Кризисни ситуации при малките деца

  • 12 447
  • 95
# 15
Етап е. Simple Smile Ще мине, но трябва да не се нервираш излишно и да нямаш чак толкова претенции към детето и да не ти пука как те гледат околните, като се случват кризите. На този етап детето опознава/показва егото си. И според мен не трябва да й налагаш друго поведение, за да не те гледат накриво, но задължително тя трябва да знае твоята позиция и разбиране по въпроса за "споделянето", защото после ще дойде друг етап в който ще забележиш, че тя буквално иска да те копира според ситуацията. Още не може да разбере какво й обясняваш, но ще осмисли нещата, които й говориш - ще узрее.
Иначе, каквито насоки е дала НСЧ, общо взето, всички прилагаме, за да не създаваме какофония на околните. Вярно, едни по истерички от други... Grinning
Виж целия пост
# 16
Ако едно малко детенце играе със своя играчка пред други деца, и не иска да я дава, това ми е разбираемо и би трябвало техните родители да си ги озаптят.
Обаче, ако едно малко детенце НЕ играе със своята си играчка, а с нещо съвсем друго. И друго детенце, даже братче или сестриче, започне да играе с тази играчка и да се забавлява, и тогава собственичето отива да се дърпа с него за играчката и всички започват да реват... Та се чудя, от гледна точка на Идеалната Справедливост, кое е правилното и педагогичното: другото дете да отстъпи, понеже играчката не е негова (да, Миме, това е на Жорко, дай си му го), или собственичето да приеме, че не може да разваля играта на друг, даже ако играчката си е нейна / негова.

Според мен, собственичето трябва да отстъпи. Вие какво мислите?
(Ситуацията е по истински случаи, в които искам да взема правилното решение).
Виж целия пост
# 17
Според мен,особено ако става въпрос за случайно събрани деца, е редно да се попита собственики на играчката / или майката дори и детето да не си играе с нея. Не на всяко дете му е приятно да му пипат вещите, възрастните също не биха били доволни някой да им вземе нещо без разрешение.
Ако става въпрос за постоянна компания, в която децата се познават и играят заедно (на една площадка) не е нужно всеки път да се пита, т.е детето знае и носи играчки за размяна. Емо знаеше, че отивайки ни площадката с колелото близнаците ще искат да го карат, а той пък ще иска техните колички за бутане. Драмата беше между близнаците кой пръв да кара колелото на Емо.
В парка с непознати деца първо питаше "може ли?" и даваше своите играчки при поискване като отговаряше: "може, може".
Виж целия пост
# 18
Според мен "идеалната справедливост" изисква собственикът на играчката да бъде попитан дали може да я използват за малко и при първи наченки, че си я иска обратно, да бъде върната. В този дух възпитавам и сина ми - първо пита, после използва, а ако междувременно детенцето си я поиска, мигновено се връща.
Виж целия пост
# 19
Нашият син пък се научи да се тръшка точно в яслата (говоря за мятане по очи на пода и рев) Wink Иначе е доста благ характер, но като всяко дете (в същата възраст е) си има "кризи". Винаги съм си го обяснявала с това, че има нашите емоции, но няма нашите изразни средства и единственото което може да направи е да се развика, разплаче, тръшка и т.н. Просто той не може да изрази емоциите си с реч, както би направил един възрастен.
Това което мога да дам като съвет (в допълнение на написаното до тук, особено от Не се сърди, човече и милинка) - опитай се да намериш това което успокоява детето и го използвай, за да не се задълбочава кризата. Последният път, когато сина ни изпадна в "тантрум" беше страшно - рев, хълцане, крясъци, не може да си поеме дъх и т.н., естествено нямаше как да отстъпя, защото нещото което искаше да направи беше опасно за него, се видях в чудо. Накрая в отчаяние просто го гушнах силно и започнах да му пея "мила мамо", веднага се успокои. После спокойно му обясних защо не му давам въпросното нещо и постоянно го питах "нали?", той отговаряше "да" уж разбира. От тогава още два пъти е изпадал в подобно състояние и двата пъти тактиката сработи. Даже единия път сам дойде и ми каза да му изпея "мила мамо", защото този път лошото ченге беше баща му. Иска ми се да вярвам, че за всяко дете може да се намери нещо, което да ги успокоява, някак оптимистично е за нас родителите.
Другото нещо, което според мен е важно, е като видиш че кризата отшумява да и говориш "ти сега си ядосана, защото .... обаче ...... трябва....." В общи линии с думи да и обясняваш какво чувства, с идеята да разбере че може да изрази емоциите си по друг начин. Естествено до постигане на краен резултат ще мине много време, но си мисля че би помогнало на децата да израстат този период.
Успех!
