Кризисни ситуации при малките деца

Здравейте,
Нямам деца към момента. Но ежедневно около мен е изпълнено със стотици, а в редки случаи и хиляди деца. Съвсем ясно разбирам, че въпросът Ви е много уместен - колкото и специалистите да твърдят, че познават детската психика, осъзнават колко малко знаят едва тогава, когато станат родители. Но честно казано, зад всеки "нервен характер" и всяко "избухливо дете" стоят някакви условия, които отключват такова държание, дори и модела на възпитание, който дават родителите да не е такъв. Понякога родителите, в стремежите си да доставят максимално всичко, от което децата им се нуждаят и с минималната си поносимост към тяхното недоволство, често правят лоши услуги и възпитават погрешно децата си, учейки ги на несъществуващи неща, без да го осъзнават. Имам и една случка като наблюдател, в която си обясних това. Наскоро се наложи да пътувам със самолет и до мен на седалката бе седнала майка с бебе, което се раздираше от плач, заради болката в тъпанчетата м, поради атмосферното налягане. Всички пътници бяха на ръба на търпимостта си към този плач, но най-вече се съчувстваше на майката. Причината за това държание беше следната: детето е свикнало проблемите, които възникват да се решават тогава, когатко даде сигнал на мама за това. Мисленето е "ще плача и чакам мама да реши проблема", защото по принцип така става - когато е гладно, мама веднага доставя храна, когато е жадно - непременно вода и т.н. Когато поотрастнат, децата обаче осъзнават, че това държание няма никакъв ефект и техните проблеми и нужди не се обслужват по заявка, нито в реалния живот става така. Трябва да бъдат научени на поносимост и търпимост, както и автономност. Ако детето беше на около 10, едва ли щеше да плаче и да чака мама да помогне. Лошото е, че има хора, които възпитават децата си и по-нататъшен етап на това, което води до безотговорност, на която сме се печално нагледали. Дори и да искаме да учим децата на добро и да се стремим максимално, не винаги това, което правим е добро, независимо че модела е такъв.

Сигурно много от нас са виждали тръшкащи се по магазините и други места деца, а понякога дори и техните са такива. По този начин децата са намерели уязвимост в родителите си - техните плач и симулирана болка предизвикват съчувствие и подчинение. По този начин всъщност те командват парада, като са ясно убедени, че след плач и тръшкане, обикновено това, което искат ще се купи и желанията им ще се изпълнят. Много често дори искат неща, просто за да подчинят родителите си да ги доставят, без истински да искат самите предмети.

Е, като проимаш деца ще разбереш, че мама е именно за решаване на проблеми. Кой да му реши проблемите на малкото дете, лелката от улицата ли? Когато си родиш твои деца ги строявай както искаш и ще бъде много любопитно как ще реагираш, когато твоето 2-годишно ревне - дали ще се затичаш да му решиш проблема или ще постъпиш твърдо, но справедливо като го оставиш да си го решава самичко. Ти едва ли помниш как са те гледали теб, затова питай майка си как (не) ти е решавала проблемите. Като че ли съдбата нарочно на такива уверени като теб им сервира по някое тръшкащо се. Купон отвсякъде.

Останала сте с грешното впечатление, че парадирам да съм всезнаещо същество, което има понятие от всичко свързано с възпитаването на децата и няма начин нещо да го изненада, а изобщо нямам такива претенции. От своя страна забелязвам, че разглеждате прекалено буквално изложените идеи, не сте усетила особено метафоричните нотки в горния ми пост. Идеята е не да се превръщат родителите в сериозни и твърди деспоти, които да бъдат камъни, вместо хора. Идеята е да се развива самостоятелността, автономността и възможностите за самостоятелно поемане на отговорност и решаване на проблемите. Естествено, че не става дума за няколкомесечни бебета, по-скоро коментирам статуквото за "нервните непоправими характери", което беше изложено. Всеки нервен характер, е реакцията на условия на един уникален характер.

П.П. Ако не сте забелязали, пиша в мъжки род.

Когато детето ти ревне и се затръшка метафорите отлитат в коша. Остава само бруталната реалност.

Ами по-скоро бих се постарал да не се стига до това да се наложи да се тръшка за нещо. Ако все пак се наложи, едва ли ще проявя неблагоразумието да си правя метафори с него, надявам се.

някои просто се тръшкат, каквото и да направиш. А се тръшкат не защото искат нещо контретно, а именно защото не знаят какво искат и са в някаква фаза. Това е различно от тръшкането при определени случаи, примерно тръшка се само в магазина или само когато е с баба си. Тогава вече трябва конкретно да се помисли дали си заслужава детето да бъде мъкнато в магазина и как бабата да реагира.

