и отлагам... Е, все още имам време - на 29 години съм, но годините летят толкова бързо... И моля, не ми разправяйте да чета за проблемното забременяване и изпитанията, през които преминават жени с подобен проблем. Това няма да промени мнението ми, изразено по-горе.
Виж целия пост
# 92
Какъвто и да е дохода, никога няма да стига.
Виж целия пост
# 93
Какъвто и да е дохода, никога няма да стига.

Така е. А разходите за едно дете растат заедно с него...никой няма как да знае как ще е финансово след 10-15 години.
А на госта бих казала, благодари се, че си била студентка и са те издържали, защото историята познава случаи дето на 18 ти казват, айде чао.....
Виж целия пост
# 94
И аз съм от децата расли бедно. Дете на разведени родители съм, имам брат и освен това майка ми изплащаше апартамент. Джобни нямах до техникума, а там джобни ми бяха стипендията. Исках да се обличам като останалите, затова се научих да шия и плета и в 9ти клас гардероба ми беше доста сносен, моя изработка. Обличах се модерно и екстравагантно, правех впечатление. Завърших с отличен успех 8ми клас и понеже нямаше пари за уроци, потрудих се повече и бях приета където желаех. После си набавях пари от бригадите. Полагаше ми се най-високата стипендия.
Изброявам това, за да апострофирам останалите, които са се чувствали нещастни от това, че са расли в бедно семейство. Мен това ме научи на много полезни неща и никога не е било комплекс за мен. Човек се чувства толкова щастлив, колкото сам пожелае. Ако си поставяме недостижимо високо летвата, винаги ще сме нещастни от положението си.
Живота ме научи, че е огромно щастието да гледаш здраво дете, дори и бедно, защото имам болно дете. Бих дала всичко, което имам за да я видя нормална и здрава. Можем да оценим дребните радости,когато бъдем лишени от тях.
Не материалното прави човека богат, а разбирането му за живота.
Да се говори , че с 1000 лв доход е трудно да се гледа 1 дете е абсолютна лиготия. Нашия доход често е и по-малък, но нямам от какво толкова да се оплача. Курсове? Уроци? Ами ако детето няма таланти? Ако няма време или желание за това? Глупаво е да се правят такива планове. Ако всички мислеха с такава перспектива , пишещите в този форум щяха да са поне наполовина по-малко.
Виж целия пост
# 95
И аз бих искала да вметна към момичето - 1 гост, че направо ме хвърли в тъча с тези думи. На мен нашите не са ми давали пари, откакто станах на 18 г. и влязох в Университета. Никакви джобни. Да, за рожден ден са ми давали по нещо да почерпя приятели. Вкъщи плащах телефона, защото най-много аз го ползвах. Наистина, при нас не е било от нямане - нашите са добре с финансите, просто такива са им разбиранията. Завърших редовно висше (никой не ме изучавал платено), като през цялото време съм работила - без прекъсване. От 18 годишна аз си купувам всички дрехи и дреболии, а пари за заведения винаги съм имала предостатъчно, изкарани от мен. Имала съм и аз моменти, в които с приятелка сме пили общо 1 кола, защото нямаме пари за две! Но не сме се оплаквали колко сме зле, а сме мислили какво да направим, за да сме добре. Просто не мога да повярвам, че някой може да се жалва от недоимък, при положение, че все пак му дават някакви пари и му плащат образование, може да звучи малко крайно, но за мен е така.
Виж целия пост
# 96
Още веднъж аплодисменти smile3501

И Никол е права... newsm10
Какъвто и да е дохода, никога няма да стига.


