Юлски мами 2018- Тема 4

Kriskafun нямаме  аби под ръка. Аз съм в София, свеки в Пловдив, а майка ми във Варна. И двете работят. Ако искам някой да дойде ще е свеки, че е по отправна и по помага. Майка ми е шматка и задава 100 въпроса и пак си прави каквото си знае. Не искаме никой с ММ. С каката майка ми остана 3 дни след изписването само за да не е обидена, а и беше януари, нямаше да дойде скоро пак. Никой не ми помага и седмица. Само ММ. Сега пак така Мм и мислим за детегледачка, че с 2 не виждам как ще се оправя.

 За детските теми и аз виках ко? Не! Ама като ми дойде до главата и няма за какво друго да говориш влизаш във филма, защото това е всеки божи ден, всяка седмица, цяла година - 365дни. Мислиш за графика кога ще яде, кога ще спи, кво ще яде и това е деня ти. Затова на 1 я пуснах на ясла да играе и щуреене на воля защото няма нужда от нервна майка по площадки, не е за мен

Точно както го е казала Jahoo на думи е лесно, но като ти опре ножа в гърлото.... особено като ти е първо и всеки ти казва различно какво да правиш - педито ти казва едно, приятелките ти казват друго, майка ти и свекито ти казват трето,  из нета пише четвърто, а някои ти казват послушай майчинския си инстинкт, на което аз бях...ъъъ.... какво беше това
Вчера си погледнах записките дет съм си водила за всичко - ами то е рисърч, рисърч,  рисърч... Помня като почнах да захранвах ме болеше главата направо - трябва си още едно висшо да имаш.
Та абс влизаш във филма и щеш не щеш и ти само за това говориш. Сега с второ се надявам, вече да не е така като съм минала през тези неща.

Mom of 3 - ти чакаш 4то ли..... лелеее евала на такива жени! Браво направо шапка ти свалям. С мъжа ми винаги сме си говорили за 3, но с втората си бременност и грижите за малкия докато съм бременна така се изтормозих, че вече не съм сигурна, че искам трето хахаха. Но такива майки като тебе са за пример!

Аз пък си мисля дай, Боже, всичко да е наред с удоволствие ще си седя две години вкъщи. Че и до 3 ако има мегдан (ама няма) С баткото към края на втората година вече не ме свърташе вкъщи и исках да започна работа. Е, започнах, повишиха ме и какво? Детето ми боледуваше сериозно - това беше най-важна и основна грижа. Никой няма да ти даде медал, за това, че си много отдаден в работата. А детето има нужда от майка си. Така смятам аз, не искам да засегна някого. Като гледам колко бързо мина времето и вече сме по цял ден разделени...
Не плануваме трето дете, така че това ще ми е за втори и последен път. Ще му се насладя.

И аз да се впиша тук при вас Чакам първото си дете(дълго очаквано),но и при мен е така всички без да ги питам ми дават не поискани съвети.Комуникативна личност съм и гледам да говоря на други теми освен за бебета...но понякога не се получава.Имам приятелки без деца и с тях разговаряме за другите неща от живота

Съгласна съм с теб, че си е абсолютно индивидуално. Защото аз съм много доволна че на годинка и малко пуснах момченцето си на ясла. Да чукна на дърво не боледува много. Направо на пръсти се броят отсъствията му по болест. Бяха ме наплашили, че децата една седмица са на ясла и две в къщи по болест. Но при нас го няма това. Може би си е и до ген, защото отново да чукна на дърво, но аз и баща му също не боледуваме много. А от друга страна в яслата много бързо се адаптира и социализира - не иска да си тръгва оттам, има си приятелчета, обича си лелите, а и те са много грижовни.  Дръпна адски много в развитието си - там се научи абсолютно сам да се храни, да пие вода от чаша, да си казва когато има ако и пишо и ред други неща, просто защото гледа по-големите деца и им подражава. Та и за миг не съжалявам за избора си да се върна на работа и да го пусна на ясла.

Но както казах, всяко нещо е индивидуално.... както всяка бременност, така и всяко човече

Ох, аз да се оплача. След драматичен работен ден вчера получих контракции, много силни менструални болки и болки в кръста. Тъй като за втори път ми се случва тази седмица, а първия докато се чудя дали да отида до спешното заспах, този път реших да не се бавя толкова. Правиха ми запис на тонове, оказаха се много леки контракции и ми казаха, че и аз имам участие и до някъде ги предизвиквам като си пипам корема. Изписаха ми магнезий, но-шпа и по-малко притеснения, и ме пратиха по живо по здраво да си ходя.
Направо нямам търпение да дойде понеделник и да се отърва от всичкото това напрежение.
Сега се чудя дали да звънна и на моя доктор. Много мразя да притеснявам хората напразно и с глупости, въпреки че вчера много се зарадвах, че няма повод за притеснения.

