За мен 4-5години е оптималната разлика. Ще ми се дребнията да може поне донякъде да се обслужва сам, за да се реша на второ дете.
Виж целия пост
RAZLIKATA V GODINITE NA DECATA
- Публикувана: 31 май 2006, 18:48 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2006, 08:55 ч.
# 31
2 юни 2006, 14:49 ч.
Не се притеснявай,разликата между мен и брат ми е почти 11г.Изключително много се разбираме,аз винаги казвам,4е той ми е първото дете.
Искам и второ мое дете,но ето вече доста време не става.Мисля,че това не можеш да го коригираш (имам предвид разликата в годините на децата си).То просто се случва.Всяко дете си идва с времето.Много майки казват,че е по-добре и по-лесно децата да са "породени"-т.е. едно след друго,но аз сега виждам колко е важно малко някой (по-голямото дете) да ти помага.Мойта Вайа вече е 6 и половина,прави всичко сама,напоследък помага и в някои домакински неща и й е много интересно.
Незнам,аз продължавам да чакам - пък ще видим наш'та разлика колко ще дойде.
Виж целия пост
Искам и второ мое дете,но ето вече доста време не става.Мисля,че това не можеш да го коригираш (имам предвид разликата в годините на децата си).То просто се случва.Всяко дете си идва с времето.Много майки казват,че е по-добре и по-лесно децата да са "породени"-т.е. едно след друго,но аз сега виждам колко е важно малко някой (по-голямото дете) да ти помага.Мойта Вайа вече е 6 и половина,прави всичко сама,напоследък помага и в някои домакински неща и й е много интересно.
Незнам,аз продължавам да чакам - пък ще видим наш'та разлика колко ще дойде.
# 32
2 юни 2006, 15:01 ч.
Голямата разлика си има своите плюсове, но и минуси, както и малката. Сестра ми е 5 г. по-малка от мен, а брат ми с 10 г. Ами че ние със сестра ми чак сега се сближихме, ревност пак е имало 
и все ме караха като малки да я взимам със себе си, пък 5 г. разлика не е малко като си на 12 примерно (т.е. тя е била на 7 тогава). Е, вярно, особено покрай брат ми много помагах на майка и натрупах много опит, но пък друго си е сякаш да сте си на един ъкъл и възраст (както мъжа ми и брат му, те пък с 1 г. разлика). За себе си сега искам сина ми като стане на 3 г. да стане батко, дано финансово да можем да си го позволим. Пък ако ли не - по-късно.
За мен идеалният вариант е след 2 год. второ дете, и след още 5-6-7 год. още 1 (или пък 2 едно след друго). Но за този вариант мъжа ми не ще и да чуе.
Виж целия пост
и все ме караха като малки да я взимам със себе си, пък 5 г. разлика не е малко като си на 12 примерно (т.е. тя е била на 7 тогава). Е, вярно, особено покрай брат ми много помагах на майка и натрупах много опит, но пък друго си е сякаш да сте си на един ъкъл и възраст (както мъжа ми и брат му, те пък с 1 г. разлика). За себе си сега искам сина ми като стане на 3 г. да стане батко, дано финансово да можем да си го позволим. Пък ако ли не - по-късно.За мен идеалният вариант е след 2 год. второ дете, и след още 5-6-7 год. още 1 (или пък 2 едно след друго). Но за този вариант мъжа ми не ще и да чуе.
# 33
2 юни 2006, 15:24 ч.
Това дали децата с голяма разлика ще са си близки никой не може да каже, както и за малката.
При сплотено любящо семейство и малко късмет раликата няма никакво значение! Пък и не само тогава.
Друго нещо е значението й за психичното и физическо състояние на майката
Виж целия пост
При сплотено любящо семейство и малко късмет раликата няма никакво значение! Пък и не само тогава.
Друго нещо е значението й за психичното и физическо състояние на майката
# 34
12 юни 2006, 18:46 ч.
Аз също смятам,че малката разлика за децата е по-добре. Със сестра ми имаме 9 години разлика и като деца не си спомням да сме били близки или да сме имали опирни точки. Сближихме се като станахме на по 20-30 години. А семейството ни е и е било винаги много сплотено. Моите деца имат почти 4 години разлика и те просто не могат един без друг- на 12 и на 16 години са. От малки са много сплотени и това много ме радва.
Виж целия пост
# 35
12 юни 2006, 20:57 ч.
Разликата между моите деца е 8,5 години - и е идеална, според мен 
Баткото много ми помага, занимава се с малкия, закача го, заиграват се 
А малкият писка от кеф като види батко си Дано и по-нататък да върви така 
А мен пък не ме искаха, защото съм с 4-5 години по-голяма от сестра ми и братовчедите 
Мислеха, че ги надзиравам 
Виж целия пост
Баткото много ми помага, занимава се с малкия, закача го, заиграват се А малкият писка от кеф като види батко си Дано и по-нататък да върви така Сестра ми е с 4 години по-голяма от мен, братовчедите ми също са по-големи и като малка ми беше гадно, че си играеха заедно, а с мен- не искаха, защото им беше скучно ...
Мислеха, че ги надзиравам 
# 36
12 юни 2006, 22:48 ч.