И аз да допълня още нещо: При добро желание начини винаги има!
Виж целия пост
# 97
И моля, не ми разправяйте да чета за проблемното забременяване и изпитанията, през които преминават жени с подобен проблем. Това няма да промени мнението ми, изразено по-горе.
Ако четеш за проблемното забременяване, наистина няма да си промениш мнението, но ако ти дойде до главата, ще си го промениш и още как. А 29 години не са много, но вече не са и малко, а пък най-сигурно е да не раждаш деца, тъй като не можеш на никого да обещаеш, че доходът ти доживот ще бъде достатъчен, така че децата ти да имат "самовучствие". Но това нещо е крайно субективно и опира и до възпитание, защото когато един човек е недоволен на малко, той няма да бъде доволен и на много. Например ти можеш да му осигуриш някакъв приличен стандарт, а пък детето ти казва: "Не ми е достатъчно - виж тия какво имат, защо и ние нямаме, ми аз нямам самочувствие." 
Абе, хора, обяснете ми защо самочувствието трябва да бъде правопропорционално на парите, които имаме? Нали пак сме същите - финансовото положение се мени постоянно, но ние сме си винаги еднакви, защо не се вглеждаме в истинските качества и недостатъци, които имаме, а трябва да се мерим по портфейлите? Това ли е критерият?! Най се дразня, когато другите ме преценяват по вещите, които притежавам или не притежавам - като колата, телефона и пр.глупости. Преди имахме "Застава", а сега "Ауди", но не съм станала по-различна, пак съм си същия човек. Вярно, че с повече пари се гледат по-лесно децата, но не това е определящото, когато решаваме дали искаме деца.
Виж целия пост
# 98
ние преди да се появи дъщеря ми разполагахме даже с по-малко пари, защото явно не сми били толкова мотивирани да си ги намерим.... не може фактора пари да е основен ако човек иска да има деца, ами ако не му върви и цял живот си е беден- какво да няма така ли?
а по въпроса за скъпите дрехи, колички и т. н.- мислите ли че детето разбира дали е с блузка на Бенетон или с някаква за 5 лв, много ясно че не.... а парите никога не стигат и човек си мисли, че ако има още ще е ужасно щастлив-  и от тези мисли става все по-нещастен..
да не говорим че парите днес ги има, а утре може и да ги няма- е и какво правите тогава ако детето е вече налице?
за децата любовта е най-най важния фактор- вече съм убедена в това, а пари все ще се намерят някакси, НЕ че са маловажни, но не може да са водещ фактор (поне за мен е така)
Виж целия пост
# 99
Явно доста съм ви шокирала с моята теза... Така да е...
Да разбирам ли, че трябва да се чувствам виновна, че съм получавала джобни, макар и мизерни, а други не са? Как искате да работи дете в седми клас примерно?
Съжалявам, но не схващам как може да имаш възможност да даваш пари и да ги стискаш, защото това уж възпитавало борбеност и амбициозност. А покрай формирането на тази борбеност кой знае какво още може да се промъкне. Желание за кражба примерно (имаше такъв случай в училище мнооого отдавна). Как можеш да разбереш точно какво става в една друга глава?
Зачетох се в една тема от "Нашите деца" за финансовото възпитание. Как да се осъществи то, ако на всяка детска молба отговора е "Няма пари" и то, защото наистина няма.
Да разбирам ли, че трябва да се чувствам виновна и че родителите ми са от тези, които осигуряват образование? И какво да направя като следването ми беше такова, че нямаше как да работя, освен лятото? Е, можех да пропускам да спя примерно и тогава всичко щеше да е наред, нали?

Та значи съм лоша, задето искам да осигуря по-добри условия и възможности на моето бъдещо дете, отколкото съм имала самата аз аз и в същото време да не продължавам да пресмятам всичко във всеки един момент и да живея мизерно? Лоша съм, че го мисля прекалено отрано - (признавам без бой), вместо да се юрна с главата напред, пък да става каквото ще? Съжалявам, но мразя да разчитам на случайности.

