Когато любовта дойде в неправилния момент

...и после, един ден, порастваш, и започваш да приемаш живота в цялото му многообразие и започваш да се чудиш на собствената си категоричност - как си заклеймявал другите.

Едва ли някой създава семейства и деца с идеята да се развежда. Но такива работи се случват и изобщо не са рядкост. Да не говорим колко пъти се оказва, че небиологичният родител е в пъти по-добър от биологичният. И аз се чудих дълго време как да оставя детето си без баща, но е факт, че десет години по късно изобщо не съжалявам за избора си. Небиологичният направи от него това, което е в момента, а биологичният абдикира и финансово и морално и всякак от живота на синът си. Сега се чудя защо вложих толкова време, средства и нерви в нещо което не си е заслужавало.
колко точно го каза.

А никой не съдя, моите деца бяха много трудни за гледане, сега също не са идеално възпитани, дала съм всичко от себе си за тях, и емоционално и финансово, въобще такива проблеми имах и паник атаки получавах и след като всичко е минало и живота ми е нормален,просто не бих си го усложнявала излишно. Например майка ми, която никога не е имала проблем с мен и реално не знае какво е да гледаш дете, цял живот търсеше мъж, ама все не намери. Та съм наясно за вторите бащи от личен опит.
Но просто за мен децата ми са номер едно и не мога да си представя чужд мъж да им се скара или да им направи забележка, това пък за сладоледа, предвид цената му и моите доходи ме разби. Аз купувам сладолед редовно на приятелчетата на децата ми, представям си да намеря мизерник, които да ме се свиди.
На второ място след децата съм си аз. На трето място е работата ми. Значи евентуално на четвърто място мога да поставя мъж.
А всички свободни мъже все искат да са на първо място за една жена - е сори ама на тоя етап на живота ми няма как да стане.
чужди деца също не мога да гледам, аз моите си не мога да гледам нон стоп, а какво остава за чужди. Айде стига. Човек като създаде дете пък трябва да си направи преценка - то не може всяка година и нов партньор. Сигурно може, но не и в моята ценностна система. Хората както искат да живеят, това си е моя позиция.

И ти го каза много точно.

За мен няма първо, второ, трето, .... място или кой кого обича повече или по-малко. Всеки си има свое си място и обичта на всеки към всеки е различна.

Живота на всеки един човек е прекалено различен, затова и мненията са такива. Ето, след последния пост на Кристина напълно я разбирам защо не би си позволила лукса да търси други мъже. Устроила е живота си до ниво, което й харесва, има лош пример от родителите си и не иска да повтаря грешките на майка си. По същата причина /грешките на родителите/ аз се разведох - не исках да повтарям тяхната грешка и да стоя в нещастен брак заради детето си, което да е постоянен свидетел на проблемите на родителите си. Всеки взима решението си и има мнение на база собствен опит или на чужд опит, който е изпитал и на свой гръб. Така че аз съм склонна да приема всяко мнение различно от моето, тъй като няма как да знам какво точно е довело въпросния човек до този начин на мислене.
А относно мъж с дете - когато една жена знае, че не би се справила е по-добре да си го каже и да се пази от такива връзки, отколкото да рискува и после нещата да станат по-лоши и за нея, и за мъжа, и за чуждото дете, а евентуално и за нейното.

Да плати на проститутка и да го "играе" мачо, е едно.
Никой мъж не се кефи да е в ролята на безплатна проститутка-употребен и изритан.

Естествено, че се кефи докато безплатно "проституира". Мъжете са ловци. Естествено е да не ги кефи да ги изритват, ако мислят, че няма лесно да намерят друга желаеща, примерно.Малко мъже се закотвят с първата, хм, обслужена.

от заклеймяване на другите до  говорене за своя личен случай  има разлика от небето до земята. В тоя форум и да пръцнеш, някой ще се чувства заклеймен, всички сме длъжни да сме еднакви иначе, заклеймяваме и съдим. Заклеймяване би било аз да изказвам мнение за някой друг.

 Аз говоря как аз за себе си лично усещам нещата, за мен моето дете и баща му.  Да ми прости Господ, но от както имам дете, знам какво е изобщо да мреш за някого, и знам, че АЗ няма да мога да обикна чуждо дете като мое. Невъзможно е. Това за мен е равносилно на това да обикна друга жена както обичам майка си. Явно за мен кръвните/биологичните връзки са много силни и са на първо място. Понеже виждам как татко му мре за сина ни, ме отвращава идеята друг мъж да се грижи за него. Не държа и не настоявам, че при всички трябва да е като при мен, даже съм изненадана, че при мен е така, но така аз ги усещам нещата. Примитивно е, но е доста силно.

