Трудно проговаряне - тема 24

Малко на обобщаване ми прилича цялата работа с този брейн фог, не харесвам поставянето на общи етикети и шаблони за обяснение на този или онзи проблем...

Аз не съм писала от доста време. В един момент реших, че ще изчакам моя мъник да направи 3 годинки и после ще реша какво и как да предприема. И ето вече е на  3,  а аз съм много озадачена и притеснена. За последните 6 месеца имаме напредък. Работихме само вкъщи според програма на логопеда. Днес бяхме на оценка. Детето има напредък, определено, но оценката е по-зле като цяло защото с напредването на възрастта уменията трябваше да са доста по-напред. От утре започваме работа с логопед 2 пъти седмично. Другата седмица е на оценка при психолог, даже се чудя дали не е излишно понеже съм наясно какъв ще е резултата.Също другата седмица имам е и отново преглед при невролог.
Принципно, ми се иска да се направи ЯМР каквото беше и предложението на невролога, но...едно голямо НО...упойката е много рискова в нашия случай защото той е с дихателни проблеми /астма/ и шум на сърцето...И сега не можем да преценим дали да поемем този риск...Всичко което изчетох по темата диети, добавки, терапии, процедури и прочие според мен биха имали смисъл и място само при една нормална находка на мозъка иначе е малко като стрелба в тъмното. Наскоро четох точно за подобна случка при едно детенце след 4 години диагноза с аутизъм се окачва, че има киста н амозъка, оперирано по спешност, и всеки казва как това трябвало мн отдавана да се случи, как са закъснели и прочие... Та как се прави подобен избор...да не направиш изследването от страх и после  да съжаляваш, че си пропуснал нещо жизнено важно или да предприемеш много опасен ход с вероятност за сериозни последствия???

Инак той си има и СИД, това и аз като не специалист успях да разпозная и работим вкъщи за подобряване. Имаме и тук голям напредък, примерно не обича да си цапа ръцете, не пипаше храна дори, а сега вече бърка сам в пакет с храна и си взима нещо. И мокрото също имахме мн сериозен проблем, но и там се упражняваме в игри и започна дори да пипа мокри повърхности, което беше немислимо до преди няколко месеца.

Много се притеснявам понеже на есен е приет в ДГ, а като ми дадоха списъка с умения,  осъзнах колко е назад. С памперс е още и мисля ще е голям проблем да го махнем до септември. Не може да се облича, храни се само, но още колебливо. Но това как да е, най-притеснителното е, че не разбира. Не знам дали схваща и 20% от говора. Днес например му говорих, че ще хванем автобус, голям, бял и ме разбра. Стигнахме до спирката и до там с разбирането...никак не можа да разбере защо автобусите минават, а ние не се качваме, не разбира, че чакаме конкретен за да отидем до някъде и истериите бяха на лице. После пък последва истерия понеже не разбира, че сме стигнали и трябва да слезем от автобуса. Тоест разбра думата автобус, но само толкова. Много е трудно като няма комуникация. Не знам как преминават занятията на тази възраст, но някак съм скептик. Не, не че съм скептик, но не мога да разбера изобщо как е възможно да накарат детето ми на разбира.

Чудя се за детската градина как и кога да ги уведомя, че имаме проблем. Приет е без допълнителни точки за СОП и сега да не стане проблем, че ще имат още едно дете със специални потребности. Ако просто не говореше ок, но той си е назад с развитието и това е видно, няма как да не го изкоментирам с персонала.

Малко хаотичен ми е поста, но наистина ми е напрегнато и се чудя кое как да подхвана.

беба28, притесненията ти са на пълно нормални и, според мен, не безпочвени ...НО... истината е, че трябва да се върви напред, особено важно, когато детето е още малко и някак си по-лесно се вгражда в групата. Аз, лично, не бих пропуснала да поговоря с персонала на детската градина още от самото начало - както и направих, когато влезе в първа група. От разговорите съм разбрала едно - хората по-лесно работят, когато знаят, че ти си осъзнала, че има проблем, защото  избягват момента, в който те трябва да ти го съобщят.

Относно упойката - моят син е преминал над 10, да чукам на глава проблем не е имало, въпреки атопичния дерматит, алергиите и честото им правене. Първият път за две денонощия направиха три упойки. Хубаво е преди това да се консултираш с алерголог, да уточните от какво се пораждат пристъпите. Това съобщаваш и на анестезиолога, който ще прави упойката. Те имат един въпросник, който е хубаво внимателно да слушаш като го правят. Сподели опасенията си, относно упойките - хората разясняват - виждала съм всякакви доктори, но никога не съм имала разногласия с анестезиолозите (винаги са били учтиви и внимателни). Попитай как ще протече и какво да очакваш при "събуждането".
Правили ли сте изследване и на слуха? То също е с упойка и ако не сте е добре да се консултирате и с УНГ.



