Да го излъжа ли?

    От тази тема са минали 4 дни, откакто е пусната. Искам да подкрепя авторката. Правилно решение сте взели. Всички са прави, че като е арабин, по-добре да бягате надалеч от него. Всички араби в началото се държат много добре. Писала съм се с араби, дори си писах и говорих по телефона и скайпа две години с един арабин и разбрах много добре какво представляват мъжете араби. Тогава още бях на 20-годишна възраст и тогава жените в тази възраст са все още много наивни и доверчиви. В началото така те омайва и си мислиш, че това е най-прекрасният и мечтаният мъж, който си срещала някога! Арабите са големи манипулатори. За съжаление, за приятели не стават, защото в тяхната глава няма такова понятие да бъде "приятел" с жена! Не трябва НИКОГА да разбира, че вие имате дете от него! Ама НИКОГА! Като разбере, че сте го излъгали и някъде там по света има дете, ще го потърси и ще ви го отнеме. Радвайте се, че сте се отървали от този мъж. По-нататък той щеше да огорчи живота ви. Рано или късно щеше да покаже своята същност. Когато нещо им отказваш, тогава започват да си показват своята истинска същност!

Гнусничко, тесногръдо изказване.

Великолепен довод. Понеже хич няма деца с неизвестен баща, нито осиновени - като тези на Мама Ру, които си живеят без подобни тежки, непреодолими терзания.

Единственото смущаващо в нейния случай за мен е необходимостта да бъдат излъгани както биологичният татко, така може би и родителите на самата Хобби, ако детето се запази.

-----

И лично за мен изхвърлянията, че че България - по аргумент от обратното - е черна, нецивилизована държава и тук дете - не и не, абсурд! - не може да се гледа, са доста прекалени.

Не знам, даваш ли си сметка, че описваш ситуация съвсем различна от тази на авторката?
Ти си родена в семейство, имаш баща, знаеш кой е.
Имаш баби и дядовци, които те приемат и обичат, и винаги биха помогнали ако има нужда.

Авторката е в съвсем различна ситуация- не само че бащата ще бъде силно неизвестен, но тя самата написа, че и семейството ѝ е против арабина и възможността да се омъжи тя за арабин.

Значи, тя и родителите си трябва да лъже, и да измисля истории за произхода му, които лесно ще лъснат като се роди.
С толкова много лъжи, как ще живее това дете?
Как ще се оправи тя абсолютно сама, какво бъдеще всъщност ще му осигури?
Един грип да я повали и какво прави?

Значи в случая ти не мислиш за детето си, а за собственото си его и да си начешеш егоизма.  Хората, които не искат да имат дете от определен човек или в определен момент от живта си, вземат предпазни мерки. В 21-ви век сме, има много методи за контрацепция. Ти си живяла на семейни начала месеци наред с този арабин, но за деца говорихте ли? За сериозност в посока да бъдете семейство някога? Май не?! Живели сте заедно и човека /млад и волен/ си е имал безплатна любовница и слугиня 2в1. Ти обаче на собствена глава си вземаш решението, че въпреки несериозната ви връзка, ще спиш с него без предпазни средства - Защо? Какво си мислеше, че стане ако забременееш? Че тоя арабин ще те приеме за негова жена и ще поиска да се ожените ли... понеже голяма част от българите правят така? Би трябвало за толкова време заедно да го опознаеш що за човек е той конкретно. Той има също толкова вина за случилото се колко теб - съгласил се е да не ползвате предпазни мерки, а в същото време иска само "начесване", без никаква перспектива за семейство и деца.
От цялата работа, в следствие на вашето безотговорно поведение и на твоя огромен егоизъм, ще родиш едно дете, което няма да познава баща си /по твое желание, породено от безхаберието на бащата/ и цял живот ще слуша лъжи по негов адрес, т.к. едва ли ще му кажеш, че баща му е някакв си арабин, който е имал временна чисто сексуална връза с майка му, ама като разбрал, че е бременна и поискал да бъде абортирано.
Съветът ми е първо да помислиш за детето си, а позле за себе си.

Авторката е взела решение - ще си гледа детенцето, няма да го убие
Мисля,че това е правилния избор, въпреки всичките неизвестни, които я чакат.  Но пък какво изобщо е сигурно в този живот?!
С нейните родители все някак си ще се оправи. Дори да знаят, че бащата е арабин,  в крайна сметка нали няма да им се пречка,няма да им е пред очите.
 И моето семейство не примират от любов към арабите, но обожават децата ми.
Сигурна съм че авторката ще се справи.
 Но пак повтарям, не трябва акцента да се слага върху произхода на бащата, най-важното е, че фактически баща няма да има.
Излишно е да я вкарвате във филми, бягай, крий се,смени държавата,смени  си самоличността и т.н.

Авторке,все пак ти го познаваш, как мислиш, че би реагирал, ако евентуално научи,че вече детето е факт?
Доста мъже, независимо от националността,  не се отнасят достатъчно сериозно към това къде си пръскат семето. И в България имаме достатъчно примери за бащи, която изоставят децата си.
Този поне не те е заблуждавал, че ще си играете на семейство и че може да разчиташ на помощ.  Неочаквано за всички е изиграл ролята на осеменител и вече не е нужен.
Ти мислиш ли все пак да го уведомиш,че ще запазиш детето и да го успокоиш,че няма да искаш издръжка?
На мен ми е интересно как щеше да се развие връзката ви,ако не беше бомбата с бременността. Ти не си имала сериозни намерения,  той също, пък цяла година сте изкарали. Заедно ли живеехтв или само се виждахте?

Междудругото  познавм една двойка, момчето е сириец, момата от руските републики. Тя е поне 4-5 години по- голяма,  има някакв недъг с едното око, доста забележим, но за сметка на това май е доста добродушна. Тоя обаче е някакво олигофренче, лъже - маже. Бях сигурна,че само я използва да му топли леглото и обслужва битово. Много се изненадах, когато наскоро разбрах,че са се оженили. Не знам каква е причината, дали бременност, дали друго. Може пък да се обичат, защо не?! Едва ли е за виза обаче, щото тя не е гражданка на ЕС, за да се закрепи за нея, пък и на сирийците гарантирано получават статут заради войната.

Всяко нещо струва друго нещо. Труден избор, защото накъдето и да поемеш, цената няма да е малка.
Повече щастливи дни ти желая.

Живели са заедно година-две. За толкова време трудно се опознава човек напълно. То понякога и цял живот не стига за тая работа. Така че никой, най-малко тя, не може да предвиди как ще реагира, ако разбере. Ще бъдат свободни съчинения.

Взела е решение, успех й желая.

Афродита, доста крайно изказване. Доста е спорно кое е егоизъм-да направи аборт или да роди. А самотните майки, избрали да забременеят от донор, да се гръмнат ли?

Освен това, не виждам защо някой ден авторката да не каже на детето, че баща му е от арабски произход. Ще му обясни нещата както са си. Децата заслужават истината. Когато детето е на достатъчна възраст, че да осмисли ситуацията, ще осъзнае, че майка му, въпреки липсата на подкрепа от баща му, е решила, че ще го отгледа, а не да се отърве от него.

Иначе, и аз се възмущавам на безрасъдното правене на деца, но бременността на авторката вече е свършен факт. В крайна сметка всеки носи последствията от действията си. Тя е намерила решение за себе си. Избрала е да си носи кръста и да бъде майка, въпреки трудностите, които я очакват.

Егоизма е да го задържи и да го лъже цял живот. Самотните майки родили от донор са нещо съвсем различно, от безмозъчно правене на секс, с човека който ни най-малко не ти намекнал, че иска да сте семейство и да имате деца. Не, че след появата не детето не може да стане раздяла, но едно е да спиш с някой, без да се пазиш, и с пълна умисъл, че може да забременееш и съвсем друго е да ви завърти живота впоследствие. Тук говорим за една конкретна ситуация, а не по принцип за всички самотни майки.

Дори и с предпазни средства понякога може да се забременее, а пък аз адмирирам решението на жената да поеме по-трудният път и да си отгледа детето вместо да го убие. А някой ден, когато е осъзнато може да му каже истината. Онзи като не иска и да чуе за дете няма как да стане насила.

Нека да не влизаме в ролята на съдници. Случило се е това, което е трябвало да се случи. Въпреки хормоналните проблеми на авторката, бременността вече е факт.  Мисля,че въпреки шока и страха, авторката се радва. Ще се справи!

Все пак години наред не се случило да забремене от някой бял, чист и свръх интелигентен българин или европеец. Случило се е точно с арабина. Ирония на съдбата.