Приемам мнението на Кристина80, но на сегашния етап от живота ми,  моето е различно от нейното.
Казвам го от опит, че обичайки един човек, няма как да отхвърлиш съществуването на децата му от първия брак. Все едно аз да съм съгласна да бъда с него, но без моите деца.
Те са част от живота му и той ги обича повече от колкото обича мен.
Не е лесно да приемеш и заобичаш чужди деца, но не е невъзможно, ако истински обичаш техния баща.
Кристина80, никой не казва, че новия мъж в живота ти трябва да обича децата ти, повече от колкото ги обича баща им, но той със сигурност ще обича теб повече, от колкото те е обичал бащата на децата ти. Освен това децата винаги имат една майка и един баща. Вторият им баща е до теб, за да те обича, цени и подкрепя, и за да мечтаете заедно, а не за да замени бащата на децата ти.

Има доста мъже,които приемат чуждото дете като свое. Моят опит е такъв.  БНД не обича моето дете, по какви причини, той си знае. Виждал го е за 5 години максимум 7 пъти и дотам.
Мой приятел ерген умира за детето ми.Няма празник на детето ми, на който той да не му купи нещо или поне да ни поздрави. Детето ми, освен издръжката, друго от баща си не е получил- освен едно сокче от 70 стотинки и едно шоколадово яйце.
Не можах да се насиля да бъда с ергена,само защото обича детето ми.
Друг мъж, който не може да има деца / разведен е / всеки път когато се чуем -пита първо за детето. Едва ли е до учтивост - има мъже, които обичат деца, без значение дали носят техните гени или не.
На този етап не бих допуснала мъж до детето, просто защото аз нямам физическата възможност да го срещна. Работя на две места, за да имаме финансова стабилност , през седмицата за излизане и дума да не става, а съботата и неделята посвещавам на детето, защото тогава имам време да го изведа да кара колело, да седнем да учим букви и числа , да играем заедно и т.н
Колкото повече живеем сами- аз, майка ми и детето, толкова повече си мисля,че не ми трябва мъж. Но детето си изживява липсата на баща.
Преди все се заричах -аз никога няма да допусна чужд мъж до детето. Сега не се заричам нищо, защото съдбата има склонност да си прави шеги с нас . До късмет е всичко, но вторите бащи наистина са вариант за деца като моето,което не познава своя биологичен баща. Божа работа.

С това съм съгласна. Не мисля, че за дъщеря ми щеше да е по-добре да расте само с мен. С втори баща у дома, светът ѝ е по-балансиран.

След поста на Камъчка изведнъж ми просветна защо съм толкова "яростен анти-фен" на подаръците. БНД на малкия ми син преди няколко години "успя" да му подари fake мобилна тонколонка Bose, в чисто бяла картонена кутия, която тонколона изобщо не проработи - повечето китайски фейкове поне поработват месец-два.

(Другият ми случай с абсурден подарък е личен: дъщерата, тогава още ученичка, ми купила за рожденния ден миниатюрна гипсова склуптура на Нефертити, като отворихме кутийката, главата се беше счупила през средата на врата. Оттогава съм забранила да ми се купуват подаръци - дъщерята избягва "забраната" с подаряване на нейни собствени картини.)

Аз пък ще ви кажа, че не само има случаи на втори бащи, които обичат доведените си деца, но и случаи, в които майките, бащите, бабите и дядовците на вторите бащи ги обичат. В моя случай вторите ми свекъри също обичат сина ми, а баба му на ММ направо го обожава. Той нея също. Преди два дни й стана лошо и се наложи да я водим на лекар. Сина ми искаше да го заведа веднага, за да я види. Всеки път тя пита за него и ми се кара, ако не съм го водила повече време при нея. Той също пита за нея и няколко пъти е казвал дори на нашите, че това е най-любимата му баба. В дома й има стена със снимки на правнуците й и снимките на сина ми също са там. У свекърите е същата работа. Та колкото и да не им се вярва на някои хора това е напълно възможно. Просто всичко си е до човек и начина му на възприемане на тези неща.

Ето например мой много близък приятел цял живот се е клел, че никога, ама при никакви обстоятелства не би се обвързал с жена, която има дете. В момента /от 1 година/ има връзка с разведена жена с две деца. Луд е по нея. Обожава я. И въпреки това не смее още да направи някаква сериозна крачка, точно заради децата. Той познава само едното от тях. Много се измъчва от това, непрекъснато повтаря, че ако не беше такава ситуацията още на втория месец е щял да й предложи да се омъжи за него. Виждам го, че му е много трудно, но не си позволявам да му давам съвети. Това е много деликатен въпрос и той сам трябва да вземе решение - или да се пребори с предразсъдъците си, или да се раздели с тази жена.

Да откриеш сродна душа автоматично означава да я задушиш в съжителство и брак?
Тъпа женска логика.