Демотивация след професионално разочарование

  • 12 384
  • 101
# 90
... Наистина не им се сърдя, че не ме наеха, направиха ми огромна услуга, ама огромна.

Обикн. е така. ако не те вземат на едно място, значи те си се познават, виждат те ... ясно е че няма да им паснеш ... ами по-добре за теб а не те вземат. Иначе става историята на авторката и пак сръдни и пак не пасна ...
Ако си пасвате ще се вземете дето се вика.
Виж целия пост
# 91
Да, така е. Няма място за сръдни. Не са ме харесали, не са ме взели. Никой на никого не е длъжен. Ядът ми беше, че просто явно умишлено са ми изгубили времето, де да знам какво да си мисля. Не виждам логика, някой да си търси съвсем ясно жена, пък да вика мъж на интервю.
Виж целия пост
# 92
Теб от кое точно те хвана яд? Че не са те взели или че са ти загубили времето?

Приеми го философски - ако не беше отишъл на второто интервю, щеше да се питаш какво ли биха ти предложили. Ако пък те бяха взели, вероятно нямаше да се сработите, ако наистина искат жена /макар и неофициално изискване/ и тогава щеше да ти е още по-гадно. Peace

Аз лично не бих искала обяснение, камо ли да звъня, защо са ме поканили, щом търсят друг, какво са ми предложили и т.н.
Виж целия пост
# 93
...

Аз лично не бих искала обяснение, камо ли да звъня, защо са ме поканили, щом търсят друг, какво са ми предложили и т.н.

По скоро да попита дали няма 2 позиции, кото да са от желаните за него . Т.е. жената само нея ли я търсят или още някой желаната област. Защото ясно, в нежеланата търсят мъж, но пък може да търсят мъж и за друга позиция.
Виж целия пост
# 94
Да, да, така става. Но той е звънял да се разправя:

Та не успях да я питам на място и и звънах съвсем културно да я питам защо още по телефона не ми е казала, а отговора и беше - ами сега от вас разбирам за какво става въпрос, аз не знам, че са ви викали за друга длъжност. Моляяяяяяя...тя не знае, че вече са намерили жена за нейната позиция. Да не говорим, че в офиса са тя, управителя, счетоводител и двама търговски представитела. Иска да ми каже, че 5 човека не си предават информация. Да не говорим, че офисът им е две стаи и тя много добре чу какво се случи, защото тя беше в едната, ние в другата стая и имаше широко отворена врата. Върха на нахалството и наглостта е това. Наистина не им се сърдя, че не ме наеха, направиха ми огромна услуга, ама огромна.
Виж целия пост
# 95
Аз казах вече, яд ме беше, че ми изгубиха времето и то умишлено, не че не са ме наели. Фирмата сама по себе не беше нищо особено. В София бол от такива малки фирми.
Колкото до второто интервю, не виждам какъв беше проблемът да ми кажат още по телефона за какво иде реч. Не беше нужно цялото това упражнение и губене на време, както и на други оферти. Щях още по телефона да си им кажа, че не ме устройва търговски представител и всеки по живо по здраво.
Не съм се разправял, въпрки че заслужаваха. Държах се съвсем културно и просто попитах. Защо да не искам обяснение за собственото ми изгубено време?
Виж целия пост
# 96
Искай си обяснение, твое право си е. Аз лично не бих го направила.

Минала съм през много интервюта. Имах случай, където минах през три такива, вкл. цял ден тестове и препитване. Накрая ми връчиха списък с документи за започване и ми сервираха, че всъщност заплатата не е тази, която искам, а по-ниска, но какво пък толкова....трябвало да го приема като чест да работя за тази фирма.  Mr. Green

Не работих там, разбира се, но не съм се и разправяла. Винаги ще има такива фирми....
Виж целия пост
# 97

По скоро да попита дали няма 2 позиции, кото да са от желаните за него . Т.е. жената само нея ли я търсят или още някой желаната област. Защото ясно, в нежеланата търсят мъж, но пък може да търсят мъж и за друга позиция.