Накратко - няма как да проличи от предния ми постинг, но от тези 1000 лева половината осигурявам аз, за който се интересува. И съм в София. Повече няма да коментирам. Можете да направите сметката, която приблизително правя и аз.
Според мен 600-700 лева при наличие на растящо дете са смешно малко. И аз не искам да купувам обувки-боклуци за 10 лева.
За зимата мога да кажа, че през цялото време работихме едва ли не почти само за наема и парното, оставаше и за ядене, по една дрешка и толкова. Сега се диша доста по-леко, но зимата ще дойде пак и всичко ще бъде още по-скъпо. Споменах и за нередовните заплати, нали? Пресметнах наскоро да видя колко пари съм взела за миналия месец кеш. Е, бяха 182 лева. Приятеля ми беше взел 300 и нещо. Наема поне е платен - а оттам нататък? Ако за някой това е маловажно и разчита на други доходи, то аз нямам на какво да разчитам в момента.

Приключвам засега. Може по-късно пак да се включа.
Виж целия пост
# 100
Хей, 1-гост, не се засягай толкова и не го приемай лично, това е просто една дискусия, в която обменяме мнения, всеки споделя своята позиция, не сме на война, нито на съд. Аз поне нямам никакво желание да се карам и не те нападам лично, нямам нищо против теб, дори не те познавам, само изяснявам своята гледна точка. Всеки прави избора за себе си. За теб това е правилно - ОК, мен не ме засяга. Ако искаш - имаш деца и намираш начини, ако не искаш - нямаш и намираш причини (а такива винаги ще има) и за себе си ще бъдеш права. Не исках да те обидя и ако така си го разбрала - извинявай, не съм го искала.
Виж целия пост
# 101
Уау, това пък да се чувстваш виновна откъде го измисли? Просто спокойно можеш да си благодарна на твоите родители, че не са имали големи възможности (по твоите думи) и въпреки това са инвестирали в твоето образование - тоест в бъдещето ти. Това поне беше моята мисъл, защото твоя пост ми прозвуча като оплакване отвсякъде, а за какво толкова имаш да се оплачеш не става ясно?

Мен лично точно децата ме мотивират да изкарвам пари. Преди да имам деца си ми беше супер на една заплата и нямах особени стремежи за нещо повече. Всеки преценява за себе си, на мен децата са ми най-големия стимул, и то след като се появиха, не съм обмисляла преди това как и с колко ще ги гледам точно, уверена бях, че ще се справим.

Между другото сина ми като бебе е имал и обувчици от 5 лева, много сладки бяха  Simple Smile
Виж целия пост
# 102
Между другото сина ми като бебе е имал и обувчици от 5 лева, много сладки бяха  Simple Smile

Хе, хе, това ми хареса, много е симпатично! Heart Eyes
Тесс, подкрепям изказването ти, и аз съм така. Когато човек е сам, какво му трябва, за да бъде доволен - съвсем малко (зависи от човека де), но децата наистина те карат да правиш чудеса, нали всеки иска най-доброто за детето си! И прави всичко възможно според силите си да го постигне.
Виж целия пост
# 103
Та значи съм лоша, задето искам да осигуря по-добри условия и възможности на моето бъдещо дете, отколкото съм имала самата аз аз и в същото време да не продължавам да пресмятам всичко във всеки един момент и да живея мизерно? Лоша съм, че го мисля прекалено отрано - (признавам без бой), вместо да се юрна с главата напред, пък да става каквото ще? Съжалявам, но мразя да разчитам на случайности.

 
съдбата помага на смелите  bouquet
а ти може и всичко отсега да планираш ако искаш (даже къде ще го пратиш да следва детето hahaha), ама живота не е това, което планираме, а това, което ни се случва в момента
И ако наистина искаш да имаш деца- трябва да си готова на всичко   bouquet
Виж целия пост
# 104

Мен лично точно децата ме мотивират да изкарвам пари. Преди да имам деца си ми беше супер на една заплата и нямах особени стремежи за нещо повече. Всеки преценява за себе си, на мен децата са ми най-големия стимул, и то след като се появиха, не съм обмисляла преди това как и с колко ще ги гледам точно, уверена бях, че ще се справим.

 
Много точно казано! Бравоооооооооо Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия