Самоиронизираме се с моя син и после се заливаме от смях. Имаме н-брой изцепки, когато сме били навън заедно и когато се сетим за тях пак прихваме да се кикотим. Гледаме смешни клипчета в ютуб и буквално падаме под масата от смях. Съпругът ми има поддържаща роля, защото нещо не търпи самоирония и ирония.
Виж целия пост
Смеете ли се с децата си?
- Публикувана: 6 апр. 2018, 04:45 ч.
- Последно мнение: 1 май 2018, 01:06 ч.
# 15
6 апр. 2018, 18:23 ч.
# 16
6 апр. 2018, 18:56 ч.
Дъщерята вече е кисел тийн. Оня ден много се смях, защото 100 пъти казвам да си прибира дрехите, аз бях прибрала най-любимите й, тя си ги търси цяла седмица, аз бях забравила къде са и накрая изпаднаха от гардероба. В смисъл - даже не съм искала да я накажа, то само си е станало.
Иначе с малкия и кучето пада смях почти всеки ден.
Виж целия пост
Иначе с малкия и кучето пада смях почти всеки ден.
# 17
6 апр. 2018, 18:57 ч.
С децата ни забравяме за всичко ,потапяме се в техния свят и се опитваме да сме като тях.За нас по безценно от светкането на очичките им усмивките им няма.Те осмислят всичко.
Виж целия пост
# 18
6 апр. 2018, 19:34 ч.
Повечето време съм сериозна и изискваща, но всеки ден успяваме да се посмеем малко. Няма как всеки ден да е купон по цял ден или поне не при мен, но вечер преди лягане се гъделичкаме и смеем за малко.
Относно забавления, играя с децата и се смеем, старая се да не съм майката на пейката.
Виж целия пост
Относно забавления, играя с децата и се смеем, старая се да не съм майката на пейката.
# 19
7 апр. 2018, 01:53 ч.
При мен е сложно, защото едновременно съм "лошото ченге" вкъщи и в същото време съм "забавната", човека, с който можеш да се шегуваш и да говориш глупости свободно. Ужасно ми е трудно да съвместявам двете роли. Донякъде успявам, защото думата ми тежи... и двамата знаят, че "не" значи "не и нищо друго", и двамата се обръщат към мен ако имат проблем, и двамата с мен говорят и правят глупости на воля... Много е трудно обаче всичко това наведнъж... като ходещ на въже в цирка без предпазен колан се чувствам...
Още повече, че децата ми имат сравнително голяма разлика от 7г и 7 мес и имат съвършено различни нужди и проблеми ...
Децата обаче не искат много все пак... ако усещат, че ги уважаваш, че ги цениш, че ги обичаш... ако вложиш много от себе си, много усилия, много търпение, много лишения.... нещата в крайна сметка се получават. Основното е уважение, доверие, любов и много търпение /за съжаление това само на думи е ясно и лесно/... за мен и моите деца поне това за момента работи.
п.п. Много хубава тема между другото
Виж целия пост
Как е при вас? Успявате ли да се забавлявате с децата си и как го правите? Не говоря за водене по разни забавни места, а за общуването, когато сте на четири очи.
Още повече, че децата ми имат сравнително голяма разлика от 7г и 7 мес и имат съвършено различни нужди и проблеми ...
Децата обаче не искат много все пак... ако усещат, че ги уважаваш, че ги цениш, че ги обичаш... ако вложиш много от себе си, много усилия, много търпение, много лишения.... нещата в крайна сметка се получават. Основното е уважение, доверие, любов и много търпение /за съжаление това само на думи е ясно и лесно/... за мен и моите деца поне това за момента работи.
п.п. Много хубава тема между другото
# 20
7 апр. 2018, 15:22 ч.
Опитвам се.
Малкият не отбира от шеги и сарказъм и доста често се сърди на бъзици.
Но като цяло сме лигльовци
Виж целия пост
Малкият не отбира от шеги и сарказъм и доста често се сърди на бъзици.
Но като цяло сме лигльовци
# 21
7 апр. 2018, 16:12 ч.