Виж целия пост
# 20
Със съчувствие, част от детската емоция и съответсващ тон повтаряте в зависимост от ситуацията, примерно: „Мими иска играчката. Иска играчката сега. Мими иска играчката сега. Мими е разстроена/ядосана/гневна и иска играчката сега.” Когато  усети от тона, че сте на негова страна и така сте привлекли вниманието, обяснявате, че разбирате то как се чувства и какво иска, но... следват другите обяснения, но когато детето е вече спокойно. Преди това няма да ви чуе, защото цялото му съзнание е концентрирано в нещото, което иска.
Ако не сработи, изнасяте го от ситуацията и повтаряте всичко.

Така се справям.
Виж целия пост
# 21
Оф не знам момичета .. сега се връщаме от площадката и съм мн ядосана , понеже бяхме и с таткото и се изпокарахме с него по пътя , понеже тя има една приятелка която почти всеки ден са заедно тя е с 3 месеца по малка от моето момиче , и на пързалките винаги моята трябва да се пусне първа ако се пусне първо приятелката и почва да крещи истерично да тропа с крака да вика “ ненен чао чао “ демек да си ходи .. не знам вече просто какво да направя как да и обесня че подобно държание е грозно и не се прави така , и че няма да свърши света ако тя се пусне втора .. после наща беше на пързалката и видя че приятелката и е седнала да се люлее а люлката беше една .. и като я видя започна отново да крещи от пързалката “ люлю люлю” пусна се и се запъти към люлката с крясъци .. аз вече бях толкова изнервена , развиках и се че няма да излезе повече и няма да я водя ако прави така , че пързалката не е нейна и люлката също и че всички деца играт завдно .. но резултат никакъв .. пробвам и с добро да обеснявам и с лошо да викам .. вече не знам .. и за капак на всичко се изпокарахме с таткото, защото той ми говори че тя прави така защото не ходи на ясла . Защото не вижда как др деца , нямала среда и т.н , досега беше гадно времето и нямахме възможност да излиЗаме по площадки , но от какво се е постоплило сме всеки ден вън на площадки да играе ... не знам вече чесно Sad много ми е гадно от това нейно държание не се чуствам окей .. таткото иска да я пуснем на ясла да гледала от др деца как играят и т.н. .. и само да добавя , че после нейната приятелка си тръгна и дойде един батко на пърЗалката по голям към 3г и на него нищо не му каза , нито му викаше нито нищо 🤷🏼♀🤷🏼♀
 Вчера приятелката и пак беше в нас на гости и не искаше да и дава нищо , каквото хванеше тя , наща искаше въпросното нещо с крясъци , примерно взела е мечето наша го иска даваме и го др дете взима прасенце и тя моментално иска прасето .. нз в чудо съм се видяла Sad( отделно вадя храна да храня моето дете и тя казва и сочи приятелка си да и дадем на нея от нашата храна , съответно давам на приятелката и и тя почвя да се сърди че и давам и че и тя яде , а самата тяя иска да давам на др дете .. лъжица на моята лъжица на приятелката и след всяка лъжица на приятелката и следва “ еееее” придружено с мрънкане един вид да не и давам .. не знам какво да правя вече .. мислите ли че таткото е прав и ако я пусна на ясла може би ще го преодолее това , или това е период , или ако всеки ден излизаме по площадки в един момент ще свикне и ще го преработи това ??
Виж целия пост
# 22
Имаш прекалено високи очаквания за поведение на дете на 2 години. Има деца, които се държат кротко и послушно, но има и такива, които на тази възраст са като твоето.
За приятелство на тези години не може да се говори, по-скоро проявява търпимост. Вместо да обвиняваш детето в грехове, хвани я за ръчичката и отидете на съседна площадка, да потърсите гъби/гущери/диви прасета в храстите или каквото ти роди главата.
Разбери, децата, особено в периода 1-4 години, нямат нервната система на възрастните. Те са възбудими, експресивни, искащи всичко сега, веднага и на секундата и твоите очаквания да се държи като голямо дете на 7-8 години са нереалистични.
Виж целия пост
# 23
Аз не искам да се държи кАто голям човек , а просто да разбере че нищо да стане ако се пусне втора или ако даде някоя играчка или ако др дете се люлее и след малко се сменят .. само това
Виж целия пост
# 24
Умението да се редуват се учи. Още е мъничка, ще се научи, но не сега и не веднага.
Ако не желае да си дава играчките, не я насилвай. Нейно право си е да се разпорежда с вещите си.
Виж целия пост
# 25
Пробвайте с дребни награди, тип стикери, или отметки на ръчичката. Започнете за други добри прови, докато схване принципа. Когато разбере, че се рисува отметка на ръката за добро поведение, на площадката може да пробвате да се пазарите, че ако пусне х преди нея, ще има отметка. Докато се счита за геройство, поставяте отметки. Опитайте с похвали, с добри думи.
Също с похвали към другото дете, тип „Браво! Кати позволи на Мими да се пусне първа. Кати се държи много добре.” Но без сравнения и съпоставяния. После похвалете вашето за нещичко, дори най-дребно и незначително. Аплодирайте, кажете, че сте щастлива, че е постъпила така. Опитайте се да отбелязвате позитивите, а негативите да пренасочвате „Сега се люлее Кати, след нея е Мими. Мими е много търпелива и ще изчака Кати. Докато чакаме, може да рисуваме с тебешири. Знаеш ли как се рисува балон?”
Предлагате трампа „Мими, дай тебеширите на Кати да рисува, а ти ще се полюлееш, после ще се смените!” Всичко това придружено с аплаузи, усмивки, похвали и отметки при сътрудничество.
Така полека ще насочвате поведението.
Винаги, когато ви дойде наум забрана, опитайте се да я насочите в поощрение към друго занимание. Не казвайте как не се прави, а как се прави и поощрявайте позитивното поведение, а не да хокате негативното. Ако се пусне първа на пързалката, кажете, че ще бъдете щастлива, ако другия път изчака и ще има награда.
Виж целия пост
# 26
А мислите ли , че яслата ще и се отрази добре и че ще се справи с това нещо ? Защото таткото не спира да ми говори за тази ясла , как трябвала да има среда с едни и същи деца а не с различни деца по площадките .. аз съм мн против яслите , даже си мислех дали да не я водя на невролог или детски психолог заради това нейно държание и тези кризи които всеки ден изпада , дори ако неможе да направи нещо сама пак откача и почва да мрънка да писка ... нз хора в чудо съм се видяла , искам да и помогна да не е разстроена за всяко малко нещо и дс реве и да писка , ислам да е щастливо дете
Виж целия пост
# 27
глупости! Едно дете спокойно може да се развива нормално и без ясла. Достатъчно е вкъщи да има адекватни възрастни и детето да ходи да играе в парка или с комшийски деца.  А ако бащата си търси начин да те накара да ходиш на работа или "да му се махне от главата", и си мисли, че тогава ти ще цъфнеш, то това са си някакви негови мотиви, които обслужват негови интереси. А най-лесно на детето да му родите братче и готово! Може направо за предучилищна да мислите. Яслата няма да реши въпроса с тръшкането, а детето ще се примири, защото ще зависи от възрастните в яслата или ще се намери дете, което да го надвива. Яслата е със мнооого спорни положителни ефекти.
Виж целия пост
# 28
Знаете ли, когато моят мъник тръгна на ясла имаше период, в който започна да се бие. И колкото повече му говорехме да не се бие, толкова по-зле ставаше работата. Спряхме да му говорим нон стоп за това. Сутрин му казвахме, че ако се държи добре, ще има награда. Винаги изпълнявахме уговорката.
Вие твърде се тормозите и сякаш детето знае, че имате очаквания да се държи еди как си, защото за това му говорите в повечето време. Още повече, децата не разбират от НЕ.
НЕ ТИЧАЙ за тях е или само НЕ, което нищо конкретно не им говори, или само ТИЧАЙ. За това е по-добре да се каже „Ходи бавно и внимателно”.
Ще се повторя от една друга тема, но книгата „Най-щастливото дете” на д-р Харви Карп е моята пътеводна светлина, за мен много полезна и с практични съвети как да общуваме с прохождащите си децата, за да сме в разбирателство.
Може да си я потърсите, вместо да ви я преразказвам тук на парче.
Спокойни родители, спокойно дете.
Ако го „пуснете” на ясла може и по-зле да стане - да реши, че е толкова лошо, че го оставяте там и да се разбунтува така, както само едно двугодишно може.
Това е моето мнение и не искам да ангажирам никого с него.
Виж целия пост
# 29
И аз така си мисля .. таткото казва точно това , че трябвало и там щяло да се научи да се примирява , а не да има фикс идея да става все на нейното , аз мисля да я дам на детска градина на 3г , а до работата не в това въпроса имаме възможност и мога да си позволя да не работя , неговата идея за яслата е че на нея ще и е по добре там сред децата и че ще се учи от децата и че там ще се научи да споделя и играе.. а не постоянно да бъдела до мама .. а тя е супер активно дете не се спира на едно място има супер мн енергия , и той мисли че като я дадем на ясла ( частна) много щяло да и хареса ... не знам , изобщо не ми се иска , мисля че сега те първа се стопля времето и като ходим вс ден на площадки с деца в един момент ще проумее че да споделеш е хубаво нещо и няма да има такива истерии нз
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия