Всичко за раждането

Абе и аз имах сравнително леко раждане, ама честно ви казвам мечтая си за секцио. Никой на земята не е способен са ме убеди, че болките след операцията са по силни от родилните.

Аз дадох пример за конкретно раждане, а не съм обобщила, че всички деца минават през това, не ми слагайте думи в устата, много моля! И това, че противниците на секциото не били раждали или имали леко раждане са 100%  глупости и дори не си направих труда да ви изчета мненията подробно. Аз родих секцио, защото имам изменение на ретината и офталмолог ми забрани. Възстанових се супер бързо и нямах никакви усложнения, само синът ми лежа в кувьоз два дни, заради неразгърнато бял дроб с два антибиотика. И това е друго бебе, а не онова,което описах.

Мили дами, не се опитвайте да убеждавате когото и да е било, че секциото е по-добро от нормалното раждане. Просто недейте.

Чисто статистически в разни международни проучвания и аз съм чела, че при деца, родени секцио, по-често се случва респираторен дистрес и нужда от помощ при дишането след раждане. До колкото разбирам, медицината не е на 100% сигурна защо се наблюдава такова нещо, но се смята, че естественото раждане като процес подготвя белите дробове по-добре за първите глътки въздух. Аз смятам, че и естественото раждане, и секциото могат да са както леки, така и тежки, могат да крият рискове и усложнения и  е супер индивидуално кое е най-подходящо за дадената майка и нейното бебе.
Например, въпреки че страхът от болката при естествено раждане на мен не ми се струва достатъчна причина за секцио, ако трябва да сме честни, една ужасена жена, раждаща нормално, може и да преживее доста травмиращо раждане. Тоест, и чисто психологическата нагласа също трябва да е предпоставка при избора на вида раждане.
Аз лично имам вече няколко коремни операции, имам алергия към доста медикаменти, трудно се възстановявам от хирургически интервенции и ако имам щастието да родя естествено, ще съм изключително благодарна.  Някак си не чувствам никакво притеснение от болка, разкъсвания или каквото и да е било. Стига бебето да може да мине нормално през родовия канал, нищо друго не ме смущава или плаши. Като родя, дай Боже, ще сверя реалността с очакванията ми.

Никой не убеждава никого в нищо.
Но уж водим дискусия и е грозно да се каже, че не се чете написаното.
И аз мога да кажа, че някой ме убеждава в нещо, но се базирам на личен опит - 4 деца, 2 нормални раждания и 2 секцио, та не е като да не мога да направя сравнение.

Грозно е и да се внушава, че някой е казал нещо, което не е. Аз също говоря от опит. И това, което написах се отнася в по-голяма степен до Анастасия.

Янна, щом като ти се спори ще цитираш ли къде някой те убеждава в нещо? На мен лично не ми трябва да убеждавам никой в нищо, само разказах моя опит със секциото. Кой как ще ражда не е моя работа и не печеля нищо ако някоя избере да ражда еди-как си. И наистина четеш между редовете. Казах, че ОБИКНоВЕНО противници на секциото са жени, които...не ми се повтаря. Интерпретирай го както си искаш, нямам проблем Плюс това и ти не си имала раждане по естествен път, за да знаеш как е. Явно не си искала секцио и не си имала избор затова така се палиш. За други жени (като мен например) секциото е нещо, което не буди негативни емоции.

Теорията на докторята в болницата, където аз раждах, беше, че секциото е стресиращо за бебето, нямало възможност да се подготви, че ще се ражда.  Евентуалните респираторни проблеми бяха един от доводите им за искат да предизвикат раждане 2 седмици преди термина. По този начин, чрез вливането  на медикаменти,  щели да подскажат на бебо, че е време да излиза.  Аз отказах категорично и предпочетох егоистично да родя със секцио. Благодаря на Господ,  всички възможни сценарии, които лекарите ми описаха, не се случиха. Но пък бях в една стая с една германка, която беше родила нормално 4.5 кг бебе и беше пушка, за разлика от мен. Бебето й , обаче, беше с незнайно каква инфекция, вливаха му венозно 2 антибиотика. Бяха ги изпратили от друга болница, защото не успели да овладеят ситуацията- майката здрава, изследванията й ок, а на бебо показателите лоши. Та- гаранции няма😎.

