Мъжът ми много ме дразни

Не ходете на места, където някой да трябва да става и да тича подир детето, докато другия си седи на телефона.
В събота или неделя, събирате една раница за пикник и заминавате тримата някъде сред дивата природа: около всяко населено място има такива на максимум 45 минути. Най-добре без мобилно покритие. Детето да си рови и да се занимава на воля без нужда от контрол всяка секунда, както е в кварталното кафене или на катерушката. А вие ако трябва си вземете карти, табла, настолна игра: нещо, което да ви принуди да си общувате като за начало, ако толкова няма наистина какво да си кажете в момента.

Аз смятам,че за един добър баща е съвсем нормално да иска да прекара свободното си време с детето. Ние също излизаме навсякъде тримата.
Само 3-4 пъти в годината се  случва да излезем вечер двамата .

За мен е нормално бащата да иска да е около детето си. Абе като гледам "проблемът" е че не си говорите.
Да попитам - преди детето имахте ли общи теми за разговор? Ако не - що си седнала да се вайкаш сега? Като си го взимала тоя твоя мъж къде си гледала?!
И моят мъж ме дразни (къде си хвърля дрехите, как яде, как ми дава акъл докато готвя...), но аз съм си го избрала и го обичам такъв какъвто е. Перфектни хора няма!

Авторке, извинявай, но мисля, че си нямаш проблеми и си решила да си ги измислиш.

Нормално да е иска да е около детето, ама авторката пише, че не му обръща кой знае какво внимание, вижда го за кратко и сяда на компютъра и навън само тя търчи след детето...
Неговата работа май е "хем не искам аз да го гледам, хем на друг не го оставям" и ако може само жена му да се гърчи...
Нямат и какво да си кажат...не мисля, че си измисля проблемите. Чела съм я и в други теми и според мен проблеми си имат, освен това е много преуморена от детето вече и има нужда от почивка, ама мъжът й май не е на това мнение...

Зависи. Когато страдаш от хронично недоволство, малките камъчета са тези, които обръщат каруцата.

И какви са другите теми? Не отговорихте на този въпрос, а няколко човека го зададоха. Ако е астрология или хомеопатия - разбирам защо мълчи. Аз направо бих се развел, ако съпругата ми ме подхване с подобни теми (шегувам се - беше изяснено на много много ранен етап, че не се интересува от подобни неща )

Човек като си общува по цял ден с 2 годишно (нали толкова беше) тотално изтрещява и иска да си говори с възрастен човек. Резултатът от това е едно дрънкане, което пък задушава работещ човек, особено пък мъж. Работещ човек, на когото примерно през 5-10 минути идват да му искат нещо, свързано с работата, или отхвърля по 50 мейла и няколко кол-а на ден и после му надува главата и зажадняла за нормална комуникация мама, опознаваща "трудната страна на майчинството"

Доколкото разбирам от описанието - човекът се опитва да бачка за 2ма, за да компенсира домакинство с 1 заплата, Вие пък изтрещявате самичка с детето - решението е просто, но когато човек се заинати (в случая май беше той упорстващият срещу ясла?) е трудна работа... Но все пак Вие сте си отделен човек, способен да решава за себе си, така че ако истински искахте да почнете работа, щяхте да сте го направили.

Алтернативите са бавачки, баби, които да Ви дадат време да се виждате с приятелки и естествено висене по цял ден на площадката (задължително носете, зрънчо и чипс за детенцето, ако огладнее ) и сприятеляване с други мами/баби, посещаващи същото място. Това малко ще задоволи необходимостта Ви от социален контакт и няма да чакате само на съпруга си за тази работа.

По-скоро, голяма част от писалите по-горе не са чели или не помнят как преди години авторката е писала, че иска да се раздели с мъжа си, че не го обича, не е щастлива с него, но е останала, като е разбрала, че е бременна. Сегашното положение на нещата е съвсем логично развитие на тази история.

Аз си спомням, че преди време мъжът ѝ искаше да живее отделно от нея и детето им, защото майка му не му позволявала, или нещо в този дух беше...

Не си сама...Ама наистина големи дразнители са тези мъже. Мине се не мине малко време, в което ти е спокойно и хоп налазят ти нервичките! 🐒То бива бива наглост, ама от къдя на къдя бе?!?!?!?

Следя темата и чета коментарите. Като цяло терзанието ми е не толкова, че си мълчим - аз има с кой да говоря и не ми липсва социален живот, а просто се чудя защо трябва да се насилваме да сме заедно като няма дори какво да си кажем. Иначе обикновено подхващам някакви злободневни теми примерно нещо, което съм чула в новините и т.н.
За работенето, за момента няма места в яслите, бабите и те немогат да помагат, а ако вземем гледачка ще ми отива цялата заплата там и то няма смисъл.

Кой е казал, че трябва?

И ние сме така. Темите на разговор са: децата, работа (защото донякъде е обща), секс иии ...май това е. Всичко останало е повод за скандал. И когато назре такъв, направо излизам от стаята. Почти всеки ден. Или пък казвам "спри до тук'. Какъв е смисъла ли? Децата.  Ако не са те, и една секунда няма да си го причиня. Е...отвреме на време може да правим секс.

Явно хората възприемаме караниците по доста различен начин.
При мен лично, дори и често да се припираме с любимия мъж, чувствата не отслабват.

Само на секса не ми пречат, иначе на всичко останало му е* м* . Не мога да вирея с човек, с когото не съм на една вълна и не споделяме еднакви виждания.

А с времето ли се разминахте? В началото на връзката имало ли е индикации за неразбирателство?