Ами ако сте чела подробно, точно това описах и аз. Тръшкането е метод за показване на власт и сила сред децата, колкото и инфантилно да изглежда с всяка следваща година, от всеки над тази възраст. В повечето случаи, те просто искат да пробват родителите си дали ще изпълнят техните желания, или директно да изпитат задоволство от това, че са успели да ги подчинят. И отново както вече споменах, често пъти искат неща съвсем мимолетно, за да са спокойни, че всяко тяхно искане ще бъде изпълнено. Няма нужда да описвам колко вредно е това мислене. Идеята е да се схване първопричината, корена на проблема, който отключва това поведение у детето. Всъщност понякога е съвсем нормална част от развитието, не е задължително всичко да се разглежда като проблем.

Та какъв терапевт си, казваш? В кой учебник го пише това, че 2-годишно дете иска да  показва власт като се тръшка или пробва родителите? нещо май различни учебници сме чели. Твоето прилича повече на цитат от поредната ширпотреба за възпитаване на деца - такива писачи много обичат да набиват канчето на родителя на т ема "детето те пробва, то иска да прояви власт над теб, я го строявай бързо, че ще ти се качи на главата, ти възрастен ли си!".

Да, най-вероятно четем различни източници. На лично съобщение Ви изпращам публикация от личния ми уеб сайт, за да не се приема като опит за реклама и привличане на посетители, в който разяснявам подробно какво имам предвид с горното си изказване. Единственото, с което за сега сме на едно мнение, е че аз също не съм привърженик на наръчниците от типа "Как да възпитаваме децата?", претендиращи за всеобятни източници на пълен и безпогрешен метод за възпитаване, какъвто ако съществуваше, едва ли ще е присъщ на човешкия род.

Immature, може ли и на мен?

Отваря ми се профилът ти, но не и линк към сайта

Еми в нашия случей не е от нас .. ние в къщи нито викаме нито изпадаме в истерии нито пък я учим да е егоист ..

Всяка среда и всеки субект може да имат значение. Това не е болестно или проблемно състояние, освен ако не остане и в по-напреднала възраст, а е етап от развитието. За да протича така, както споменах може да не е свидетел на модел на своето поведение, тоест не имитира това на някого, а да е принудена да се държи така, защото е останала с впечатление, че викането и налагането вършат работа, повечето деца израстват така и това не е спънка в живота им по-нататък, както споменах ако не остане част от характерите им, което представлява проблем с ефект "домино", ще отключи още много проблеми със себе си, но стимулите за първопричината ще бъдат същите. Полезното тук е търпението. Колкото по-малко се респектирате от това държание, толкова по-бързо то ще се "изтърка" и детето ще разбере, че ще трябва да търси нов, по-цивилизован начин. Дори и да Ви е трудно да проявите хладнокръвие, правете го поне външно.

По принцип е вярно, че на детето не трябва да му се угажда като се инати, но имайте предвид, че двегодишните се тръшкат и защотонса уморени, растат им зъби, криво им е поради неизвестна на вас причина. Тръшкат се от превъзбуда и се тръшкат и когато например искат сами да направят нещо, а не могат. Справяш се според ситуацията.
Тънкият момент е, че и родителят е човек, той се уморява или просто понякога не разбира поради каква точно причина се тръшка детето. А това е изкуство—да разбереш защо е важно, за да реагираш адекватно.
И още нещо имайте предвид—детският плач е сред доказано най—дразнещите звуци за човека. Ако искате да добиете представа ви предлагам да не спите двс дни, после да помолите приятел да ви пуска последователно прахосмукачка и миксер до главата, докато дремете. Като ви заболи едно хубаво излезте навън с дете на детскста площадка и се опитайте да му обясните, че не може да ходи тук или там. После мъкнете това 13 кг ритащо отроче по целия път до вкъщи. Ами тогава ще разберете как се взимат решения в стресови ситуации.

Според мен също е от възрастта. Трябва ти много търпение, ще го израстне в един момент. Някои дечица са по-трудни от други, не могат да овладеят емоциите си. Искам да те успокоя, че някои (може би голяма част) от майки те гледат с много съчувствие и разбиране .  Понякога и на вид спокойните деца на площадката са много трудни у дома през бебешкия пубертет т.е родителите им не те гледат като майка, която не знае как да си възпита детето.
Едното ми детенце беше така (много се сърдеше) на тази възраст. Сега е на 3.5г и тези моменти не че са изчезнали, но значително са намалели.
Относно яслата: ако детето ти е много активно, то според мен тя би имала положителен ефект. Децата изразходват повече енергия там, имат повече емоции и по-бързо се изморяват. Това не значи, че няма да се тръшка, но според мен тези моменти ще намалеят. Това пак го казвам от лични наблюдения на моето дете, което тръгна на 1г и 10 месеца, като доста дълги периоди си е седяло вкъщи т.е имам база за сравнение, когато ходи на ясла и когато не ходи.
Относно това дали това поведение е подражание на родителското: не съм съгласна. Имам две деца, които са пълна противоположност по отношение на тръшкането. Едното, както казах, е/беше от тръшкащите се. Другото е на почти 2г и не се сещам да се е разсърдило сериозно за нещо (изключвам ситуациите, когато й се спи).