Мисля си, че ако започна така да питам във всяка фирма, за да се "подсигуря" ще изглеждам малко нелепо.
Нямам гадателски способности и не мога да знам в коя фирма на коя друга позиция търсят човек. Нали за това са обявите за работа.
За мен това е работа на фирмата, но не и по начинът, по който го направи въпросната.
Не искам да правя драма от това. Просто наистина ми е болно какво е положението в държавата. Един разграден двор, в който всеки си прави каквото иска. Повечето фирми не спазват Кодекса на труда,законите като цяло
 и човешките права, а аз очаквам някаква етика в отношенията.
Виж целия пост
# 98
Извинявай, нещо пропуснах, на колко години си? Звучиш ми така, все едно не си ходил по интервюта....
Виж целия пост
# 99
На почти 24. От както съм завършил съм сменил само три работи. Явно съм имал късмета да попадна от пъвия път на точното място. Ходил съм и на студентски бригади в САЩ и въпреки, че съм работил на ниско квалифицирани работи, мога да кажа, че отношението е съвсем различно. Аз лично като млад човек не смятам, че имам бъдеще в България, колкото и клиширано да звучи. Проблемът е, че доста млади хора го мислят.
Виж целия пост
# 100
Само не знам защо мислиш, че заплатата на търговския представител е по-малка от тази на офис асистент. Може да е по-малка основната заплата, но търговските представители обикновено получават и процент от оборота или бонуси, или и двете. Но не е вярно също и че 90% са мъже, както беше писал някой по-нагоре, даже може би съотношението е 60:40 в полза на жените.
Виж целия пост
# 101
Аз съм склонна във въпросния случай да подкрепя Ангел. Можели са още по телефона да му обяснят, че позицията, за която е кандидатствал е заета, но могат да му предложат друга, която смятат за по-подходяща за него и да му оставят възможност сам да прецени иска ли да се разхожда до там и да водят разговори.

Но от друга страна никак не се учудвам от това. На мен самата също ми се е случвало подобно нещо. Даже и още по-идиотски ситуации е имало. Например преди няколко години търсех работа и си бях подала документите в една фирма, която беше обявила свободна позиция. След няколко дни ми звъни един господин, представя се с трите си имена и ми казва, че ако се спрат на мен той ще ми бъде пряк началник. На него му изглеждало, че съм подходяща за позицията и искал да се видим и да ми обясни в какво се състои работата. Определяме си среща...познайте къде! На спирката на двойката. И там на място, без дори да предложи да седнем някъде, започва да разказва как служителят, работил с него досега напуска и търсят нов човек, защото на него ще му е трудно сам итн., итн. Малко се фрапирах от начина на провеждане на интервюто, но имайки предвид, че господинът беше вече в трета възраст, реших, че сигурно няма изградени навици за тези неща. Предложи ми да отида на място във фирмата и да видя каква е обстановката и какви ще бъдат реално задълженията ми. Казах си, какво пък. И без това търся работа по специалността си. Един ден ще жертвам да пътувам и да видя за какво става въпрос. За целта на следващия ден ставам в 5 часа, за да мога още час да пътувам до фирмата с фирмения автобус. Пристигаме и ме въвеждат в офис, или по-скоро кабинет, който ме пренася в годините на тоталитарния режим. Сякаш времето е спряло там и нищо не е пипано от 1988 година. Господинът ме запознава с документацията, с която ще се работи. Дава ми задача: да преведа един технически текст. И аз понеже съм отвикнала да пиша особено красиво на ръка, му предлагам да седна на компютъра, за да набера текста, който така ще бъде много по-четлив. Той през цялото време се обръща към мен с "Момиче, това....момиче, онова..." Съгласява се да седна на компютъра му. Поглеждам монитора - 10 пласта прах. Явно не е ползван, откакто е инсталиран. Той вероятно вижда реакцията ми и ми казва: "Спокойно, момиче, като започнеш, ще пледирам да ти дадат и компютър." Превеждам си аз текста, той го одобрява и после ме води при друг един директор на по-висше ниво в йерархията. При което всъщност разбирам, че фирмата действително се нуждае от човек на тази позиция, но не са сигурни как ще се развият бъдещите им проекти и дали за в бъдеще ще има достатъчно работа. Все пак на излизане дядото ми обяснява, че щял да "пледира" за мен и да съм си била подготвяла направо документите за назначаване на работа, а той в близките 1-2 седмици щял да ми звънне. И тъй..не се обади изобщо. По едно време ми писна да го чакам, тъй като имах и други предложения за интервюта и му звъннах да каже какво се случва и изобщо ще я бъде ли тази работа. Отговорът беше: "Амии, момичее, те тука още се чудят какво ще стане с проектите. То и аз може да се пенсионирам съвсем скоро, та...ако искаш недей чака, ами ако имаш други предложения, си действай и по тях."

Та така, де. Работата беше малко: Ти върви, пък аз ще дойда.


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия