Чувствително и лесно ранимо дете

  • 3 424
  • 19
# 15
Именно. Писах, че от 3 години танцува и има вече няколко концерта зад гърба си. В момента е на 7.
Виж целия пост
# 16
Зависи какво се разбира под самостоятелност. До магазина не мога да я пратя сама, защото има да се пресича оживено кръстовище. Обаче сама я пускам на площадката. Може да се къпе сама, да мие чинии, да пуска прахосмукачка..... От 3 години танцува и има няколко концерта зад гърба си. Може да стои сама в къщи за известно време.
Просто е чувствителна. Не обича да й дърпат нещата от ръцете, а да я помолят. Не обича да я блъскат, пререждат, прекъсват като иска да каже нещо. Не обича да я обиждат. Страда много, когато е наранена, докато гледам, че на другите деца им минава доста бързо.
Абсолютно нормални неща. Никой не обича да го блъскат, нагрубяват и обиждат. Просто трябва да се научи да си избира средата. Може би и вие трябва да се замислите в какъв квартал и с какви деца й се налага да се събира. Моята малка дъщеря също е много чувствителна, ранима и обидчива, но гледам да не поощрявам тези й качества, а й давам да разбере как отстрани изглежда нейното поведение. Тоест, да не се втелясва за всяко нещо и да се цупи и сърди, а да игнорира неприятните и да общува с тези, които я карат да се чувства добре. Никой не обича прекалено ранимите, сръдливите, никой не обича да стъпва на пръсти, сакън другия да не се обиди.Така е и в живота. Казвам й, че не е жертва, докато не започне да се държи като такава. Възпитавам и да има самоирония, защото тя я няма, а е много важно качество. Без него човек е склонен да се самосъжалява постоянно и да не разбира шеги, което е много досадно. Та, вкъщи й обяснявам, че има качества, че е умна, че трябва да цени себе си, но не й спестявам и шеги и закачки с личността й, за да се научи да разбира от майтап и да има чувство за хумор. Децата особено (но и възрастните) веднага надушват потенциалните жертви, чувствителните без чувство за самоирония и ги нападат...
Виж целия пост
# 17
Кафе с мед, благодаря. Старая се и аз така уж. Учим я и на самоирония, като бих могла да кажа, че има напредък.
Иначе децата ги среща в градината, занималнята, на есен в училище. Живеем в хубав квартал, ще учи в хубаво училище, но не мога да й огранича контактите. Ще среща всякакъв тип деца. Надявам се с израстването разума да започне да надделява над чувствата и да успява да се справя с по-малко емоции.
Виж целия пост
# 18
Tака е, животът ще я среща с всякакви хора, трябва да се научи да се справя във всякакви ситуации. Да, малко по-трудно ще й е, поради естеството на характера й. Но това е част от израстването, един среща трудности в едно,  друг в друго. Ти ще си до нея, за да знае, че има на кого да се опре и да си поплаче ако иска, но без да вършиш нейната работа. Тя сама да си посреща предизвикателствата и да се оправя, а ти после ще я изслушаш и утешиш. Ако я обидят, тя да си се оправя, а не ти да ходиш да хокаш или превъзпитаваш децата или родителите. Няма полза от това.
Важното е да не реши, че трябва да угажда на всички, за да я харесат или приемат. Няма как да се харесва на всички, както и обратното.
Виж целия пост
# 19
О да. С чужди деца и техните родители не ходя да се разправям в никакъв случай.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия