Когато бях на 17 бях в същото положение.Момиче,не знам дали приятеля ти е толкова ревнив колкото беше моя,но ако е ,бягай надалеч докато е време.
На кратко...когато бях на 17 ходих с едно момче около 2 години,същата история беше.Беше ми първия сериозен приятел,много се обичахме,правеше всичко за мен,по цял ден бяхме заедно,но .... в същото време,ако имаше ден през който не съм с него ми се звънеше по 100 пъти на ден да ме пита къде съм,с кой съм и защо не се обаждам.Когато излизах с приятелки вдигаше скандали ,че "той се притеснявал за мен цял ден",а аз видиш ли съм се размотавала с момичета навън.За момчета изобщо няма да коментирам ,дума не можеше да става да говоря с такива.Лошото е,че винаги така извърташе нещата,че аз излизах виновна и най-лошото беше,че аз през всичките тези 2 години си мислих,че наистина аз съм лошата и съм виновна за всичко.А спрях да контактувам с двете си най-добри приятелки,и като цяло със всички.И продължавах да мисля,че аз съм причината за всекидневните ни караници и ревността му.
Бях в същото положение,един ден го обичах ужасно много и исках да прекарам живота си с него,понеже наистина правеше всичко за мен и беше много мил,но в същото време ме задушаваше и двете години през които бяхме заедно излизах само и единствено с него.
Накрая ме заряза,защото му казах,че един приятел от друг град,ще ми помага да си намеря квартира,понеже познава града,а аз не
,а аз за първи път му се противопоставих и му казах,че ще изляза с това момче,независимо дали му харесва или не и явно това не му хареса.Вярно,много се тръшках,много плаках и му се молих,но сега съм му много благодарна,че ме остави.Не ми се мисли в какво щях да се забъркам,ако бяхме останали още заедно.
Така че...ако положението ти е подобно на моето,което и мисля,че ще е причината за "депресията ти" ,колкото и да те е страх и да те боли от това,че ще останеш сама бягай надалеч.Знам,че е банално и обикновенно не дейстава,но.... ще намериш някой много по добър,който си струва всичко през което ще преминеш.
Виж целия пост
На кратко...когато бях на 17 ходих с едно момче около 2 години,същата история беше.Беше ми първия сериозен приятел,много се обичахме,правеше всичко за мен,по цял ден бяхме заедно,но .... в същото време,ако имаше ден през който не съм с него ми се звънеше по 100 пъти на ден да ме пита къде съм,с кой съм и защо не се обаждам.Когато излизах с приятелки вдигаше скандали ,че "той се притеснявал за мен цял ден",а аз видиш ли съм се размотавала с момичета навън.За момчета изобщо няма да коментирам ,дума не можеше да става да говоря с такива.Лошото е,че винаги така извърташе нещата,че аз излизах виновна и най-лошото беше,че аз през всичките тези 2 години си мислих,че наистина аз съм лошата и съм виновна за всичко.А спрях да контактувам с двете си най-добри приятелки,и като цяло със всички.И продължавах да мисля,че аз съм причината за всекидневните ни караници и ревността му.
Бях в същото положение,един ден го обичах ужасно много и исках да прекарам живота си с него,понеже наистина правеше всичко за мен и беше много мил,но в същото време ме задушаваше и двете години през които бяхме заедно излизах само и единствено с него.
Накрая ме заряза,защото му казах,че един приятел от друг град,ще ми помага да си намеря квартира,понеже познава града,а аз не
,а аз за първи път му се противопоставих и му казах,че ще изляза с това момче,независимо дали му харесва или не и явно това не му хареса.Вярно,много се тръшках,много плаках и му се молих,но сега съм му много благодарна,че ме остави.Не ми се мисли в какво щях да се забъркам,ако бяхме останали още заедно.Така че...ако положението ти е подобно на моето,което и мисля,че ще е причината за "депресията ти" ,колкото и да те е страх и да те боли от това,че ще останеш сама бягай надалеч.Знам,че е банално и обикновенно не дейстава,но.... ще намериш някой много по добър,който си струва всичко през което ще преминеш.