Аз също съм от работохоличките, които съм 24/7 на работа, но тя е плаваща и работя от вкъщи. Каката я дадох на 1.8 г на частна ясла. Сега е на 6.9 г първокласничка, не съжалявам, много бързо се развива.
Сега като забременях си виках - ще си търся детегледачка и няма да спирам работа. Но сега...много ми е дотегнало, иска ми се почивчица, бебета, колички, затъпяване с памперси
Имам покрай мен приятелки които също са бременни, та ще си имам компания.
Отделно строим къща и там е пълна лудница - бои, обзавеждане, настилки - всичко аз търча да избирам, мъжо чисти след тъпи майстори...абе весело ни е.
Иска ми се да родя, да се преместим и да си гледам кефа с децата на двора
Макар, че не знам колко дълго ще продължи рая който си представям, защото от септември ще имам 2 - месечно бебе и кака първокласничка

И аз няма на кого да разчитам много, само майка ми може да помага, но тя още работи, докато свекървата почина преди 3 години. За майчинския инстинкт надявам се да се появи, първо дете ще ми е и се чувствам супер неподготвена...Живях много години в чужбина и имах интересна кариера, така че децата останаха на заден план, но се надявам да компенсирам с голямото желание, което имаме с мъжа ми за потомство😊 От 1 май излизам в болничен,  шумът и хората в офиса ме дразнят а и работата е отговорна, неискам допълнителен стрес...Слънчев ден на всички!

Ясно ми е, че ще вляза във филма на памерсите и детските площадки, ама за сега съм твърдо не ! В морската градина място за разходки бол. В крайна сметка няма как някой да ме накава на сила да си говоря с него на детската площадка !
Иначе няма как да не се вълнувам от опита на другите.. за първи път ми е и освен , че съм спец в детското развитие в останалите бебешки неща съм боса...
Да си ги родим на време живи и здрави , пък ще му мислим после..

Добре дошла на новата мама! 🌞
Kriskafun, благодаря ти! 💗
Децата винаги са ми били слабост и приоритет в живота. Обичам да се грижа за тях, да ги възпитавам и да имам мечти свързани с тях. Но все пак не съм планувала да са 4. 😂Живота обаче е непридвидим и затова никога не се казва "никога". 😬
Трите ми деца са от бившия ми мъж. Сега имам друг човек до себе си, който е по-млад и иска дете. Имахме спорове известно време. Опитах се да го убедя, че аз съм приключила с децата, но не успях! 😊 Живот и здраве, всички да родим живи и здрави бебчета и да им се радваме.
Аз не съм кариеристка, работата ми е за да ми плаща сметките, но и се чувствам безполезна ако си стоя в къщи. Целта ми е си изкарвам сама прехраната, като в бизнеса ми са включени и децата. Тогава ще изпълня мечтата си- хем да са около мен и да не губя ценни моменти, хем и парички да се вадят. Имам доста идеи, които дано мога да осъществя скоро! 🐞😊🍀

Не мисля, че разговорите с майки по площадките са задължителни - за 5 години майчинство май почти никога не съм водила такива Отделно, че ме дразни масовото говорено в множествено число за майката и детето: "Наакахме се", "Пораснаха Ни зъбки" и т.н.

Винаги съм успявала да си намеря малка компания от майки, с които да се виждаме редовно (хем и децата да си играят) и да имаме много различни теми на разговор, а не да обсъждаме само памперси и пюрета. Вероятно това е една от причините да не ми е доскучало толкова години, нито да съм се почувствала затъпяла по някакъв начин - напротив, хем общувам с най-различни хора, а не само с колеги, хем уча неща от доста различни сфери. И от моята си преглеждам периодично, за да не изоставам

Но истината е, че ми е приятно да общувам и с децата ми - интересно ми е да наблюдавам как порастват, усвояват нови неща, учат за нещата около себе си, как виждат света от съвсем различна гледна точка и т.н. А и фактът, че децата ни дават възможност да видим много неща, които не сме виждали преди дори у самите себе си, ми помогна да се променя много.

Помощ не сме имали нито ден след предните две раждания, с мъжа ми се оправяме чудесно и не ни се е налагало. Не планираме и този път да ползваме такава - мисля, че ще се справим някак с тримата

Но както за всичко друго - хората са различни - определено, ако на майката ѝ липсва работата и не се чувства комфортно с ежедневието около детето, мисля, че е много по-добре за нея и детето да се върне, вместо да се чувства недоволна и неудовлетворена.

Здравейте момичета. Дали е късно 32 седмица за втора ФМ? Не че нещо ама не съм много доволна от следящата ме лекарка.

Не е. И моята е след 30 гс.

Благодаря. Просто с тази работа нямах време. А сега се оказа че и доктора няма да го има..... С моя късмет.....

И аз чакам четвърто дете,не сме толкова голяма рядкост.Предишните съм ги гледала до две години,но работех на държавна работа и можех да отсъствам.Сега работя за себе си и всяко отсъствие се отразява много зле.Зимата се наложи месец и половина да лежа вкъщи,ами много неудобства имаше.А за парите да не говорим.Аз се осигурявам минимално,не бях предвиждала майчинството и сега....Та,живот и здраве мисля да работя до последно до като мога,а след раждането да се върна бързо на половин работен ден.Да няма никъде ощетенини.Доколко ще се осъществи,друг въпрос.Нямам баби ,на които да разчитам.Бавачки до сега не съм ползвала,не знам как ще им се доверя.
Относно бременността,аз качих май най-много от всички 11+.Обездвижването в началото си каза думата.Много ми тежат килограмите,клатя се като патица докато ходя и все се задъхвам.По принцип съм слаба,но сега изглеждам като че ли всеки момент ще раждам.