Мисля да взема с колелца, та да си я "вози" сам. Макар че, до колкото разбирам в училището, което е записан, ходят в понеделник с голяма раница, а през другото време с малка само с нещата за следващия ден, тъй че ще изчакам още малко. Едно от условията, които "уж" съм си поставила е да е водоустойчива, че често от шматкатлък не си затваря шишето с вода и става една.....

Беба28, в частта с автобуса все едно говориш за моя син (3г и 4 месеца). Обяснявам, с нагледни материали обяснявам - изслушва ме, виждам го, че мозъчето му работи и до там... Утре пътуваме към морето, живи и здрави. От  дни говоря за това, снимки гледахме - гледа ги с интерес и до там. (Тук да вметна, че е ходил вече 4 пъти на море, за скромните си 3 години и много, много му харесва). Сякаш не схваща, което е отчайващо...
Проверих какво е СИД, което споменахте вече няколко пъти - да, има някои неща и при сина ми. Например мрази жълти, меки или жълти и мокри плодове - банан, круша... Не просто не иска да ги яде, а мрънка, докато аз ям и докато не оставя плода настрани.
Иначе за последните два месеца има някакъв напредък - казва срички, но които и когато си иска, явно за него си имат смисъл. Прави струпвания от съгласни, които са трудни за изговаряне дори за възрастен, но пак не са обвързани с нищо. Понякога повтаря дума, чута на момента, но рядко. Кара тротинетка! Отчитам го като голям успех, но два месеца баща му всеки следобед беше с него навън. Може да се съблича сам и го прави като голям човек. Пак баща му го научи - всяка вечер преди къпане, му вади голямата бяла ваничка, малкия полудява от кеф, че ще се къпят. Мъжът ми започва да съблича една по една всяка дреха като изчаква детето да повтори същото. Вече изхвърля опаковки от храна или друго в кошчето - навън и вкъщи, пак след 300 пъти хващане за ръчичката и показване. Още е с памперс, но вече пишка в един леген в банята през деня (отказва да седи на гърнето и порцелановата чиния, засега).
Щяхме да го водим при доктор Кадъм и проф. Бенчев, но колата се счупи и отне 4 дни на майстор да я оправи, а точно тези дни съвпадаха с дати за прегледите. Приех го като знак, да ви кажа... Но ще направим всички изследвания, не съм се отказала.

За консултацията с анестезиолозите /поне с трима ще говоря/ съм подготвила много подробен списък. Тест за алергии към упойките ще правим,  и според пулмоложката е добре да отскочим до София да се направи. Ще приема преди това най-вероятно медикаменти против алергия и против дихателни пристъпи. Всъщност ако се решим, обмислям и самия ЯМР да е  е София и то в св. Иван Рилски, защото имах възможност да се запозная с д-р Кирил Георгиев и негов колега и ми се ще и те да погледнат резултатите.  Резонанс лично аз ще искам да се прави в болница с интензивно отделение шокова зала и т.н и то при хоспитализация, за да могат да го наблюдават малко след това. За Пловдив единствения детски анестезиолог е Димитър Чаталбашев, моля ако някой има наблюдения да сподели мнение. А другата седмица ще се виждам с него.

Слуха не сме изследвали с аудиограма, но УНГ го прегледа на няколко пъти и според него няма проблем.  Трябваше да чуе и определени звуци тихи, шумящи, съскащи и на всичко реагира.  Аз също мисля, че няма проблем със слуха, той пее изключително вярно, което няма как да се случи при увреден слух.

Иначе започна да използва все повече думи. Започва да пита "къде е" и прави разлика ако някой го няма или ако нещо го няма понеже е свършило. За почна да отговаря с "не" за отказ и да казва "ъхъ" с кимане с глава за "да". Имаме и спонтанни "изречения" примерно видя едно детенце в парка и дойде и ми каза "момченцето пие сок". Започна да разбира кое е негова вещ и кое е нечие друго- чашата тати, чашата мама, чоапите бати и т.н. За себе си започна да говори в трето лице, което е изоставане понеже вече трябва да казва "аз" но....ние сме доволни тъй като до скоро според мен изобщо не се осъзнаваше като отделна личност. Все повече говори с прилагателни, примерно като ссе разхождаме и казва оранжева кола, голям камион, синьо пейка и т.н.   Започна да казва "искам" До скоро като искаше вода казваше ''уда' после казваше "пиеш уда" а сега от скоро казва "искам уда" "искам яж" "искам вънка: /вънка е с в, а на вода не може да каже в-то/.  Също казва "гладен сем" вместо "съм" Започна да казва здравей и довиждане навсякъде където е необходимо. Научи се да чака ред за люлката или в магазина. Сякаш осъзнава думата "чакай". Разбира и казва "още " и "пак". Започна да изпълнява  прости команди: събуй си обувките, хвърли в боклука, дай ми раницата и т.н. Също така от известно време започна да казва "това е" примерно преди ако види топка казва "топка" а сега примерно казва "това е синя топка".  Има от няколко дни една еланхолична реч, но не е постоянно така затова не се притеснявам, сякаш като чуе нова дума иска да я повтори за да я запомни, надявам се де да не е проблем.