Ако тези 90% от родилите там, за които говориш за били с избор на екип, аз лично не бих се учудила, че са родили секцио. Обикновено лекарите навиват жените за секцио, не знам по каква причина, честно казано, явно така им е по-лесно, защото ако са нормално трябва да ги чакат.. Нищо против лекарите там, просто в днешно време всички лекари са такива, не само тези в Тина Киркова. Аз родих там нормално без екип и никой не ми е споменал абсолютно нищо за секцио, въпреки че даже преносвах и родих чак след 10 часа престой в предродилна.
И аз по принцип се страхувам от секцио и си казвах, че ще отказвам до последно, ако предложат. Но всичко си зависи от ситуацията, ако тоновете на бебето паднат бих се съгласила. В крайна сметка трябва да избереш по-малкото зло. Но, например, да ме плашат, че е голямо бебето и трябва секцио не бих се съгласила. Това за мен не е основателна причина или риск. Родих 3,700 бебе съвсем нормално и бързо с много малка епизиотомия.
Все пак трябва да се подготвиш за всякакви ситуации и да отидеш да раждаш спокойна и с ясното съзнание, че не всичко зависи от теб и в крайна сметка трябва да направиш, каквото е необходимо, за да имаш живо и здраво бебче накрая.
Успех ти пожелавам и леко раждане!

Това е много интересно, но истината е, че бебчето не натиска никакво вълшебно копче в утробата, с което да сигнализира "Давай, мамо, готов/а съм, раждай ме!"
Всъщност темата за стартирането на родилния процес е все още мъглява за науката.
Спомням си, че на една лекция също ни обясняваха как бебето е активен участник и и избира само кога е готово да се появи на бял свят (основно като аргумент в полза на естественото раждане). Звучи логично! Обаче същата тази вездесъща наука е открила, че раждането се задейства като сбор от процеси - най-вече на хормонално ниво + един протеинен и няколко в матката. Уви, те понякога не чакат бебето да е "готово" - иначе нямаше да има преждевремено раждане изобщо. (Вярвам, всички ще се съгласим, че е необходимо да се разбере повече за задействането на този механизъм с цел да се предотвратят преждевременните раждания, а не за да си избистрим вечния въпрос "секцио или нормално" )
И изобщо - ако можеше да се предвиди кога тези процеси ще започнат или кога бебето ще е готово - терминът щеше да е най-точната дата на света. Но за да ни е още по-забавно, от значение са и фактори като зрялост на плацентата, състояние на шийката на матката, големина на човешкия мозък чисто еволюционно, и какво ли още не
И така - неведоми са пътищата родилни!

Някои от последните проучвания твърдят, че бебето играе доста голяма роля в стартирането на процеса на раждането. Именно протеини в белите дробове на бебето стартират процесите в тялото на майката. Ето тази статия е любопитна (попадала съм на още няколко подобни) - https://www.sciencedaily.com/releases/2015/06/150622162023.htm
Има и други фактори, които влияят на раждането и именно заради тях понякога процесът започва по-рано от необходимото - инфекции, заболявания и други бъгове в системата.
Иначе и аз смятам, че всъщност науката знае за човешкото тяло много по-малко, от колкото ни се ще.

Ooo, благодаря - и аз четох май точно за тези протеини, но не бях разбрала, че и бебчо играе роля при отделянето им. (И на мен ми е любопитно като тема + наскоро спорихме с мъжа ми )

Първо раждане - нормално, цяла нощ с контракции, после в предродилна не беше лесно, а в родилна заспивах на магарето от умовра, накрая ме понатискаха, за да извадят бебето. Станах сама след около 20 чадаса, измих се и тръгнах да си търся бебето. Бяха го взели, защото задпивах и не знаех дали ще чуя, ако нещо стане с него. Възстановяването беше около месец и то защото не се сетих по-рано да отида да махнат останали конци след епизиотомия. Два дни след отстраняване на конците бях като нова.
Второто - спешно секцио в 33-34 г.с. самата операция мина добре, бебето извадиха за половин час (и тук имаше изтласкване с натискане над корема) и после още толкова отне да ме зашият. Беше неприятно усещане самата операция, не се усеща болка, но се усеща човъркането вътре. Станах сама под ръководство на рехабилитатор след 13-14 часа и първият ден беше лесно. Вторият беше по-болезнено, защото ме пусна упойката, натам поолеква вече. Възстановяване около 3 месеца. Имах дискомфорт в областта на среза при нормално и бързо ходене, при вдигане на повече от 2-3 кг, лягане, ставане, сядане и т.н. След това се оправи всичко.
Ако трябва да обобщя, бих родила още два пъти нормално, ако можех да си спестя секцио. В най-болеьнения ден бях готова на пет нормални раждания.
Престоят на 12 ет. в МД при воторто бебе беше, меко казано, ужасен, но мина. От докторката, която ме оперира, а беше готова да ме чака и за естествено, съм много доволна и съм ѝ благодарна за всичко, което направи за нас. Казва се д-р Ивет Райчева.

Здравейте момичета радвам се, че я има тази тема, защото имам много глупави въпроси, които ме е срам да задам на познатите си. В 14 г.с съм и ходя при една гинеколожка за следене на бременноста. Но когато напредна с месеците трябва да посетя болницата, която съм избрала и да кажа, че искам да родя там или? Или когато получа по-силни контракций направо да отида там и тогава да говоря с лекарите..

Ако нямате избор на лекар, може да отидете в болницата доректно като започнат контракциите.
Ако имате предпочитание към лекар и ще раждате с избор на екип, е добре месец преди термина, ако бременноста протича нормално, да потърсите лекаря, за да може той да ви проследи до края и да ви каже какво, как, кога. След това, когато наближи раждането, му се обаждате, че започва раждане (при първо раждане обикновено има достатъчно време за моткане) и той ви казва кога точно да отидете в болницата.
При естественото ми раждане когато започнаха контракциите беше вечер и лекарката ми каза да си взема багажа и да ходя да нощувам в болницата под наблюдение, за да не „си разказваме цяла нощ контракции по телефона”. На сутринта провериха разкритието, спукаха мехура и т.н.
При секциото ме приемаха два пъти за задържане. Първият вървеше и с кортикостероидна терапия за разгръщане дробовете на бебето, защото имаше подозрения за накъсяване на шийката на матката. Изписаха ме, след ден започнаха контракции, хоспитализираха ме за задържане, но се наложи още същия ден спешно секцио. Докторката ми даде обяд и си тръгна, като каза на останалите на смяна какво да правят. След няколко часа установиха разкритие и губеха тоновете на бебето, обадиха ѝ се и след час тя беше на линия за секцио.

Аз след моето наистина травмиращо естествено раждане, смятам следващите да са секцио. За мен естественото раждане има доста неизвестни и когато протече идеално е супер, но моето не беше такова. Не можах да избутам бебето, имах епизиотомия, скачаха ми върху корема и какво ли не, накрая го извадиха с вакуум и имаше хематомче. Бях ужасена за бебето и от суеверие не исках да се чувам с хора и тн. Преди няколко седмици  моя близка приятелка роди секцио и след час початихме и звучеше супер осъзната и бодра, всичко беше минало много гладко и беше усетила от раждането много повече от мен. Аз не знаех къде се намирам първо от болка, а после от стрес и притеснения. За мен естествено не значи непременно по-хубаво, но това е продиктувано от наистина гадното мое раждане.