Ужасни, смешни срещи

И по-нататък какво стана? 

Силно се надявах някой да попита

И мама го хареса. Бяхме заедно две години.

Благодаря. 

Посмях се от сърце! Супер тема, ако се сетя нещо ще се включа

За пръв път на среща с младеж, била съм мечтата на живота му. Бяхме се запознали у общи приятели.
Гледахме сериозен филм и се разхождаме в Борисовата градина. Сняг е трупал цяла нощ, красота! Събота около обяд е, транспортен колапс, тишина, ние сме напълно сами, само нашите стъпки.
Аз блуждая още във филма, обсъждаме. Помислих си дали съм на нивото му... Беше хванал ръката ми...
Пуска ме - звучно, продуктивно изсекване с голи пръсти, избърсване в снега, пред мен.
...
Пусто, след 15 г. животът пак ни срещна. Аз си викам - нали няма да го докосвам, няма да страня.... В голям магазин вървим, с още няколко човека сме,  лято е, разминаваме се с една млада жена с феерична пола и потник. Изведнъж той трескаво я настига и настава някаква суетня, въртене един около друг, "Ама моля ВИ(!) се!", "Ох, извинете, госпожице!" и т.н. Тя изплашена и ядосана го убиваше с очи... Питам го - била й влязла полата в дупето и не му давала да й я дръпне...
Сега се смея, но тогава останалите питат, кажете, кажете какво стана,  а аз скрих какво се е случило.

И последно - 2-3 г. след случая с полата, той се е разделил с гаджето си, някак в разговора ме споменава и мен и ми съобщава: Тогава, след киното, не знам защо не се получи между нас, аз нямах никакъв проблем, и сега нямам, да знаеш!
Така е, като мълчах толкова години, умната му глава (с колекция дипломи) това можа да измисли...

Не знам дали пресъздадох добре ситуациите и най-вече ефекта върху околните, но за мен това е еталон

Благодаря на всички, писали в темата!

Много забавна тема.Нямам ужасни срещи,защото всичките са били със сериозни момчета,но си спомням за един тип и срещата ми с него,за която се сетих докато ровичках из спомените си.

Аз съм на 17,в съседна на моята улица има семейно магазинче за хранителни стоки.Почти всеки ден ходя там да си купувам вафли,плодови млека,солети ей такива дреболии.Обслужваха ме или родителите,много приятни и усмихнати или срамежливият им син,видимо поне 10на години по-голям от мен.
И така,тези родители започнаха все повече да ме заприказват..как се казваш,къде живееш,започнаха и да ми дават неща без пари "Получихме днес пресни пасти,ето ти една да опиташ" и тн.Викам,тук нещо е смахнато..чак пък толкова любезности към клиент..
И така,един ден майката ми казва,че сина им го е срам да ме покани на среща,а той било "толкова добро и кротко дете"..малко като отчаяна ми се стори.И аз,в много неудобна ситуация,отговарям - Ок.
Аз от момчето нямам лоши впечатления,но не е мой тип,нито съм имала романтични намерения.

Подготвих си предварително общи теми за разговор,защото си мисля,че няма и думичка да обели.
Срещата протече по следния начин:
Аз съм Георги,брат ми е във Варна и ще му отидем на гости за 2 седмици.Няколко дни ще живеем с мама и тати,другото време с твоите родители,да не се сърдят.Ти само слушай и изпълнявай.

Аз съм в шок ,абсолютен кукувец.Малко глупаво ми стана за родителите му,защото изведнъж изчезнах и без обяснение.А няколко години по-късно засякох въпросния мъж да бута детска количка.

Adorasmile, това си е страшка!

Adorasmile, психопатска работа това

сетих се за една среща на млади години, излизах два пъти на кафе с един младеж,интелигентен, учил, няма да казвам титлата обаче всеки път се в кафенето ставаше панаир, за срока на годност на това което поръчваме и падаше голямо бърсане на чашки, чинийки , лъжици, чак издялка на тортата всички външни части, които са били в досег с другите съдове, странен ми беше защото тортата не е дошла херметически затворена от космоса, нали и нея я правят хора, чудно ми беше за това ако се стигне до близост какво прави, но не ми се рискуваше, после ако го забележех първа  изчезвах бързо, а телефона не вдигах

На този е трябвало да му кажеш, че се чудиш дали сладкарката, която е правила тортата му, си мие ръцете след тоалетна...
Ох, шегувам се, макар че не е за шега, такива хора имат сериозен бъг.

На това му се вика ОКР

да да, имаше проблем, едно е да се вманиачваш по чистота и ред, но неговото беше болест

Аз имам много смешни случки, но сега с сещам за една преди години. Времето на Елмаз и бума на интернет срещите. Аз съм около 32 годишна, от година разведена, хващам окото. Имам и страхотни, луди приятелки. Та направиха ми те регистрация в нам кой си сайт и ще ми търсят мъж. Няма да ви обяснявам какъв смях беше, но стигаше до истерии. Както и да е. След солидно пресяване избират те един симпатяга и започват уговорките. Ще се видим в едно заведение на Раковски. Обличам един уникален бял кустюм / лято е/ с панталон, изрязан потник, високи токчета, прическа. Вдигнала съм глава високо, щото ми подсвиркват разни, навирила съм нос, стигам почти до входа на заведението.................... и падам. Ама така се изтърсих, че ми прималя от болка. Изкълчих си лошо крака. Но коцук, коцук влизам, запознавам се пича и судам нахилена до уши. Хиля се, но ме боли. И то все по- ужасно. Донесоха ми лед, навириха ми крака на един стол. Ми не помага. След час се извиних и се закарах сама до Пирогов. Оказа се, че съм го счупила. От тогава ония лудите ми викат " паднала жена". А с кавалера не се видяхме повече.

Имах един ухажор като млада, излизахме няколко пъти. Накрая даже ме попита защо не се получи, защо не го харесвам....
Ми как да го харесвам? Излязъл с мен, а коментира сервитьорките - тази колко била готина, онази какви крака имала, третата - какво тяло и т.н. Ай, у лево…..

ПС: abet, много неприятно. Дано бързо си се възстановила...