Темата ми е за размисъл и е породена от коментари и въпроси, които бяха отправени от мои познати и приятелки жени на възраст между 30+ и 40+ и ме накараха да се замисля дали все още българската жена чака да бъде "пусната" за да отиде на почивка или друго занимание. Забелязах подобни коментари и тук в форума по други теми, че след като една жена си има мъж/приятел трябва да е плътно до него.
И ако тук не познавам лично никой, то моя кръг е от образовани и уж широко скроени жени , а някои от тях просто ме учудиха с въпросите си когато обявих, че отивам за няколко дни сама на почивка.
Въпросите варираха от: "И как те пусна?", "Да няма някой там?" ( съпроводено с повдигане на вежди) до "Сама? Е, как така сама?".
Та, мили дами, "пускат" ли ви, питате ли и дали независимостта на модерната българка стига до там да отиде сама до мола, а иначе продължаваме по ориенталски?
Виж целия пост
И ако тук не познавам лично никой, то моя кръг е от образовани и уж широко скроени жени , а някои от тях просто ме учудиха с въпросите си когато обявих, че отивам за няколко дни сама на почивка.
Въпросите варираха от: "И как те пусна?", "Да няма някой там?" ( съпроводено с повдигане на вежди) до "Сама? Е, как така сама?".
Та, мили дами, "пускат" ли ви, питате ли и дали независимостта на модерната българка стига до там да отиде сама до мола, а иначе продължаваме по ориенталски?
Защото така пресичаш от раз всякакви опити за искане на обяснение (защо, аджеба, отказваш) и повторно настояване за среща. Просто повечето хора явно тази фраза бая ги респектира. 
