Трансформиращи дневници - Хранене/Тренировки ІІ

Агент, аз я беля, режа на парчета и замразявам. После вадя и добавям към  червена леща или към нахут - сварявам всичко. Пасирам и добавям къри, куркума, сол и понякога малко мляко/или кокосово мляко. Кипвам отново и воала. От години я ползвам, в курса по ирански имаше рецепти с нея и от тогава ми е любима. Правила съм и иранска супа с тиква, нахут и кестени ))

Трансформацията върви добре. Но днес цял ден ми се яде и то боклуци

Ха-ха, аз също сутринта си помислих, че Агентката прави супа за цяла седмица. Но отчетох, че спанакът доста се сляга и е възможно да иска повечко заленко:smile: Много ми хареса идеята, но вкъщи само аз ям нахут. Пък и като цяло в националната ни кухня тиквата трудно се възприема като основно ястие, а по-скоро като десерт. Един път съм правила супа с тиква и праз, според мен стана страхотна, но само аз си ядох.
Иначе и ние сме на вълна печена тиква. Ама да беше само тиква...

Миналата зима сигурно през ден правих крем-супа, най-често с тиква, и постепенно у дома всички започнаха да я ядат и дори търсят. Преди дни направих с голяма глава целина, картоф, моркови и лук. Накрая добавих само течна сметана. Обикновено предпочитам крема сирене, но нямах. Свърши за отрицателно време.
Задържат ли се зеленчуци у дома, крем-супата веднага излиза на дневен ред, а с инстант пота ми отнема буквално минути.

О, да, крем супа от тиква и червена леща е сред любимите ни! И се сетих, че имам един пакет изпечени и обелени кестени в шкафа! Мерси за идеята!
И докато съм по темата за червената леща- друго любимо азиатско ястие е манджа червена леща със скариди. Мням. Да не забравяме магическата съставка джинджифил. 
 
С пота наистина е голямо улеснение, но аз предпочитам някои супи да си ги правя табиетлийската, в чугунената тенджера- да къкрят бавно на слаб огън. Когато разполагам с нужното време, разбира се.  

Тони, и твоята импровизация с целината и течната сметана ще се пробва в най- скоро време.  

И аз в групата на обичащи супа от червена леща! От вегетарианските супи обичам и доматена супа и минестоне. Добре, че и децата обичат супи. Обожавам борш, но не обичам да го готвя, та ММ има тази чест и го е измайсторил. Много време отнема, но пък и много дни може да се яде. Особено зимно време почти през ден правим/ядем супи.

Започнах да броя калории на Фитнес Пал, за да се контролирам поне малко.

А аз си крада идеята за червената леща! Умирам за леща, но в къщи само аз я ям, затова избягвам да готвя, че преполовявам тенджерата на едно сядане. Но ще процедирам като Тони - крем супи до откат без да им обяснявам съставките, ако не щат да ги ядат да ядат гол хляб!

Моята любима гарнитура към крем супи е заквасена сметана (Маммамия!) или необезмаслено гръцко кисело мляко или пармезан или шам фъстък!

И разбира се, че инстант потът е най-любимата тенджера вкъщи евър. Наскоро милото си купи и еър фрайър - у нас той купува тенджери/тигани и подобни,  понеже на мен са ми абсолютно безинтересни, но пък за сметка на това аз му подарявам такива за Коледа за ужас на всичките ни приятели. Още не съм разцъкала сериозно идеи за таз джаджа, но тиквичките ми стават за 20 мин!

Вчерашната супена импровизация - пиле, паста сос, лук, морков, спанак, киноа + малко песто и няколко маслини! Гарнитура - пармезан!

О, фрайърът е другият най-често използван кухненски уред у дома - ако нещо не може да се сготви в инстант-пота, то почти със сигурност мога да го приготвя във фрайъра. Откакто ги имам, почти не използвам котлон или фурна. Всъщност днес изпекох един куп дюли и круши, които щяха да се развалят, но наистина много рядко използвам други уреди, освен тези двата.

Аз се оплаквам - напоследък не мога да оправя храненето...
И този път няма да обвинявам 80 Day Obsession, въпреки странното съвпадение между първите седмици на програмата и ужасния ми апетит - точно както и миналата година

Много фактори се намесват - повече работа, повече задължения у дома, по-често готвене, по-малко тренировки, повече дрехи. Отиде ми по дяволите лятната хармония и веднага започнах да се утешавам с храна

Малко хумор:

Искам да се похваля, че след една година даване на личен пример без нарочни демонстрации, увещаване или молби, любимият реши да се запише на фитнес и да следва режим на хранене.
Има 7-8 кила за сваляне, но основният му проблем е шкембенцето и огромната любов към доброто (качествено и обилно) хапване.
Миналата година по това време престанах да тренирам вкъщи и в офиса и тръгнах на фитнес. Той си продължаваше да се лъже, че прави нещо в офисния ни фитнес, но явно видя, че няма да се получат нещата и сам пожела да идва сутрин в 7 с мен във фитнеса Вече месец тренира с инструктор и първите резултати са налице, а заради него и аз по-прецизно си гледам хапването (нямам проблем с теглото, нито пък стремежи към съвършенство, затова просто се храня здравословно, без да се притеснявам от калориите).
В момента храненето ни е долу-горе такова:
След тренировка - аз - протеинов шейк, той - не, директно закусва.
Закуска - нещо от тези: кисело мляко с овесени ядки, конопено семе, растителен протеин; две варени яйца, малък домат, малко парче сирене, филия протеинов хляб; топка моцарела (125 г), няколко маслини, домат, филия протеинов хляб; препечена филия черен хляб и шунка с намалено съдържание на мазнини + пресни зеленчуци.
Между закуската и обяда - плодове (той избягва грозде, круши, банани).
Обяд - някакво ястие без месо, донесено от вкъщи (например фритата, зеленчукова яхния, бобово ястие, супа, богата салата с киноа, печени зеленчуци със сирене халуми, пълнени сладки картофи, пълнени чушки и др.)
Следобедна закуска - само за мен, той избягва "да се разяжда", че трудно спира - плод или оризовка с тахан и малко мед.
Вечеря - месо или риба с прясна салата или печени зеленчуци. Той не яде въглехидрати след 14 часа, но аз си хапвам и ориз понякога на вечеря.

Описаното всъщност не е кой знае какъв режим, просто някакви правила и принципи, които обаче за месец показват отлична ефективност без никакви специални усилия за измисляне или приготвяне на храната. Ядем това, което обичаме, просто в подходящото време.
 

Браво Ветрена, много се радвам за вас.
И моят приятел е причината да се мобилизирам. Каза на глас, нещо  което и аз си мисля от много време и това някак си ме удари като шамар. Казах си "стига си чакала подходящ момент, създай го, колкото успееш - толкова". Сигурно може и по-добре, но и със сигурност е по-добре от преди.
За сега се опитвам да се придържам към начин на хранене, с който свалих доста сантиметри преди 2 години. Тогава ми беше ужасно трудно, понеже не ядях месо, но вече хапвам и се надявам да мине по-леко. Все още свиквам, втори ден ми е и като я няма морланата подкрепа от групата, леко се изкушавам с мънички чопваници от неразрешени храни. Тази седмица съм основно на риба и салати. С изключение на мъничко квадратче шоколад вчера и днес, другото върви добре.
Вчера ядох кефал и лютеница за обяд (на крак, от пазарчето)
за вечеря - салата и нилски костур.

Днес около обяд малко филе елена.
Обяд - лаврак и зелена салата.
Вечерята ще е костур и салата.

Днес ще си взема мултиспорт картата и ще пробвам различни нови неща

Ааа, как да я няма, тук сме и ще се подкрепяме! Хайде, момичета, обадете се и вие
Мъничките чопваници не са голям проблем - първо, защото са мънички, второ - защото сме хора! Да, мога да си позволя нещо малко, защо не? Просто после ще внимавам и ще компенсирам.
За себе си съм открила, че успешният режим е този, който не налага да се мисли твърде много за него. Над 20 години живея така, затова съм сигурна, че работи.

