С ММ 4 години живяхме при моите родители. Ако мислите, че ми е било песен - хич не беше, бях между чука и наковалнята, но както и да е. По онова време брат ми вече живееше при дядо ни от майчина страна, защото се скараха много сериозно с баща ми... на тема политика, говоря за периода веднага след 10 ноември. Дядо ми почина на втората година, брат ми си остана сам там.
На мен не ми идваше наум, но колежки са ме питали: Защо не се изнесете там, все пак сте трима? Отговорът на майка ми: Хем няма да има кой да ти помага, хем постоянно ще ти се влачат на гости, че им е близо (има предвид свекърите и зълва ми, не че не се самопоканваха почти всяка неделя и у нашите, де).
Имаше известно право, но не беше само това причината - тя си къткаше брат ми, те са единен фронт срещу баща ми, а спрямо мен сякаш изпитваше някаква ревност, защото баща ми имал слабост към мен.
Знам какви са форумните нагласи, но те ми повлияха сериозно да родя на 23, още студентка, без идея какво ще правя занапред. Е, не са ме оженили насила, но натиск си имаше - ще живеете тук, какво толкова, как ще правиш аборт, това е 99% безплодие в бъдеще и т.н.