Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

А какви книги четете на децата си в момента?

  • 12 296
  • 110
# 15
Пина, доста от Франклин го има на библиотеката. Ние Грузулака също от там го прочетохме.


О, сигурна съм! Но някак не стигаме до него, толкова неща имам набелязани, че и тях едва насмогваме, всъщност даже не успяваме да насмогнем . Не съм много запозната, но чувам, че е образователна поредица. Тъкмо по този повод да си кажа, че аз изобщо не държа детската литература да бъде образователна. Макар, че на тяхната възраст са толкова 'девствени', че реално всичко се явява някакво образование. И се сещам за поредицата за Божана, понеже е спомената по- горе. Ние взехме само една от нея пак от библиотеката. По скромната ми преценка си е направо 6+ възрастта, да не е и 7+. И текста е доста пространен, героите сложни, в тях трябва да се разпознават гръцките митове и легенди, поне в тази книжка, на която ние попаднахме. Мен не ме спечели, малко ми е насилена, но чувам, че е много харесвана.
Виж целия пост
# 16
Аз казах, че не харесвам Франклин, даже ми е нелогично и далеч от образователно. Пина, хващам се за думите ти, но не е насочено към теб, аз също съм чувала да я наричат образователна поредицата. Но някак нелогично ми се струва Франклин, който е животно, да си вземе домашен любимец също животно. Сред приятелите му има представители на всякакви животински видове, включително охлюв, обаче си мислят какво животно да си вземат за домашен любимец. Майка му е бременна, което при костенурките не е точно вярно и други такива. То ясно с поука са, ясно, че придават на Франклин човешки качества, обаче някои от нещата много ми бодат очите.
Виж целия пост
# 17
Моето дете на 3г и 7 м. много обича книгите от поредицата Открий тайната
На издателство Хермес
Тя самата казва че са и любими и си ги взима и си разказва истории по тях
Виж целия пост
# 18
Няма проблем, аз така или иначе не съм дори разгледала нито една книжка от безбройната поредица, за чела да не говорим, но от коментари съм чувала, че е образователна.
Виж целия пост
# 19
Малчо е на 3 год. Все още сме на кратките версии на класическите приказки,Барбароните,приказки за 1 минута и всяка вечер "Джак и бобеното зърно",направо се изприщвам като го видя да я носи.
Много харесва и книжките за Ана-Ана на Алекси Дормал и Доминик Рок. Повече картинки и по-малко текст.Все още не успява да се заслуша в нещо по-дълго.
Виж целия пост
# 20
На 3г е идеален за Грузулак и Детето на Грузулака.
Виж целия пост
# 21
Сега видях,че това са книжките на Джулия Доналдсън.При нас са с друго име  - Трофоти и ...
Мисля,че още не му харесват,защото никога не е посягал да си ги взима когато си избира приказките.
Виж целия пост
# 22
Аз Франклин не бих я нарекла образователна, а възпитателна поредица. На 4г. беше голям фен. И определено някои от книжките вършат работа. Първата книжка, която купих беше Франклин и гръмотевичната буря, тъй като тъкмо се беше уплашил от една буря. После купих  Франклин се страхува от тъмното. Има попадения определено, но не всички, тъй като с търговска цел са издадени доста истории. Но при мен е бонус, че Франклин е момче  и по характер доста подобен на сина ми -  по-кротък, притеснителен : )

Що се отнася до Малката Божана, на нея попаднахме случайно. Искаше да му купя книжка с приказки само защото на корицата имаше дракон, а аз видях, че няма кой знае какви илюстрации  вътре или приказки, които не сме чели. Та го насочих деликатно към книжка от поредицата без да имам представа от книжката . Една от книжките е Малката Божана и чудовището Тъмп / нарисувано като двуглав дракон и се появява в тъмното  - идеално за нас/. Другата книжка е за подводното царство, а те след драконите и динозаврите морските животни са следващата ни любов.
Иначе съм съгласна с мнението ти. Но аз се наложи да се приспособявам, защото сина ми я харесва. Пространните абзаци ги съкращавам в движение. Тук - таме обяснявам. Вече сме прочели три от тях и сега упорито иска следващата.
Виж целия пост
# 23
На мене много ми напира да споделя две книжки, които силно са ме впечатлили, макар по коренно различен начин всяка. Най- хубавото е, че и двете са от български автори.

"Приказка" от Захари Карабашлиев и Силвия Карабашлиева. Илюстрации Ива Сашева. Историята няма да изненада с нищо. Повлияна е от Малката кибритопродавачка, автора сам си го казва. Аз откривам и нещо от Пинокио или друг класически герой, може би не се сещам точно, защото на финала една парцалена кукла оживява и става истинско момче. За нас много познато, но за децата все още не, дъщеря ми беше запленена от магията, аз се изненадах, че тя така я възприе. Много я хареса. Разказана е някак ефирно, допада ми. Най- много харесвам илюсрациите. Адски са красиви и романтични. Много ми допада и, че пейзажа е градски, като даже присъстват панелни блокове, които никак не са грозни. Защото днешните деца растат в града и това е естествената им среда. Повечето не са стъпвали във ферма, кокошкарник и свинарник са толкова екзотични неща, че трудно им се обяснява, даже. Макар, че моята дъщеря много силно се интересува от селския, фермерски живот. Аз нямам нищо против, даже ми е мъчно че не мога да ѝ го покажа, но вече нямаме село, т.е. имаме, но там няма живот. Толкова искаше да види кокошки дтето...

Скрит текст:



И така, аз тази красота с кеф я разгръщам и чета. Из нета се намират още илюстрации, да се видят, също и корицата. Текста не е особено дълъг и според мен за 4 или малко преди 4 години вече си е съвсем на място.

Другата е "Топлото човече" на Мая Дългъчева. Илюстрациите са на Невена Ангелова. С тях ще започна - на мен страшно много ми допада този стил. Толкова са ми сладки децата и изобщо героите, много мили. Също красива книжка, която да си гледаш с кеф. И страхотно отразява мислите и чувствата от историите.
Книжката представя историите на няколко различни деца, не съм ги броила, може би 6-7 или даже 8, май не повече. Тематиката е странна и нехарактерна за детска книга. Издателството - Жанет 45, получи награда за нея, тя излезе есента на 2017, съвсем прясна е. Накратко казано - говори се за проблемите на малките деца. Свикнали сме те да са все щастливи. Всеки от представените герои преживява труден момент. На едно от децата е починала любимата му баба, на друго родителите са се развели и бащата е напуснал дома. Също има дете с умрял домашен любимец, има дете, на което се е родило бебе (братче или сестриче, няма значение) и се чувства отхвърлено. Финалът е за дете, което страда от Синдром на Даун и търпи подигравки, яде бой, избягват го. Последната страница и корицата отзад са върховно трогателни, където всяко дете трябва да отвори подарък (корицата се разгъва и кутия с панделка се отваря) и вътре да види кое е най- ценното нещо на света. Там има огледало, в което детето вижда себе си.
Книжката е тъжна, на мен при всяко прочитане ми се доплакваше. Даже сега като описвам и се сетих за някои детайли пак ми се дорева. Аз се притесних детето да не се разстрои, но не. Тя явно не разбира драмата. За сметка на това ѝ беше много интересно и да слуша, и да разглежда. А този подарък на финала с огледалото ѝ стана толкова любим, че я разчекна от разгръщане. Даже си измисли своя, по- различна, история около него. Обаче някои деца могат да се разчувстват, знам ли, моето е пън. Не е книга за всеки човек, нито за всеки момент. Много интересно е, че книжката не предлага решение на нито един от проблемите, само предлага утеха. Много е топла, не случайно е и загалвието за Топлото човече, което обикаля, за да дава утеха на тъгуващите деца. И някъде много успешно, според мен. Историите са съвсем истински и децата са реални, Мая Дългъчева работи в детска градина в Германия.

Скрит текст:




Текстът е дълъг, но е на отделни глави и може да се чете на части. Макар, че ние го четохме почти наведнъж, много се увлече дъщеря ми, наистина.

cherenlebed, и ние точно за чудовището Тъмп взехме и тъкмо заради дракона.

Допълвам, че от Топлото човече могат да се видят още много страници в гугъл, аз умишлено гледах да покажа други, които ги няма, за да се създаде по- пълна представа. И за Приказка така.
Виж целия пост
# 24
Здравейте, включвам се и аз в темичката ви. Имам две дечица, на 1ги 8месеца е малкият, а големият след месец ще прави 6. На големият от тази зима почнах да му чета вечер по една глава от дълги книжки, към по бебешките вече загуби интерес. Четохме Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, Туфо рижият пират, Бирлибан, Незнайко и двете части. Бирлибан не го бях чела и препоръчвам с две ръце за 5-6 години деца. Има много приключения и смешки, изобщо много ни допадна. За Незнайко интересно, към първата част, която на мен по ми харесва, нямаше особена реакция от детето, но втората част, която според мен е много скучна предизвика голям фурор. Още и още си приказва цитати и избрани моменти от нея.
Виж целия пост
# 25
И аз харесвам повече първата част на Незнайко, но може би втората допада повече на момчетата, защото е някак си по-техническа (по мои далечни спомени).
Виж целия пост
# 26
Да, сигурно е така. Тъкмо като ми се види съвсем досадно и си казвам "ей сега вече ще заспи" и той се активира и започва да дърдори.
Виж целия пост
# 27
Силно препоръчвам поредицата "Защо? Какво? Как?" - любими са на сина ми още от 1-годишна възраст, когато разпитваше по картинки и са подходящи до поне 4-5 според мен.
Ще препоръчам и две по-нестандартни предложения, понеже са на английски, но ние му ги четем на български (просто не знам да са издадени на български, а много ми допаднаха). Това са му сред двете най-любими книги:
Bear and Hare: Where is Bear? на Emily Gravett (както и останалите книжки от поредицата за мечо и зайко), която съм открила засега само в store.bg и другата се наложи да я поръчам от Orange с доста скъпа доставка от Англия, но си струваше, от няколко дни постоянно ни преследва да я четем (уточнявам, че е голям любител на влакчета), е
The Little Engine That Could, Platt & Munk. Бих ги взела в български вариант, ако ги бях намерила издадени в такъв.
Много харесва и Машина за гушкане на издателство Рибка. И въобще издателството има много хубави книжки.
Като любител на превозни средства харесва и ОТКРИВАТЕЛИ - Превозни средства на Фют, с капачета. Основно разпитва по картинки и учи кое какво е, но с тези книги може да се занимава с часове.
Моето тяло на Фют с капачета също беше много харесвана книжка.
Само да уточня, че той върви след мен с тези книги и ме разпитва по тях, рядко стои да му чета нещо, иска да се включва, да казва кое какво е, да разгръща сам, или сам идва да ми чете и да показва кое какво е и да ме пита, ако някъде не е сигурно, въобще четем си взаимно, не е бил пасивен слушател никога Simple Smile Затова и ми е трудно да го задържа с приказка, но и мен не ме привличат чак толкова, стихчета с рими съвсем. Имаше периоди на интерес към "Трите прасенца", "Вълкът и седемте козлета" и "Котаракът в чизми", но основно заради картинките. Сборни книги въобще не го привличат, харесва малки, тънки книжки с много картинки, които да прелиства сам и ще задава въпроси по тях, ако ще са приказки.
Виж целия пост
# 28
Ох, за мен тези с капачетата се оказаха много досадни. Тъкмо за Човешкото тяло на Фют имаме, сигурна бях, че ще я хареса. Тя не я беше виждала, но само като чу, от друго дете, си я поръча на Дядо Коледа и все за нея говореше  чакаше. Аз пък я крия, белким ми се размине. Много е хубава, но ми е толкова отегчително да разгръщам и чета едно и също, да отговарям на едни и същи въпроси...
Виж целия пост
# 29
Ние пък имаме Удивителното човешко тяло. Наподобява рентген и се движат разни неща и той я харесва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия