Вкъщи всички си мислят че едва ли не си прекарвам симптомите. Всеки казва "Стегни се, млада си!". Не вярват на нищо, което казвам. Това ме кара да се чувствам още по-зле психически. Не знам защо е така. Мислят си, че мога да контролирам състоянието си. Все едно решавам кога да ми е зле и кога добре. Например преди няма и час всичко ми беше наред, изведнъж обаче преди малко ми започна да ми се гади, повърнах, сега треперя цялата, стяга ме около шията супер много, все едно каишка съм си сложила и нямам сила да стана от леглото. Казвам го това и чувам отсреща: "Допреди малко как ти нямаше нищо, сега ти стана зле изведнъж. Стегни се малко." Просто нямам думи, все едно аз нарочно искам да ми е зле. Никой не пита, че като съм в такива състояния не мога да свърша нищо полезно и се чувствам като инвалид. Всеки само знае, че всичко ще се оправи и да се стегна. Ми не мога да се стегна, зле ми е. Не знам какво да правя вече... Това физическо напрежение, изобщо психиката ми е смазана и постоянно някакви неспокойни неща се случват. Имам чувството, че всичко ми влияе на здравето и на психиката. А и отделно близките Ми, за които явно това не е нищо сериозно и просто трябва да се стегна...