Моят син скоро ще е на 8 години и се замислих, че аз се държа предимно като командир с него. Вечер правиме домашно, карам го да си чисти играчките, да си мие зъбите, да си стяга чантата за училище.. С една дума постоянно му дудна. Винаги му показвам че го обичам, подкрепям го, гушкам го, но просто не съм "забавна". Много рядко ми се е случвало да се смеем на глас на нещо глупаво или да се лигавим в добрия смисъл на думата, както децата го правят, или както съм го правила с приятелки.
Мойте родители са много сериозни и вероятно повтарям техния модел, но искам децата ми да имат други спомени и преживявания с мен.
Как е при вас? Успявате ли да се забавлявате с децата си и как го правите? Не говоря за водене по разни забавни места, а за общуването, когато сте на четири очи.