Тема за любителите на трилър и хорор жанра

  • 3 009
  • 13


https://www.barnesandnoble.com/blog/sci-fi-fantasy/the-best-horror-books-of-2017/
Виж целия пост
# 1
Благодаря за темата bouquet

Миналата година имах чудесни попадения. След като отлагах първите си срещи с тях, най-накрая успях да се запозная с творчеството на Джон Сол, Йон Айвиде Линдквист и Дийн Кунц.
"Дом за разплата" на Джон Сол ми напомни за "Кери" на Стивън Кинг, която много харесах преди три години. Освен това обожавам готическа атмосфера, а в тоя роман беше повече от очевидна. До средата ми идваше тежка, но го отдавам на периода, в който се намирах. Напрежение в романа не липсваше, стилът на Джон Сол ми пасна като ръкавичка и за пореден път изпитах отвращение от религиозните фанатици. Като минус мога да посоча финала, който не ме изненада с абсолютно нищо. Купилю съм си "Злото, което не спи" и макар отзивите за нея да не са особено положителни, не мисля да я пропускам.
"Малка звезда" на Йон Айвиде Линдквист ми хареса най-много от трите. Не ме изненадва ниският ѝ рейтинг. Не се препоръчва за хора със слаби сърца и за такива, на които огромното количество кръв и карантия би им дошло в повече. Мен не ме смути ни най-малко и се наслаждавах максимално както на историята, така и на стила на автора. Не очаквах да излезе такъв сладкодумник. Книгата не ми доскуча нито за миг и за мен поддържаше чудесно темпо. След нея ще гледам на шведската музика по друг начин. Планирам в скоро време втора среща с Линдкист, ще чета "Когато мъртвите се пробудят" и като я прочета, ще споделя мнение.
"Градът" на Дийн Кунц се оказа доста приятна изненада за мен. Тръгнах с ниски очаквания, защото се бях начела на какви ли не критики към "новия" Кунц и реших да задоволя лакомата си душа. Захванах я веднага след "Малка звезда" на Линдквист и така продължих музикалната вълна. Като усещане ми напомни на "Джойленд" на Стивън Кинг без монотонността ѝ. Ако изобщо съществува "лириката на Кунц", то това ще да е тази книга. Няколко месеца по-късно стигнах до втора среща с автора като прочетох "Невинност". Излишно я проточих и явно това си оказа влияние на оценката ми за нея, но иначе и тя ми хареса. Сега съм паузирала временно третата ми негова книга, "Ключът към полунощ". Тя е писана под псевдоним и това си личи, за съжаление не в добрия смисъл на думата. Имам чувството, че чета книга на друг автор, направо не мога да го позная. Мисля да я подновя в скоро време, дано нещата потръгнат, че това ще ми е първото разочарование от автора.

Други книги, които ме впечатлиха миналата година, са "Нещо зло се задава" на Рей Бредбъри и "Среднощният дворец" на Карлос Руис Сафон, но за тях ще пиша друг път. 
Виж целия пост
# 2
Да се включа и аз в новата тема с последното ми попадение - "Четвъртата маймуна" на Баркър.
Препоръчвам я!
Виж целия пост
# 3
Как се казваше онази книга на Кинг с двамата близнаци?
"Врабчетата" ли беше? От нея ми се е изправяла най-сериозно косата, след То.
Виж целия пост
# 4
Как се казваше онази книга на Кинг с двамата близнаци?
"Врабчетата" ли беше? От нея ми се е изправяла най-сериозно косата, след То.

Хммм...не беше ли "Тъмната половина"?
На мен повече ми беше харесала от "То". Планирам скоро да ги препрочета Simple Smile
Виж целия пост
# 5
Последночетох "Зеленият път" - много добра. Почитател съм и на Крис Картър, Дийн Кунц. Томас Харис и Ханибал също ми хареса.
Виж целия пост
# 6
Да нямаш в предвид "Тъмната половина"? От описанието тя ми се струва най-логична.

"Нещо зло се задава" на Рей Бредбъри ми беше трета среща с автора. Научих за книгата от документалната такава на Стивън Кинг "Danse Macabre". Краля е отделил цяла глава за нея с подробна рецензия. Толкова сладкодумно е описал впечатленията си от нея, че веднага ми се прииска да я прочета и аз. От прочетеното останах с впечатлението, че това ще е много моя книга. Започвайки я, останах неприятно изненадана как не ме грабва, а с предишните книги на Бредбъри нямах никакъв проблем. Имаше доста интересни и грабващи моменти, усещах красивия изказ на автора, но някак си не споделях възхищението си от книгата така, както го е направил Кинг. Оказало се е, че разковничето е в самия ѝ край. Чак тогава успях да усетя колко е силна и как всяка дума и изречение си е точно на мястото. Определено това е най-силната от трите, които прочетох и със сигурност ще му дам четвърти шанс, като най-вероятно ще дам приоритет на сборника му "Лятно утро, лятна нощ".
"Среднощният дворец" на Карлос Руис Сафон го захванах почти година след последната ми среща с него, а именно след "Принцът на мъглата". Очакванията ми към тази книга бяха логично занижени, защото мненията за нея не са особено положителни и я водят по-слаба от първата книга от юношеската му поредица, която ме грабна едва след първата 1/4. При мен обаче се получи точно обратното - тази книга ми се видя по-силна от "Принцът на мъглата". Успя да ме грабне още в самото начало, героите ми бяха по-симпатични и по-запомнящи се, а историята ми беше по-интересна. Е, не може да е сравнява със "Сянката на вятъра" и "Марина", но далеч не е чак толкова слаба, колкото се опитват да я изкарат някои. Силно се надявам "Септемврийски светлини" да е черешката на тортата в тази поредица и да е най-силна от всички. В момента се наслаждавам бавно на "Играта на ангела" и като я завърша, ще дам окончателно мнение.