И аз мисля, че никой няма право да критикува авторката. Тя писа, че е над 30 години, което може да означава и 31, и 39. Не е толкова стара.
Аз родих малко преди да стана на 42, близнаци, десет месеца по-късно се разделих с бащата, от няколко месеца съм разведена. Гледам сама не едно, а две дечица, в България. Родителите ми са болнави, макар и не толкова възрастни, помагат с каквото могат, живеят на другия край на града. Бащата ги вижда два пъти в месеца за по седем часа.
Нищо не ни липсва, децата са прекрасни, имам чудесни дрешки и играчки от близки, приятели и роднини, от детската кухня ми дават допълнителни бурканчета, когато има такава възможност.
Децата ме правят истински щастлива. А се родиха екстремно недоносени, едното с доста проблеми, включително се наложи операция на главичката. Сега първото близначе няма никакви следи от недоносването, а второто се развива добре, пред прохождане е.
Повече от сигурна съм, че авторката ще се справи. Желая й лека бременност и красиво и здраво бебе!

Поздравявам авторката за смелостта да вземе решение да роди дете!
 Afrodita, ти си типичен пример за "тъмния балкански субект на 21 век" - без извинение! Как не те е срам да говориш така на жената и всъщност с какво си по-различна от човека, когото не познавш и наричаш с обобщението "арабин"! Имаш ли представа колко нашенски си "бели араби" са си изоставили децата точно по същия начин?

Съни хоб, радвам се, че писа и че си добре. Всичко ще е наред. Лека бременност и раждане ти желая. Да, майчинството е ценно. Точно затова се планира. Дано да си добре и да имаш сили да се справиш.

Мама Ру, има случаи на бити, примамвани в други държави и насилствено отървани от бременността. Особено от северноафрикански мъже. Тук нашумя случай с известен алжирски певец - Шеб Мами. След 4 годишна връзка, в която противозачатъчните са оставени на французойката тя забременява. Менажерът му и певецът я примамват в Алжир, затварят във вилата на певеца, упояват и някакви жени са я удряли в корема. Фетусът оцеля. Тя успя да го осъди и той лежа в затвора във Франция. Тя казва, че го обича и ще разкаже на дъщеря си какъв прекрасен човек е. Не е виждал детето и не се интересува. Вероятно е женен и има деца с тяхна жена и срамът е голям. Има и други. Като раждах дъщеря ми имаше тъпа французойка, която раждаше от женен мароканец с 3 деца. Не разбираше защо той се сърди, че му пратила писмо с поздравления, че ще става баща. За да не го съди, той дойде да признае детето. Тя едвамвързваше двата края. А той имал израстъци по пениса, от най-странните, които предизвикват рак. Беше нисичък, с оредели коси и караше трошка. Страхуваше жена му да не разбере.

За тях, ако жена, с която не са женени, прави секс със тях, проблемът си е неин. Така са възпитани. Затова техните жени, ако ходят, ходят с мъже от други етноси.

Моите родители са ме създали, когато са били с около десетилетие по-млади от родителите на Мама Ру. Живи са, здрави са и работят. Внуци не щат да гледат. Свекърите и те. Възрастта, сама по себе си не е проблем. Проблем е неприемането на произхода на детето от семействата, липсата на грижа и общуване с бащината рода. В БГ външният вид може да се окаже проблемен за детето.

Натака, гледала съм недоносено без да съм била сама. Тежко е. При това моето, освен с храна, проблеми не имало и е здраво като бик. Не всеки може да се справи без да изкукурига. Дрешките от приятели са ок докато децата са малки. Моите искат iphone8, iphone7бил срамен. Дрехите ни трябва да са маркови и не от разпродажби. От училището организират непрекъснато екскурзии, де в Испания, де в Ирландия. Частни учители, кандидатстване, училищни такси, екскурзии. С времето става все по-скъпо.

Дъщеря ми не иска да дружи с деца от бедни, емигрантски семейства. Вдигнала скандал, че я настанили до опърпано, по думите и, дете. "Те серат по дупки и живеят в колиби, мамо". Учителите опитаха.........  но с мъжа ми дружно рипнахме и ........ детето си седи само на последния чин ако и да е отличник. "Аз трябва да развивам значими и полезни приятелства с деца от образовани и съвместими с френските ценности, мамо"  ми съобщи  потомството. Нищо не мога да кажа, защото не съм растнала тук. Според ММ е право на личен избор. Та и това не е за подценяване.

Невена, по-интересно е ти как подкрепяш странните изказвания на децата си? Моите от нищо не са лишавани, но ако оплюят безпричинно друго дете, няма да срещнат особена подкрепа. Скъпите вещи не са гаранция за вечно щастие. Колкото по-рано разберат, толкова по-добре за децата. Казвам го, без да съм мизерствала особено в живота си и дори съм имала напълно финансово безгрижни периоди, та не е като да не знам какво е. Не бих подкрепила децата си да се присмиват на друго дете на такава основа.