Бебе на 2м. не иска да излиза с количката вече навън

Има: одеало на пода и игри у дома, докато свикне и проходи. Или разходки наблизо.

Факт е, че някои деца просто не харесват количките и това е. Моят син през първите шест месеца също не искаше да стои в количката. Буден беше просто абсурд да го държа там, да заспи в нея също. В чудо се бях видяла, приспивах го вкъщи, след това го обличах с триста зора, че си беше есенно и зимно време и а се е събудил, а се е провалила разходката Ако вземе, че се събуди навън надаваше вой да го вземам. Абе в чудо се бях видяла. Като стана на 6 месеца и нещо и го обърнах по посока на движението с леко надигната облегалка взе, че му хареса.

Ако не знае да ходи, разходките на близо означава да ти е в ръцете пак. Не можеш да го държиш по цял ден вкъщи, и слънце и въздух иска... По-добре да си сложиш кенгуруто от колкото да го държиш 2 часа на ръце.

И моя някъде чак към 6-месечен прояви интерес към количка с изправена облегалка. Зимно бебе. Но за кратки разстояния или за пред блока не съм си играла с вадене на количка, ами направо в кенгуруто. То, ако не правиш разходка, ами стоиш на едно място, реално количка не ти трябва и няма как да му е интересно да стои в нея.

Проблема явно в началото е в легналото положение. Иначе, до последно (сега е на 3 г.), а и все още, любимото му място за спане на моя е количката, но вече не я ползваме, освен като походно, сгъваемо легло или като пътуваме със самолет.

Явно всичко е въпрос на навик. За моите деца кенгуру съм ползвала само да отскоча набързо до магазина или за нещо наистина кратко (максимум до 6-7-месечна възраст). Затова и не са познавали алтернатива на количката и не са "протестирали". Вкъщи също не сме ги държали дълго на ръце, а ги вземахме до нас на спалнята или на одеяло на пода, за да можем да ги гушкаме и занимаваме при необходимост, но да не "оставаме без кръст".

Не е въпрос на навик, а въпрос на предпочитания, бебетата също имат характер И аз не използвах кенгуру, слинг и подобни и имах проблем с количката през първите месеци. Просто не искаше да лежи там, докато е буден. След това изведнъж му хареса. Ама аз не съм от тези, дето смятат, че бебето ще свикне лошо, ако го гушкаш, та вкъщи си го разнасях и гушках постоянно. Навън се дразнех, защото ми тежеше.

Аз не съм се притеснявала от свикването на ръце. Със съпруга ми имаме хронични проблеми с гърба и двамата и затова не ги разнасяхме. Гушкахме ги в статично положение. Възможно и характер да е, но при мен "моделът" се повтори и с 4-те деца, а всяко от тях е с различен характер и предпочитания. Количка обаче сме ползвали само на открито - поставяхме ги в количката чак след излизане от дома и ги махахме от там преди да се приберем. Затова го свързвам с навик - т.е. свързваха количката с движение на открито, независимо дали са будни или спят.

Ох, и моят син ревеше в количка. Чудих се как спокойно спят другите, но той е зимно бебе и беше свикнал да спи у дома и не му беше комфортно в количка. Никъде не можех да мръдна, защото надаваше вой. Оправи се като започна да сяда и да му става интересно, но това се случи след 6 -тия месец.

Идеално си ми беше със зимното бебе да си стоя у дома, а тя да си спи спокойно в леглото.

Колко народ говори тук за кенгуру и неносене на бебето на ръце да не се разглезва, просто не е истина. И да, нормално е да ви боли всичко, ако носите 10 месечно, че и две месечно бебе в кенгуру. Това е толкова идиотска, неергономична, неудобна и недомислена носилка, че не знам как изобщо се продава. И да, не всичко, на което пише ергономична раница е ергономично - трябва да е с мек гръб и да позволява крачетата на детето да застават в поза жабче.

Детето си гледа прекрасно и наляво и надясно, а като му станат твърде много стимулите се гушва и си заспива в естествената поза. Като го лепнете отпред като прани гащи, с изпънати надолу крака, неестествено изправен гръб, наклонено надолу, докато цялата тежест ви пада на кръста, не знам как очаквате каквото и да е удобство за която и да е страна, носейки с подобно недоразумение.