Тази година от този жанр искам да прочета "Злото, което не спи" на Джон Сол, "Червеното пиано" на Джош Малерман(за запознанство в автора), "Когато мъртвите се пробудят" на Йон Айвиде Линдквист, "Отвъдни очи" на Дийн Кунц(както и да довърша "Ключът към полунощ"), "Септемврийски светлини" на Карлос Руис Сафон и "Отвъд стената на съня" на Х. Ф. Лъвкрафт, но едва ли ще стигна до всички.
Виж целия пост
# 7
Да, 'Тъмната половина' ми беше на езика, но понеже Кинг е написал и 'Мъртвата зона'..., нещо се оплетох.

Виж целия пост
# 8
"Терор" на Дан Симънс, не е типичната хорор история, но мен ме грабна повече от книгите на Стивън Кинг (а аз съм му огромен фен). Особено ако сте любители на приключенски и донякъде и исторически романи, горещо препоръчвам "Терор".
Виж целия пост
# 9
Благодаря, Паяче, за темата Flowers Hibiscus !

"Терор" на Дан Симънс, не е типичната хорор история, но мен ме грабна повече от книгите на Стивън Кинг (а аз съм му огромен фен). Особено ако сте любители на приключенски и донякъде и исторически романи, горещо препоръчвам "Терор".
На български е преведена "Ужас".
А до броени дни се очаква да излезне и нова книга на Дан Симънс, която, /поне по корицата/, изглежда обещаващо:

Виж целия пост
# 10
Споделям един нов сборник разкази. Днес започвам да го чета, изглежда обещаващ.
Илюстрациите са страхотни, дано и съдържанието да е.

Виж целия пост
# 11
Бях обещала два отзива, нахлувам с тях:

"Ключът към полунощ" на Дийн Кунц се оказа абсолютна греда. Докато четях книгата си мислех, че съм попаднала на евтин холивудски екшън, пълен с всевъзможни клишета, който навява само скука и досада, но не и интерес. Дори и сцените, които по принцип биха ми въздействали, в този случай не предизвикаха никаква реакция от моя страна. Имаше тук-там проблясъци, но като цяло не бих я препоръчала. Е, със сигурност няма да ми е последна среща с него, но е факт, че грам не съм доволна този път. Дано попадна на читава книга следващият път.
"Играта на ангела" бе наслада за сетивата ми. Подобно на "Сянката на вятъра", и тази книга я четях бавно, за да ѝ се наслаждавам максимално. Всичко си беше на мястото и нямаше нито един излишен и досаден момент, загадката бе по-заплетена от всякога, а свръхестествените и готически моменти бяха в доволно количество. Определено ми хареса повече от "Сянката на вятъра" и се нарежда на второ място в личната ми класация за книгите на Сафон веднага след "Марина".
Виж целия пост
# 12
Хубава тема. Взех си новият сборник на Сибин Майналовски - Симфония на мъртвите. А в момента чета "Страхосказания" - сборник с хорър приказки от различни автори, като са вмъкнати и част от "битовите приказки" на Братя Грим.
Виж целия пост
# 13
Взех си новият сборник на Сибин Майналовски - Симфония на мъртвите.
И мен ме чака този сборник, но в момента съм на вълна фантастика.

Иначе, ето отзив за сборника "Трансформации" на Благой Иванов; разочарование беше за мен и дадох две звездички в ГР:
    Сборник разкази на изключително ерудиран и високо образован автор... без талант.
Дали защото съм изчела купища книги в жанра, дали група български хорър писатели дотолкова ме разглезиха с майсторското си перо, не знам, но този сборник е бледо подобие на това, което аз разбирам за добро. Тук едни описания с по три прилагателни към едно съществително, буксуване на действието, едни умузрителни заключения, дори на места биейки на философия. Мудно, тромаво.... Какви описания, каква философия имат място в хорър сборник, когато читателят трябва да е залепнал за страниците и да усеща тръпки по гърба си от прочетеното. Да не говоря, че много от разказите бяха като без идея, без смисъл.
Давам две звездички само заради последния разказ, който мъничко се доближава до истината за хорър. Но той седи като кръпка в цялото и все едно беше писан от друг автор.
След около 10 години и приблизително 10 други книги, пак бих дала шанс на този автор.
Сега направо ме измъчи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия