И как те "пусна" сама на почивка?

за жените Незнам. Но аз съм мъж и жена ми не ме пуска сам на почивка, защото знаела че имало голям разврат по почивните бази! И можело, допуска че ако имало нещо хубаво ще..

За имането има да,а всички знаем на някои мъже колко им е слаб ангела...

Ако му е слаб ангела и без почивка ще намери начин. Как ли пък не, ще го дебна, та още повече да го амбицирам.

Ако човек реши винаги ще изневери. С почивка, без почивка ... И не, не е важен пола.

А аз се зачудих,дедите ни къде ли са се разписвали,щото като нищо,ще излезе,че целокупно българския народ се е състоял от несемейни двойки с по 'амнайсет деца

А църковните бракове? Те са се записвали. Това е била традиционната форма.

Разбира се, че са се разписвали. В църквата.

Ако времето не е достатъчно, ясно, но очевидно хората, които ходят и на семейни, и на отделни почивки, имат повече от 20-те стандартни дни отпуск.

Да,вярно,църковните..

По времето на Османското..Хм.."присъствие" ,та тогава,как ли е било?

Абе баба ми и дядо ми доста след "османското присъствие" се оказаха малко не съвсем женени. Как и защо - не знам. Но добре, че разбраха хората, та след 50 години да станат семейство най-накрая  

Абе,те щото и моите по майчина линия бяха така,та за тва питам..
Понеже наскоро и една дама,в друг форум нарече детето ми "копеле",та се замислих бая в тази насока...Та май ще излезе,че целия ни род сме "копелета"..

Напротив,точно толкова имаме. С децата 1 седмица на море и 1 седмица на балкан. Между тези почивки си открадваме 1-2 уикенда само за нас двамата. Дори и да ходехме аз сама и той сам,пак при добра организация отпуската е напълно достатъчна.

По османско време точно са били в сила църковните бракове.
В по-стари времена (при прабългари и славяни) бракът се е считал за сключен след крадене, откупуване или приставане. Официално се е демонстрирало в общността и държавата не се е намесвала, но са се водили записки кой с кого е семейство. Това устройство е било близко до сегашното регистрирано съжителство.
След навлизането на християнството - църквата започва да определя правила и да "регистрира" сключилите брак, изисквайки те да отговарят на определени изисквания (да не са близки кръвни роднини, да нямат духовно родство, да са кръстени и т.н.).
Единствената призната форма на брак е била църковната венчавка. Живеещите без такава са били отлъчвани от църквата и заклеймявани от обществото.
Задължителен е бил годежът преди сватбата, който също се е извършвал в църквата или пред общинските власти. При разваляне на годеж са трябвали сериозни причини и са се плащали църковни и общински глоби.
Не забравяйте, че при османците българите не са били крепостни. Имали са своя управа и самоуправление при определени ограничения. Нямало е намеса в семейните отношения, изключвайки кръвния данък. Дори местните османски намесници при желание за брак (не говоря за насилията, които е имало) са искали официално ръката на момичето.
Османците са се намесвали дотолкова, че да няма разправии между населението и са следяли за заплащането на баба хакъ - един вид откуп от семейството на мъжа към семейството на булката, че лишават домакинството от работна ръка. Водили са се стриктни записи за договорената и платена сума. Подобно на сегашния граждански брак, но са присъствали бащите и свидетелите.
Разводът е бил допустим само при сериозни нарушения на съпрузите - изневяра, непоправимо пиянство, побоища. И сеже изисквало разрешение и писмен документ от патриарха.
Има и още, но стана дълго.
Гражданският брак отменя църковния на много по-късен етап (ясно кога).
Това, чежне всички архиви са съхранени, не означава, че хората не са били женени. На едните ми баба и дядо бяха изгубени документите, че имат брак и също си направиха (лека им пръст) сватба на стари години и в присъствието на деца, внуци и правнуци.

Fever Ray,много ти благодаря.

Можеш ли да ми препоръчаш къде или какво да прочета повече по темата?
Може и на л.с.

п.п.Извинявам се за спама