Започна обаче отново да ми прави доста истерични кризи, които не е ясно от какво се пораждат. Нито той може да ми обясни, нито аз като му говоря ме разбира и става страшно положението.  Започва малко и да се инати примерно вчера аз му казвам "хайде да се къпем", а  той "не...не това баня" и отказва да влезе, но аз се радвам понеже му предлагам нещо, а той ми отговаря макар и по негов си начин, но поне има някакъв контакт макар и в малко ситуации. Та такова е  при нас положението, ще видим от днес като почнем с логопед дали ще има някакъв по-съществен напредък.   

Може ли да ми кажете, какво точно е СИД ?Моят син от бебе не понася силни шумове и съм забелязала ,че когато му говоря и го хвана за ръката ми обръща повече внимание от обикновенно.Сега в Германия му тече обследване да видим какво ще кажат.

СИД не е само изострен слух. Това е силно дразнене от всякакви външни фактори. Обикновено са в голяма съвкупност.
Моето дете след почистването на ушите при силен шум запушва уши, но преди това не отразяваше по никакъв начин шума. В този случай не е СИД.

СИД-ът може да бъде причина както за свръхреакция, така и за намалена реакция. Моето дете има СИД с понижена чувствителност и постоянно е заето с търсенето на силни сетивни стимули - предимно слухови и тактилни. Пада си малко екстремна личност

Много обширна тема, едва ли може да го поберем в един пост. Имаше тема в бг мама със същото заглавие, потърсете, хората даже си бяха играли да превеждат. Иначе няма много информация на български, щом сте в Германия, потърсете немски източници.

Ето тук четох аз за СИД:

http://m.bg-mamma.com/?topic=108366

И пак не мога да твърдя със сигурност има ли моето дете СИД или не. Защото, според мен, трябва да мине през всички специалисти, особено за слуха и уши, нос, гърло и тогава да видим кое "остава" и кое не.

Благодаря ви, ще търся информация.Като бяхме в България никой от специалистите не спомена нищо за СИД, а само казаха хиперактивност с дефицит на внимание.Но може би в нашия случай не е това, все пак трябва да се провери.С другите стимули няма промяна в поведението само при силен шум, по скоро се стряска.И като чистя с прахосмукачката(има едно надуваемо конче) започва да скача с него, защото казва, че го е страх от шума.

Кой и как почисти ушите на детето?

Мили момичета, списъкът със сензорно интегративни проблеми е доста дълъг и въобше не касае сано силен шум и светлина. Нямам време да го превеждам, но ето само да погледнете. Естествено трябва специалист да прегледа детето.

https://www.sensory-processing-disorder.com/sensory-processing-d … er-checklist.html

Почистваха му ушите на 3 пъти във Варна. То нито едно тъпанче не се виждаше. Обесниха ни, че натрупва физилиологично ушна кал, аз напутвам с клечката като мисля, че му чистя ушиите и това се струпва пред тъпанчето и става като тапа.
Първите два пъти беше без упойка, но е много голям стрес за детето. Реално с едни дълги пинсети бъркат в ушите. Не боли, но е много страшно. Моето дете полудя защото беше без упойка и му нараниха ушните канали и много кървя. После тръгни и един зверски отит. Вероятно е бил запушен от изчестената ушна кал.
След това ни пратиха към ИСУЛ София за проследяване проходимостта на евстахиевите тръби, но решихме, че третата сливица без това вече е проблемна и решихме да я извадим с лазерна операция. Докато е под упойка му доизчистиха ушичките. Ползват се и едни спринцовки, които с топла вода изтласква секрета. Предварително му пръсках едни мазни капки в ушите. Той размеква секрета, който си е направо на коричка.
Окончателно детето започна да чува значително по-добре след операцията. Дотогава не се  обръщаше на повик и ме подлудяваха като ми го представяха за аутистичен белег.

На малката ми дъщеря едното ѝ ушенце е така запушено, според ЛЛ. Тя е невротипично дете, но понякога имам чувството, че или не ме чува добре или се прави, че не чува.
Много ушна кал има. 3-4 клечки за уши цапа и от двете страни. Старая се да ги ползвам рядко, но то всеки ден тече, дори надолу и навън от ушния канал и се стича по ушната мида.