Здравейте, момичета!
От много време ви чета, но чак сега събрах кураж да пиша по един болезнен за мен въпрос по отношение на семейните ни взаимоотношения.
На кратно ще разкажа историята си. Имам две деца на 12 г и ма 3г., 2010 г се разведохме със съпруга ми,по онова време си бяхме закупили жилище,детето беше малко, парите не стигаха едните родители помагаха в отглеждането ,той работеше аз също и тогава започнаха и кавгите. Той носи повече пари аз само съм се оплаквала,че ми било трудно и така заживяхме като съквартиранти.Той правейки сметки аз само с детето,готвене,чистене,работа и караници. Накрая се разделихме,аз се успокоих, никой не ми казваше,че го тегля назад, че за нищо не ставам,какви са родителите ми, че не съм никаква жена, не мога да прилаская мъжа си и т.н Мина 1 гд не мога да си изкривя душата,даваше издръжка не съм го спирала да я вижда и един ден усетих ,че иска отново да сме семейство, пожелах го и аз,така и стана! Роди ни се 2 ра рожба горе- долу нещата вървяха. От около година отново започнахме да се караме,много ми тежи. Аз работя работа за която постоянно ми се казва,че не печеля пари,как можело това да търпя,а съм била с висше (аз работя в соц.сфера, еми такива са заплатите),как не си възпитавам децата правилно и ,че само той бил лошото ченге,отново не съм обръщала внимание на него, това не било семейство,от своя страна той нищо не прави за да се чувствам аз желана и обичана,използва грозни епитети.Карала съм го да се чувства тъпо, ограбвала съм го и съм чакала на готово. Какво трябва да правя !??!?!? Какво правите вие ? Мога да пиша с часове,някак ми олеква,но просто искам да споделите опита си за да мога да си помогна!Мъжът ми е човек на настроенията. Аз не съм перфектна , но просто искам да ме обичат.....а не го усещам и от това ме боли.Много сме различни по характери,това също е важно!
Виж целия пост
От много време ви чета, но чак сега събрах кураж да пиша по един болезнен за мен въпрос по отношение на семейните ни взаимоотношения.
На кратно ще разкажа историята си. Имам две деца на 12 г и ма 3г., 2010 г се разведохме със съпруга ми,по онова време си бяхме закупили жилище,детето беше малко, парите не стигаха едните родители помагаха в отглеждането ,той работеше аз също и тогава започнаха и кавгите. Той носи повече пари аз само съм се оплаквала,че ми било трудно и така заживяхме като съквартиранти.Той правейки сметки аз само с детето,готвене,чистене,работа и караници. Накрая се разделихме,аз се успокоих, никой не ми казваше,че го тегля назад, че за нищо не ставам,какви са родителите ми, че не съм никаква жена, не мога да прилаская мъжа си и т.н Мина 1 гд не мога да си изкривя душата,даваше издръжка не съм го спирала да я вижда и един ден усетих ,че иска отново да сме семейство, пожелах го и аз,така и стана! Роди ни се 2 ра рожба горе- долу нещата вървяха. От около година отново започнахме да се караме,много ми тежи. Аз работя работа за която постоянно ми се казва,че не печеля пари,как можело това да търпя,а съм била с висше (аз работя в соц.сфера, еми такива са заплатите),как не си възпитавам децата правилно и ,че само той бил лошото ченге,отново не съм обръщала внимание на него, това не било семейство,от своя страна той нищо не прави за да се чувствам аз желана и обичана,използва грозни епитети.Карала съм го да се чувства тъпо, ограбвала съм го и съм чакала на готово. Какво трябва да правя !??!?!? Какво правите вие ? Мога да пиша с часове,някак ми олеква,но просто искам да споделите опита си за да мога да си помогна!Мъжът ми е човек на настроенията. Аз не съм перфектна , но просто искам да ме обичат.....а не го усещам и от това ме боли.Много сме различни по характери,това също е важно!