Според мен няма идеална разлика. Зависи родителите кога искат да имат второ, трето или не знам кое подред дете. Ние избрахме с мъжа ми малка разлика за децата, за да ги отгледаме наведнъж, за да могат децата да си играят заедно и не на последно място, защото годинките ни се трупнаха и си мисля, че ако изчакаме още малко може и да не се решим на второ. Всеки си има някакви аргументи.
Виж целия пост
# 37
13 юни 2006, 19:21 ч.
Разликата между децата ми е 20 години ,мисля че първото дете не съм го гледала както гледам сега това.Тогава бях на 18 години.Ходеше ми се още по дискотеки.Бях с повече проблеми ,по нервна.Сега всичко ми се вижда песен.Мисля,че по голямата разлика е по добра и по лесно за родителите.
Виж целия пост
# 38
14 юни 2006, 10:34 ч.
Всяка разлика си има своите + и - . Не мога да кажа кое е по-добре.
Аз имам брат със седем години по- голям от мен, който винаги се е грижил за мен. Помагал ми е, защитавал ме е, учеше ме да шофирам, защитаваше ме пред нашите, водеше ме по дискотеки с неговите приятели и аз бях много щастлива
Виж целия пост
Аз имам брат със седем години по- голям от мен, който винаги се е грижил за мен. Помагал ми е, защитавал ме е, учеше ме да шофирам, защитаваше ме пред нашите, водеше ме по дискотеки с неговите приятели и аз бях много щастлива
# 39
14 юни 2006, 11:11 ч.
Обичани и желани !
Виж целия пост
ВСЯКА РАЗЛИКА СИ ИМА + И - САМО ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ!!!
САМО ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ!!! Обичани и желани !
# 40
14 юни 2006, 15:15 ч.
Винаги съм мислила,че по-голямата разлика е по-добре и сега като чета-май наистина е така. Брат ми е 10 год. по-голям от мен и винаги сме се разбирали чудесно и до ден днешен! Винаги мисли за мен, винаги мога да разчитам на него и много често му доверявам неща, които дори на майка ми не мога да кажа !
Дъщеря ми е на 4 год., повечето ми познати с деца на нейната възраст вече имат 2-ро,ама кото гледам хич не им е лесно. И аз много се чудя кога ли е момента за още едно, ама...тъкмо започнах работа, а и се чувствам по-свободна, малката вече е по-самостоятелна...а и на мен ми се живее, искам да излизам и т.н. Абе всеки си преценява кога е момента!
Виж целия пост
Дъщеря ми е на 4 год., повечето ми познати с деца на нейната възраст вече имат 2-ро,ама кото гледам хич не им е лесно. И аз много се чудя кога ли е момента за още едно, ама...тъкмо започнах работа, а и се чувствам по-свободна, малката вече е по-самостоятелна...а и на мен ми се живее, искам да излизам и т.н. Абе всеки си преценява кога е момента!
# 41
14 юни 2006, 17:01 ч.
Едва ли някой може да каже коя разлика в годините на децата е най-добра, защото зависи от конкретното семейство, среда и т. н. Брат ми е 9 години по-голям от мен. Имах страхотно детство! Може би защото съм била желано дете и от родителите ни, и от батко. Имал е само едно изискване - да е сестричка . Винаги ни е било хубаво да сме заедно, разбираме се и без думи. Разчитаме един на друг (така е откак се помня). Батко е един от най-хубавите хора в живота ми! Като малка си мечтаех тайно да се омъжа за него, макар да знаех, че е невъзможно 
.
Виж целия пост
. Винаги ни е било хубаво да сме заедно, разбираме се и без думи. Разчитаме един на друг (така е откак се помня). Батко е един от най-хубавите хора в живота ми! Като малка си мечтаех тайно да се омъжа за него, макар да знаех, че е невъзможно .
# 43
15 юни 2006, 01:48 ч.
Разликата с брат ми е 9 години,замисляла съм се какво би било ,ако беше по-малка...плюсове и минуси,колкото щеш.Основните ни разногласия са били,от негова гледна точка,че съм привилегирована(защото съм детето,което е още прекалено мъничко за да го кара някой да прави,каквото и да е ),а моите протести бяха свързани с това,че не изпускаше възможност да ме действа...е опитвал се е да въведе баланс Много е индивидуално само възрастовата разлика не определя отношенията,ние сме били и в много добри и недотам добри.Аз честно казано бих желала децата ми да имат по-малка разлика,но пак казвам не мисля,че в това е разковничето на добрите взаимоотношения.
Виж целия пост
),а моите протести бяха свързани с това,че не изпускаше възможност да ме действа...е опитвал се е да въведе баланс Много е индивидуално само възрастовата разлика не определя отношенията,ние сме били и в много добри и недотам добри.Аз честно казано бих желала децата ми да имат по-малка разлика,но пак казвам не мисля,че в това е разковничето на добрите взаимоотношения.
# 44
15 юни 2006, 08:55 ч.
И аз със сестра ми сме с 9 години разлика. Обичаме се, но рядко сме били близки.
Сега, живот и здраве, и моите деца ще са с разлика 8 год. и половина
Някъде четох, че най-добрата разлика е тази, която имат собствените ни деца. Т.е. за всяко семейство е индивидуално.
ariadna, мисля точно както теб
Виж целия пост
Сега, живот и здраве, и моите деца ще са с разлика 8 год. и половина
Някъде четох, че най-добрата разлика е тази, която имат собствените ни деца. Т.е. за всяко семейство е индивидуално.
ariadna, мисля точно както теб
Препоръчани теми