Той поиска снимка към момента . Каза , че на нея не вижда проблем , ще ми сложи упойка и махайки временната пломба ще огледа каналите , единия бил доста остър , каквото и да значи това . Зъба не бе пипан три месеца , защото на мен ми писна да ходя през 21дни , 8 месеца . Освен чувствителност от време на време и при почукване, нямах оплакване .
Сложиха ми упойка , Бога ми мислех , че носа и устата ми ги няма , а ако ги отрежат , няма и да разбера .
Почисти каналите , пусна онова нещо с диодите , което издава звуци , сложи лекарство и другата седмица ще пълни .
И като си тръгнах се започна интересното - все едно бях неадекватна . Блъснах се в една табела , лошо ми беше , едва се прибрах .
За първи път ми се случва подобно нещо , по подобен начин се чувствах , когато бях с оток на мозъка . Вадени са ми зъби , първо не ми е било такова лицето сковано и безчувствено , сега целият нос , окото , бузата ги нямаше близо 5 часа , после ужасно зле се чувствах , като премазана.
Прибрах се , хапнах , пих кафе , вода , не ми дойде силата и легнах , та съм заспала .
Пуснала ме е упойката , сега бива положението , но определено не бих отишла на разходка .
Възможно ли е от упойката да съм толкова замаяна и да не ми е добре ?