Конкретно днес менюто ми е:
Закуска - кисело мляко с овесени ядки като описаното в предишния ми пост.
Втора закуска - грозде.
Обяд - зеленчукова супа и печени кюфтета от тиквички със сирене, яйца, оризово брашно. Млечен сос с копър.
Следобедна закуска - ябълка.
Довечера - печено пиле и задушени зеленчуци.

Чопваници - 2 (ДВА!) бонбона Фереро Роше. Ми болна съм, тъпо ми е, угодих си, стана ми по-добре.

Аз си чопнах точно една хапка от баница с тиква, която майка ми направи да почерпя за минало събитие и една хапка шоколад. М да... вали, сиво и мрачно е. Просто малко се "съдя", защото си спомням, че преди когато правих този режим, бях желязна. Мисля, че много ми помагаше анкетата, в края на деня, колко пъти съм се хранила и колко е било режимно. Хич не си падам по шикалкавенето и мисълта, че трябва да се отчета на някого и да си призная ме държеше под контрол.

Много ти благодаря за поста, накара ме да се усмихна и да ми стане хубаво )

Привет, трансформаторки!

Ще започна да пиша някакви отчети тук, че лошо тръгнах. От овуто ли е, или от чиста лакомия, така прекалих с ядките, че не знам какво да се правя.
Правя опити за кето, но не се получава. С толкова бадеми, орехи, кешу, и да не продължавам  , няма как. Не знам какво ме е прихванало, но се стреснах.
Кантарът, разбира се, е нагоре.
Явно пак ще спра да ги купувам, като нямам мярка.

Хайде, Дух, да сме железни заедно! Ще записвам всяка хапка, да не взема да се изтърва от заетост, че пак нямам време за себе си изобщо.
Естествено, за тренировки има време. Тях поне ги вмествам винаги.

Хайде, Дези.
Вчера доста пощипвания имах, но основната храна беше риба и зеленчуци.
Тази и следващата седмица има поводи. Но поводи винаги има. Животът си минава в поводи и празници, няма идеални условия, няма комуна, в която да се завра и да няма предизвикателства и желания. Продължавам да се чудя какво се случи със силното и волево момиче, което се заинати като магаре на мост и свали 40 кг, и после още 10 - с хъс, с глад, с храна, със спорт, с воля, с желание, с амбиция. Явно живота ми стана прекалено удобен, зоната ми на комфорт се разшири до "е какво малко са ми отесняли", и после "ам... не ми стават, ама ще си купя нови".
Обаче годините се трупат, с тях се разширяват обиколките и качват килата. Преспективата не ми харесва, положението не ме удовлетворява, но си кютах до сега така. И се уморих от празни обещания към самата себе си на първо място, а после и към хората около мен. Нещата трябва да се променят и не е само суета и друг път съм казвала, аз съм дребничка, тежи ми, пречи ми, задъхва ме, неудобно ми е, пречка е пред спортни и планински разходки и изобщо... не го искам така този живот.

Закуска - кафе, няколко сварени розички карфиол и няколко парчета филе елена. Доста малко.
Следва тренировка.
Обяда ще е костур и салата
Следобната закуска ще е миди с масло
Вечерята ще е лаврак със салата.

Дух, толкова ми е познато всичко, което описваш. Да, не ми се е налагало да свалям толкова кг, но всичко останало- до болка. И около мен следващите 10 дена ще е пълно с поводи, при това- сериозни, които не само ще уважа, но и ще им се наслаждавам, и ще се раздавам, просто няма да го правя чрез ядене. Слагам по- стегнат цип на устата и спирам с "Хайде, днес по изключение". 
До Коледа минавам на сравнително стриктно /нелиберално/ НВХ, с уклон към ВМ. След НГ продължавам. Имам цел, преследвам я. Ще отнеме време, но пътят е начертан.
Ти предизвикателството на Л2Л ли правиш? С тази риба /поне при мен първата седмица беше така/ наистина имах резултати, но след това близо 3 месеца нищо рибно не исках да поглеждам. А по принцип съм голям фен.