Космонавтът е друга потенциална грешка. Възможно е да му е горещо на детето. Ако има рефлукс, може да не му допада стоенето в легнала позиция по гръб. В това отношение слингът (още сте на възраст за слинг, надявам се, че поне от него имате истински, а не баба слинг и други тип торба, в които бебето да ляга като в люлка), най-добре тъкан, е най-доброто решение за сън, разходка и кърмене в движение на толкова малко бебе.

Детето си на ръце съм носила много рядко, предимно в раница. Количка - само лятото в най-големите жеги. До към 2 годишен сме го носили на по-дълги разстояния, въпреки, че проходи на 1. Това, че детето е проходило, не значи, че от раз ще тръгне да изминава дълги разстояния в желаната посока. Ще се измаря постоянно и вместо на ръце, най-добре е да се поноси малко да почине, ако иска и да поспи и после пак. Хич не е залепен за мен, супер спокоен и самостоятелен младеж е, вече на 2 години и 3 месеца се предвижва предимно с колелото си и пеша навън. Но носенето на дете до поне годинка според мен е като кърменето - полезно и препоръчително и за двете страни. Нищо не дава такава мобилност и спокойствие на бебето, че е близо до родител, именно в периода, в който то има най-голяма нужда се чувства близо, закриляно и обичано. И напълно безвредно и безболезнено, ако се прави правилно (с качествени слинг/раница). Иначе си е просто мъчение, а при толкова много информация по въпроса, най-малкото човек може да опита различните варианти, преди да заклеймява нещо толкова полезно, поради на липсата на опит (мислейки си, че то е същото, като кенгуру, и че детето искало да гледка напред, без да се замисля колко ще му е неудобно на това бебе да е обърнато така).

Присъединявам се към мненията,че  си е до характер.
Малката ми беше така.Изпадаше в истерии,чак до посиняване,когато я слагах в количка.На 8 месеца беше последното ни излизане в количка.Бебето го носех на ръце, каката на 1.9г. водех за ръка, а когато се разреве се е случвало и двете да помъкна.

Привет, от моя скромен опит с моите и съседки деца споделям следното като насоки, които аз на ваше място бих преосмислила: има нещо които е некомфортно за бебето, как е ситуацията с коликите, има два вида-такива при което като е изпънато бебето, го боли коремчето -респективно реве, е такива при които като е свито,изпитва болка; обличането; в какъв момент става излизането -точно след хранене, след будуване; бавите ле се докато излезете, напред слагате в количката и има известен период докато ни случи излизането; как му понася излизането навън изобщо -например до прозорец, на тераса , може би има и още неща

И моята щерка на 2-3 месеца започна да плаче в количката. Открих, че искаше да има повече видимост, затова дръпнах гюрука назад и тя можеше да вижда всичко наоколо. Така се поуспокои малко. По-късно като започнах да вдигам гръбчето до полуседнало положение съвсем се успокои. И много рано се отказа от количката. Беше на 1г и 2-3 месеца когато категорично отказваше да се вози. Искаше само да ходи.

 Когато беше бебе дъщеря ми,  се е возила в количка за не повече от  5 минути. Това продължи поне до навършването на 1 година. Още на първата и разходка като съвсем малко бебче се скъса от рев и се прибрахме. Пробвах какво ли не, но тръскането и шумовете навън не бяха по вкуса си... Продадохме количката и и купихме друга, с друг зимен кош - и нея не я одобри... Батко и също беше много малък и се принудих да излизам само с него, а нея оставях вкъщи или на майка ми, или на сестра ми и те я изнасяха на ръце на терасата. Сега като по - голямо момиченце също предпочита вкъщи и винаги иска и бърза да се прибираме. Характер.
Усмивчица-28, същата схема бяхме и ние. Най - ми беше добре да излизам със сестра ми и да се редуваме да я носим, а другата се занимаваше с батко и. Когато съм била сама често и двамата носех.

Еха!!
Все едно аз съм го писала Напълно съм съгласна!!!

и двете ми деца израстнаха в слинг и кенгуру. Количка понасяха само заспали. Скъсваха се да реват без грам идея да заспят сами в нея.
Приспивах вкъщи, свалям количката, свалям бебето и тръгваме навън.. Кенгутуто стоеше под количката.
С малката даже след 4тия месец почти не съм излизала с количка. До годинката спорадично и я махнах окончателно. И двамата проходиха на около 10м. Нямах търпение я да я разкарам