Здравей, любима!
Не ти зная името поради това се обръщам към теб така. Любима си, защото сред всички жени, с които се разминавам всяка сутрин, ти блестиш най-много, дори и в онези дни, в който има облаци на небето, но знаеш, че най-важно е да има топлина в душата. И ето че ти ми я даваш всяка сутрин. Признавам, че съм срамежлив.
Разбрах от колежки, че има такава тема във форума и когато я прочетох си дадох сметка, че я е писала „моето момиче“, онова, с което се разминавам всяка сутрин. Изчетох критиките по мой адрес, писани от дами, който явно нямат тази емоция, която ти си описала в съобщението. Харесва ми да бъдеш част от моя живот по този начин. Дискретно. Но признавам си ми се иска да те поканя на кафе, след работа. Така ще удължа онази тръпка, която гори в мен сутрин като те видя. Иска ми се да те поканя на кафе, да мисля за това цял ден, да пърхат пеперуди в стомаха ми, а ти да се появиш тъй прекрасна както си всяка сутрин. Питаш се, защо не те поздравявам вече ли? Защото очаквам да го направиш ти. Така ще знам, че не си се сдържала на моята пасивност, а това означава, че не съм ти безразличен.
А даваш ли си сметка, че след като се разминем, аз се обръщам и те заглеждам и го правя с очакването, че и ти ще го сториш? Не си нали? Сигурно в очите на останалите минувачи изглеждам като изтрещял перверзник, но дали си дават те сметка как ти изглеждаш в моите?
Страхувам се, че ако те поканя на кафе магията ще свърши, ще разбереш, че аз съм като останалите мъже, а на мен не ми си иска да е така.
Все още се колебая как да постъпя, но ще мисля….
Виж целия пост
Не ти зная името поради това се обръщам към теб така. Любима си, защото сред всички жени, с които се разминавам всяка сутрин, ти блестиш най-много, дори и в онези дни, в който има облаци на небето, но знаеш, че най-важно е да има топлина в душата. И ето че ти ми я даваш всяка сутрин. Признавам, че съм срамежлив.
Разбрах от колежки, че има такава тема във форума и когато я прочетох си дадох сметка, че я е писала „моето момиче“, онова, с което се разминавам всяка сутрин. Изчетох критиките по мой адрес, писани от дами, който явно нямат тази емоция, която ти си описала в съобщението. Харесва ми да бъдеш част от моя живот по този начин. Дискретно. Но признавам си ми се иска да те поканя на кафе, след работа. Така ще удължа онази тръпка, която гори в мен сутрин като те видя. Иска ми се да те поканя на кафе, да мисля за това цял ден, да пърхат пеперуди в стомаха ми, а ти да се появиш тъй прекрасна както си всяка сутрин. Питаш се, защо не те поздравявам вече ли? Защото очаквам да го направиш ти. Така ще знам, че не си се сдържала на моята пасивност, а това означава, че не съм ти безразличен.
А даваш ли си сметка, че след като се разминем, аз се обръщам и те заглеждам и го правя с очакването, че и ти ще го сториш? Не си нали? Сигурно в очите на останалите минувачи изглеждам като изтрещял перверзник, но дали си дават те сметка как ти изглеждаш в моите?
Страхувам се, че ако те поканя на кафе магията ще свърши, ще разбереш, че аз съм като останалите мъже, а на мен не ми си иска да е така.
Все още се колебая как да постъпя, но ще мисля….