Ще ми се да съм такава, но не успявам. Когато дудна съм сериозна, че и вървя на ядосване (нетърпелива съм, признавам без бой).
Иначе: старая се да запомня и разкажа интересно смешни и забавни случки от деня ми. А такива все ще се намерят. Та малкия (10 г.) му е интересно от отдавна това и се старае и той да прави същото. Виж, че понякога му са много объркани разказите е друг въпрос.
Виж целия пост
Дори когато дудна, пак пускам майтапи. А когато почнем да коментираме филм или тъпа песен с децата, случвало се е странични хора да тичат към тоалетната от смях. Хубавото е, че си пасваме като тип хумор, ММ е по-сериозен и сдържан, той е по разигравките.
Ще ми се да съм такава, но не успявам. Когато дудна съм сериозна, че и вървя на ядосване (нетърпелива съм, признавам без бой).
Иначе: старая се да запомня и разкажа интересно смешни и забавни случки от деня ми. А такива все ще се намерят. Та малкия (10 г.) му е интересно от отдавна това и се старае и той да прави същото. Виж, че понякога му са много объркани разказите е друг въпрос.
# 22
12 апр. 2018, 18:02 ч.
Да! Понякога бърборя абсолютни глупости докато разсмея.
Преди сме излизали в дъжд, само за да се намокрим/прогизнем в смях, редовно ходехме в най-дебелия слой есенни листа и т.н...
Колкото по-уморено е детето, толкова по-важно е да се смее от сърце и с глас ако може. Като поотрасне и да се усмихне широко е успех! А да се караш с майтапи е полезно. Децата го оценяват, особено ако е самоирония "майтапа".
И аз като лейди Рамкин, ама не се чувствам виновна. Не са дълго деца.
Виж целия пост
Преди сме излизали в дъжд, само за да се намокрим/прогизнем в смях, редовно ходехме в най-дебелия слой есенни листа и т.н...
Колкото по-уморено е детето, толкова по-важно е да се смее от сърце и с глас ако може. Като поотрасне и да се усмихне широко е успех! А да се караш с майтапи е полезно. Децата го оценяват, особено ако е самоирония "майтапа".
И аз като лейди Рамкин, ама не се чувствам виновна. Не са дълго деца.
# 23
25 апр. 2018, 14:37 ч.
У дома, вечер,малко преди лягане пада непринуден и истински смях.Сякаш тогава сме по отпуснати от служебни ангажименти,уроци и вечното дуднене за нещо.Дори не обмислям разни смешки или ситуации,получава ни се спонтанно,ами то май сме от лигльовците,хахахаха.
Виж целия пост
# 24
27 апр. 2018, 14:13 ч.
Ей, големи смехурковци всички тук. Аз си признавам, че не мога да се забавлявам с малки деца. Не ме бива да лазя по пода, да се правя на кумчо вълчо или да се смея непринудено на детски шеги, ако не ми е смешно наистина. С порастването на децата, вече имаме повече теми на разговор, съответно повод за шеги. Аз също понякога се чувствах виновна, че не мога да се лигавя с тях и да им влизам в детските игри. Дано ми простят, не мисля, че ги обичам по-малко и те го знаят. Обожавам хора с дълбоко чувство за хумор, децата още нямат такова и просто не ми е интересно, колкото и ужасно да звучи 
Виж целия пост
# 25
30 апр. 2018, 15:16 ч.
Повече се смея с дъщеря си, признавам, тя е с лек характер, синът ми е сръдльо и никога не знаеш по колко тънък лед стъпва.
Виж целия пост
# 26
1 май 2018, 01:06 ч.
Кафе с мед, и мен не ме бива в нещата дето си описала. Хич Даже не виждам смисъл да ги прави човек като не му е природата.
ПП Докато станат на 3 те те разсмиват. Само трябва да им дадеш повод да се смеят. После имат чувство за хумор вече съвсем явно.
Виж целия пост
Даже не виждам смисъл да ги прави човек като не му е природата. ПП Докато станат на 3 те те разсмиват. Само трябва да им дадеш повод да се смеят. После имат чувство за хумор вече съвсем явно.
Препоръчани теми